Определение № 14596 от 16.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14596 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110135166 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на П. С. И. срещу „..“ ЕООД и „..“ p. L. c.

Ищецът твърди, че на 19.03.2024г. между ищеца и първия ответник бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № .., по силата на който ищецът получил сумата от 1000 лева., подлежаща на връщане на една вноска. Бил предвиден ГПР от 49,62%. В чл. 5 било уговорено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство от втория ответник, като на същата дата бил сключен договор с него, за което се дължало възнаграждение от 178,90лв., което не било включено в ГПР. Ищецът заплатил общо по договора сумата от 1190лв.

Ищецът счита, че договорът потребителски кредит е недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не се съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия. Отделно, сумата за поръчителство не била включена в него, а това следвало да бъде направено, тъй като е разход по кредита. Изтъква, че е налице заблуждаваща търговска практика, като потребителят е ограничен да прецени икономическите последици от договора за кредит. Договорът за поръчителство е нищожен, тъй като е лишен от основание и поради противоречие с добрите нрави, тъй като не се получава никаква насрещна престация.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което първия ответник да бъде осъден да заплати сумата от 190 лева, платена без основание по договора за кредит, при условията на евентуалност, ако главният иск бъде отхвърлен, вторият ответник да бъде осъден да му заплати сумата от 60 лева, платена без правно основание по договора за гаранция от 19.03.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът „..“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Отрича договорът да нарушава императивните изисквания на ЗПК.

Ответникът „..“ p. L. c. е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Възразява, че не се установява на кого и в каква връзка ищецът е платил претендираната сума от 60 лева. Не било установено безспорно наличието на правоотношение между ищеца и ответника, поради което липсвал правен интерес от предявяване на иск срещу втория ответник. Неотносими към отношенията с втория ответник били правоотношенията възникнали с първия 1 ответник. Моли искът по отношение на него да бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен. Претендира разноски.

Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявени при условията на евентуалност срещу първия и втория ответник.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за потребителски кредит с ответника „..“ ЕООД с посоченото съдържание; сключване на договор за гаранция с втория ответник с посоченото съдържание; че тези договори нарушават императивни правни норми и добрите нрави; плащане на суми в полза на първия ответник.

В тежест на ответника „..“ ЕООД е да докаже, че договорът за потребителски кредит отговоря на всички императивни изисквания на закона и включва валидно обвързващи страните договорни клаузи, включително, че е спазено изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК за подробно описание на годишния процент на разходите в договора; наличието на годно правно основание за получаване на сумите, както и всички обстоятелства, от които произтичат възраженията му.

Съдът намира, че за изясняване на релевантни за спора обстоятелства, изискващи специални знания, следва да бъде допусната поисканата съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените задачи.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.06.2026г. от 09:30ч., за която дата и час да се призоват страните, като ответникът „..“ се призове по същия начин, по който му е връчен препис от исковата молба за отговор.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца документи.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 200 евро, вносими от ищеца в 1-седмичен срок от уведомяването.

ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за изготвяне на заключението, включително да му предоставят всяка изискана от него информация и документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК, а именно ще приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и 2 препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3