Определение № 205 от 15.02.2022, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Стара Загора, 15.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20225500500097 по описа за 2022 година Производството е по чл.274- 279 от във връзка с чл.410- 417 от ГПК.

Дело е образувано въз основа на подадена в законния 1- седмичен срок по чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК частна жалба вх.№ 2398/04.02.2022г. от заявителя „В и К“- ЕООД, гр.С.З. против Определение № 213/27.01.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 253/2022г. по описа на РС- С.З., с което първоинстанционния съд е прекратил производството по делото, тъй като длъжницата П. СТ. Р. от гр.С.З. е била починала още преди датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 1558/24.01.2022г. в РС- С.З.. Претендира, че в т.5 от Заявлението изрично е бил посочил смъртта на длъжницата, че искането е към наследниците й по закон и изрично е поискал съдебно удостоверение за изясняване наследниците й по закон, както и че неправилно РС бил приел, че ангажираността на наследниците за задълженията, с които е обременено наследството на техния наследодател, и начина на разпределение на тази отговорност в размера на наследствения дял, не могат да бъдат предмет на заповедното производство. Както и, че съгл. чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 от ГПК РС следвало да му даде указания в законния 3дневен срок, каквито не му били дадени, и едва след това следвало да се произнесе.

Въззивният ОС- С.З., след като обсъди твърденията на ч.жалбоподател, неговите фактически и правни доводи, след като прецени данните по приложеното частно гражданско дело, и приложимите материалноправни и процесуални норми, както и материалите по делото, счита за установено и доказано следната фактическа обстановка :

Производството пред заповедния съд е образувано въз основа на заявление по реда на чл.417, т.2 от ГПК от молителя „В и К“- ЕООД, гр.С.З., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу 1 по- рано починалата длъжница П. СТ. Р. от гр.С.З. по т.5 от Заявлението, като на стр.4, абзац 3 от същото е поискал от заповедния РС- С.З. да му издаде съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с удостоверение за наследниците на длъжницата.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна, че ч.жалба е подадена в установения от закона 1- седмичен срок, от надлежна страна- заявител, с право и интерес на обжалване срещу валидно и допустимо постановено в з.з. Определение на първоинстанционния съд, представляващо подлежащ на инстанционен съдебен контрол съдебен акт, поради което ч.жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество ч.жалба се явява неоснователна, тъй като производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение е формално и едностранно, като целта му е да се провери дали вземането е безспорно. Съобразно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК първоинстанционният заповеден РС в рамките на своята компетентност ограничава проверката си върху правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представения с молбата документ и дали същият удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Разпоредбата на чл.419, ал.2 от ГПК е, че длъжникът ведно с възражението може да обжалва и разпореждането за незабавно изпълнение, но възраженията, които се правят, следва да се извлекат само въз основа на актовете по чл.417 от ГПК- т.е. възражение, обусловени от нередовност от външна страна на основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Това право кореспондира със задължението на съда в това производство да проверява редовността на основанието от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. При проверка на тези обстоятелства, РС се ограничава само в рамките на представения документ, като изключение от правилото е допустимо относно изискуемостта на вземането, която може да се удостовери с официален или изходящ от длъжника документ.

След извършена проверка, настоящата въззивна съдебна инстанция счита, че представеният по делото запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа необходимите законови реквизити по чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1 и 3 от ГПК, като РС е длъжен да дава указания за заявителя единствено и само в изрично уредената хипотеза по чл.425, ал.2 от ГПК/какъвто не е настоящия случай/, но и предвид т.1 и т.4.г от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС- София, е необходимо да са изяснени частните или универсалните правоприемници/наследниците по закона/ на твърдяната длъжница още в т.5 и 6 при подаване на самото Заявление, а не след подаването му предвид императивните разпоредби на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК и във вр. с актуалната редакция на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. Такова снабдяване с изначално необходимия на заявителя официален документ/удостоверение за наследниците на вече починалата му длъжница/ е следвало да се извърши предварително по реда на чл.207 и чл.208, ал.1, пр.2 от ГПК, тъй като посочването на живите към този момент реални длъжници на заявителя/а не очевидно вече починалата им 2 наследодателка/ представляват съществен и задължителен елемент по т.5- 6 от Заявлението по чл.410 от ГПК.

Предвид което ч.жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваният акт на РС следва да бъде потвърден в цялост, със законните последици от това.

С оглед изхода на спора, не следва да се присъждат разноски на ч.жалбоподател.

Предвид т.8 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКССофия, това въззивно Определение, постановено в заповедното производство е окончателно и не подлежи на касационно Обжалване.

Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 и чл.411, ал.2, т.1, във вр. с чл.207 и чл.208, ал.1, пр.2 от ГПК, въззивният ОС- С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 213/27.01.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 253/2022г. по описа на РС- С.З..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3