Решение № 46 от 21.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Ловеч, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЕМИЛ ДАВИДОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20234300600041 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 12/01.09.2022 г., постановена по НЧХД № 60/2022 г.

Луковитският районен съд е признал В. Ц. В., ЕГН ***** от гр.Ч.Б., обл.П. за виновна в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК, като на основание чл.78 а от НК я е освободил от наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева, които да заплати в полза на държавата.

Осъдил е В. Ц. В. да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на тъжителя Л. С. Г. от гр.Ч.Б., обл.П. в размер на 1 000 (хиляда) лева, както и разноските по делото, като искът до пълния претендиран размер на сумата от 3 000 (три хиляди) лева е бил отхвърлен като неоснователен.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от тъжителя Л. С. Г. в предвидения от закона срок. С визираната жалба се атакува горецитираната присъда само в гражданската й част, като се иска измененението й, а именно присъждане на пълния размер на претендирания от въззивника гр. иск – в размер на 3 000 (три хиляди) лева, ведно със 1 законната лихва върху тази сума считано от 28.07.2020 г., както и присъждане разноските за въззивната инстанция. Депозирано е и допълнително писмено изложение.

В съдебно заседание въззивникът Л. С. Г. се явява лично и с повереника си – адв. И. от ЛАК. Излага, че поддържа жалбата, писменото изложение, както и заявеното от неговия процесуален представител в съдебно заседание.

Повереникът заявява, че поддържа жалбата и писменото изложение.

Изтъква, че не са съгласни с присъдата в гражданската й част, тъй като считат същата за неправилна, с оглед минималното определено според тях обезщетение за нанесените неимуществени вреди на доверителя му. Счита, че от мотивите на съда, за тях не става ясно защо е определен този размер на неимуществени вреди от 1000 лева, при положение, че той е претендиран в по-висок размер. Твърди, че по делото е бил доказан по-висок интензитет на претърпените неимуществени вреди, с оглед индивидуалностната и личностната оценка на доверителя му към деянието. Излага, че доверителят му е доказан търговец и в тази връзка редовно присъства на пазара в гр. Ч.Б., че е познат на всички търговци и на клиентите на пазара, като между другото всеки един от тези изрази представлява самостоятелна обидна квалификация спрямо неговата личност. Твърди, че е отчетен и фактът, че деецът е осъден за състав на престъпление, което представлява по своята същност квалифицирано обстоятелство, което само по себе си е следвало да се отчете от съда и да се присъди по-голям размер обезщетение, от това което е присъдил първоинстанционния съд.

Счита, че продължителността, която съдът приема, че доверителят му е претърпял тези неимуществени вреди е по-малка от доказания по-делото размер. Твърди, че в този смисъл са показанията на разпитаните свидетели и представената медицинска документация.

Счита, че така присъдения от първоинстанционния съд размер на 1 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, се явява несправедлив спрямо конкретния и доказания интензитет и продължителност на претърпените от Л.

Г. вреди, поради което моли съда да измени присъдата в гражданската й част относно присъдения размер на обезщетението по чл. 45 от ЗЗД и да го уважи в целия претендиран размер от 3 000 лева, ведно със законната лихва от 28.07.2020 г., както и да им бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

2

В съдебно заседание въззиваемата В. Ц. В., се явява лично и със защитника си адв. И. В. от АК - П.. Заявява, че поддържа казаното от адвоката й. Изтъква, че не се намира за виновна, защото тъжителят и неговите близки не спазват обществения ред. Твърди, че въпросните обидни думи не ги е произнасяла никога. Иска от настоящата инстанция да отмени присъдата изцяло.

Защитникът моли настоящата инстанция да постанови съдебен акт, с който да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Счита, че в хода на съдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, а именно множество от исканията на неговата подзащитна са били оставени без уважение. На следващо място твърди, че първоинстанционният съд се е намесил в състезателното начало, като е постановил извършването на съдебнопсихиатрична експертиза, което според неговото разбиране, е следвало да бъде по инициатива на пострадалата страна, ако са искали да докажат каквато и да е претенция относно претърпените неимуществени вреди, даже в техния интензитет.

Алтернативно предлага, ако настоящият състав не споделя тези негови твърдения, то тогава да потвърди присъдата на РС – Луковит, като отхвърли въззивната жалба като неоснователна. В тази връзка счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не може да се направи извода, че пострадалият е претърпял по-значителни вреди от тези, които са му присъдени като обезщетение. Твърди, че на пострадалия са допуснати шестима свидетели при режим на довеждане, докато на подзащитната му са били допуснати двама, а другите са били отхвърлени.

Въззивният съд, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства от РС – Луковит и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :

Подсъдимата В. Ц. В. е родена на 16.04.1950 г., българска гражданка със средно образование, омъжена, пенсионерка, занимава се с производство и търговия на собствена земеделска продукция.

Тъжителят Л. С. Г. е роден на 08.04.1985 г., български гражданин със средно образование, неженен, занимава се с пчеларство.

През м. септември и м. октомври на 2019 г. подсъдимата излагала 3 стоката си на общинския пазар в центъра на гр. Ч.Б. на маса №7, за която заплащала такса за половин месец.

През 2020 г. подсъдимата преустановила търговията си на пазара и маса №7 била заемана в пазарния ден (вторник) от тъжителя или неговия баща „Симо“ - св. С.П. Г., за което заплащали еднократна дневна такса на място.

На 27.07.2020 г. подсъдимата В. В. посетила общинската администрация с оплакване, че маса №7 е дадена на друг търговец, като служителките - св.

