Определение № 396 от 10.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396 гр. Пазарджик, 10.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500384 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, във вр. с чл.83, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от А. К. С. чрез адв.А. срещу определение №708/06.03.2025 г. по гр.д.№772/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е отказано на ищеца да бъде освободен от внасянето на държавни такси и разноски в производството. Изложени са подробни съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли за неговата отмяна.

Пазарджишки окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

Производството пред РС- Пазарджик е образувано по искова молба от А. К. С. чрез адв.А. срещу „Кредит инс“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл.19, ал.5 от ЗПК, чл.124 от ГПК.

В исковата молба е направено искане за освобождаване от държавни такси и разноски в производството на основание чл.83, ал.2 ГПК. Представена е декларация за материално и гражданско състояние, видно от която молителят е на

****************************************************************** лв.. Посочено е, че неговата фактическа съжителка получава също месечен брутен доход в размер на **** лв. Декларирано е, че не притежават моторни превозни средства, не притежават дялове и акции в търговски дружества, не разполагат с парични влогове. Декларирал, е че притежава ½ ид.ч. от недвижим имот - жилище с площ от 120 кв.м. в с.Г.. Не е отразено молителят или член на семейството да страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. Приложена е справка от БНБ за кредитна задлъжнялост на ищеца.

С обжалваното с настоящето производство определение №708/06.03.2025 г., районният съд е оставил без уважение искане по чл.83, ал.2 ГПК.

Определението е правилно.

Съгласно чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката е винаги конкретна с оглед на конкретния размер на таксата или разноските и на конкретните обстоятелствата, които препятстват възможността на страната да г и внесе. При произнасянето съдът следва да съобрази доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства, които могат да способстват за формиране на извода. След изясняване на общото 2 материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.

Идеята на Законодателя да даде възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности, които иначе биха били възпрепятствани да защитят правата си в съда, а настоящият казус не е такъв.

От представената по делото декларация за материално и гражданско състояние и от доказателствата, приложени към исковата молба, не се установява, че жалбоподателят няма достатъчно средства да заплати сумата представляваща държавна такса, във връзка с подадената от него искова молба. Жалбоподателят е в трудоспособна възраст, получава месечно възнаграждение. Няма данни за безусловни задължения за издръжка по отношение на ненавършили пълнолетие деца, друго задължение за издръжка по отношение на пълнолетни лица, както и да е във влошено здравословно състояние, ограничаващо работоспособността му. Не се установява здравословно състояние, което да налага допълнително разходи за лечение, над обичайните. Липсват твърдения, така и доказателства за влошено здравословно състояние, налагащо постоянни разходи за лечение на член от семейството, което е тричленно и разполага с месечен брутен доход в общ размер на *****лв. Притежават недвижимо имущество.

Кредитната задлъжнялост на молителя не може да обоснове извод, различен от горния. Наличието на облигационни задължения, поети доброволно /няма данни кредитите да са за неотложни нужди/ само по себе си не е основание да се формира извод за липса на средства за заплащане на държавна такса в размер на 179,04 лв., която 3 е дължима еднократно, поради което в никакъв случай не може да се приеме, че този размер на държавна такса може да представлява прекомерна финансова тежест, която несъмнено да лишава ищеца от достъп до съд.

Посочената фактическа установеност на материалното състояние на жалбоподателя обуславя извод за възможността му да заплати определения размер на дължимата държавна такса за образуване на производството и заплащането на разноски. С оглед материалния интерес на спора, първоначално дължима държавна такса, определена от районния съд в размер на 179,04 лв. е с относителна ниска стойност, което обосновава извод, че не е непосилна за ищеца и е в неговите възможности да я заплати.

Други предвидими разноски към настоящия момент няма. В исковата молба няма направено искане за допускане на експертиза, но дори и да имаше такова, разноските за възнаграждение на вещо лице не превишават 300 лв. Действително, внасянето на възнаграждение за изготвянето на съдебна екпертиза, би могло да създаде временно затруднение, но не и трайно такова.

По изложените съображения, настоящият състав на въззивната инстанция намира, че не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на лицето от задължение за такси и разноски в производството.

Първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което обжалваният акт, като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

Предвид на гореизложеното и на основание чл.278 ГПК, Пазарджишкия окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №708/06.03.2025 г., постановено 4 по гр.д.№772/2025 г. по описа на РС – Пазарджик Определението е окончателно и не подлежи на обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5