Б.Б. и св. Д. А.а, й обяснили, че вече се плаща само за деня, ако се ползва маса.

На следващия пазарен ден вторник, 28.07.2020 г., рано сутринта около 06.30 часа тъжителят Л. Г. започнал да подрежда стоката си от пчелни продукти на маса №7.

Около 07:30 часа на пазара пристигнала подсъдимата В. В., возена с малка селкостопанска машина от съпруга си - св. И.Й.В.. Паркирали превозното средство пред маса № 7 и подсъдимата започнала да крещи срещу тъжителя да се маха от нейната маса.

Отказът му да изпълни искането й, я ядосало и тя започнала да вика и крещи силно, обиждайки го многократно с думите: „педераст“, „пикоч“, „глупак“, „тъпанар“ и „идиот“.

Тъжителят се шокирал от неочакваната и груба реакция на подсъдимата, отвръщайки й единствено, че той не я е обидил, затова и тя да не го прави, но подсъдимата продължава с агресивното си поведение, като започнала да бута изложената стока.

Поведението на подсъдимата смутило всички търговци и клиенти наоколо, привличайки вниманието им. Свидетелките С.Е. и Н.Д. ползвали съседните търговски маси и възприели непосредствено инцидента, включително шока на тъжителя и уплахата му от случващото се. В този момент на пазара били и св. Ц. И.а, св. Д.Д. и неговата съпруга - св. Б.Д.. В 7:53 часа тъжителят Л. Г. потърсил помощ от полицията чрез телефона за спешни повиквания 112, съобщавайки, че се оплаква от хора, които миналата година са заставали на същата маса, а сега го псуват, изхвърлят му багажа, обиждат го, което той оценява като „грозна работа“. В сигнала Г. изложил, че от общината са го уверили, че тази маса не е тяхна, а сега идват и започват да се бият. Подаването на сигнала станало причина за преустановяване на конфликта.

4

Междувременно родителите на тъжителя узнали за конфликта и също пристигнали на място, като баща му - св. С. Г., потърсил по телефона св.

П.Б., която била служителят на Община Ч.Б., отговарящ за дейностите на пазара, за да й съобщи за ситуацията. Б. отсъствала от работа, но му съобщила, че веднага ще предаде на колежките си - св. Д. А.а и Б.Б.. Скоро след това св. Б. получила второ обаждане от подсъдимата В., която започнала да й крещи, което принудило свидетелката да прекъсне разговора.

Скоро след подаването на сигнала на тел. 112 на място пристигнал полицейски служител - св. Р.Я.Р., който след запознава със случая взел отношение, като предупредил с протокол подсъдимата В. В. да не се саморазправя с тъжителя.

В следващите дни обичайното психично и емоционално състояние на тъжителя било смутено, нарушил се съня му, нямал желание да работи, бил подтиснат и непрекъснато се връщал към случилото си и нанесените му обиди. На 05.08.2020 г. посетил лекарския кабинет на д-р И.Н., психиатър, който му назначил медикаментозно лечение. На 02.09.2020 г. тъжителят отново посетил лекаря, тъй като ефектът от лечението все още бил недостатъчен. В този период преобладавщи били чувствата на обида, срам и загуба на обществен престиж и социална значимост, заради които и тъжителят спрял да излиза да продава стоката си на пазара, както обичайно.

На 15.09.2020 г. Л. Г. подал тъжба срещу подсъдимата В. В., с която й повдига обвинение в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК, депозирана първоначално пред Районен съд Ч.Б. до PC Луковит. С тъжбата предявил и граждански иск за 3 000 лева обезщетение на причинените с престъплението неимуществени вреди.

При така приетата фактическа обстановка настоящата инстанция прави категоричния и безспорен извод, че въззиваемата В. Ц. В. е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Настоящият състав намира, че Луковитският РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна преценка, както доказателствата, свързани с тезата на частния тъжител, така и тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници основава изводите си, като изложените за това доводи се споделят напълно и от въззивния съд, и не се нуждаят от допълване и преповтаряне. В конкретния 5 случай присъдата е обжалвана от частния тъжител и то само в гражданската й част, като се иска измененението й, а именно присъждане на пълния размер на претендирания от тъжителя граждански иск – сумата от 3 000 (три хиляди) лева.

За да определи конкретния размер на обжалваното обезщетение, решаващият съд е приел, че от показанията на свидетелите, които съдът е кредитирал, се установява, че тъжителят се е чувствал засегнат от преживяното в рамките на обичайния негативен стрес от подобно противоправно засягане на личността около месец и половина.

Този състав на ЛОС приема, че така присъдения размер от 1 000 (хиляда) лева са явява занижен спрямо конкретно доказания интензитет и продължителност на претърпените от въззивника неимуществени вреди, с което е нарушен принципа на справедливост залегнал в чл.52 ЗЗД, който е водещ при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. В тази връзка не са били отчетени всички обстоятелства имащи отношение към определянето на размера на претърпените от Г. неимуществени вреди.

На първо място, не са били съобразени показания на психиатъра д-р И.И.Н. (л.41-42), който заявява, че е провел лечение на тъжителя по симптоматика, причинена от инцидента, като срока за възстановяване в конкретния случай е между два и четири месеца, като за целта е предписал медикаментозно лечение. Този срок на лечение, респективно срок за възстановяване от щетите, нанесени в резултат на противоправното поведение на подсъдимата, е по-голям от приетия от ЛРС, в който счита, че тъжителят е търпял неблагоприятните душевни преживявания.