Решение № 1411 от 28.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1411 гр. София, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Г. Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Г.ева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000501375 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение №260013/9.02.2022г, постановено по т.д.№ 123/2020г по описа на ОСВраца, е осъдено ЗД "Бул Инс"АД, с ЕИК 831830482 да заплати на Г. Й. М. с ЕГН ********** сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП на 21.04.2020г., ведно със законна лихва, считано от 09.09.2020г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата част като неоснователен и недоказан. Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 1 200лв., както и направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 1 150лв и на адвокат М. Н.-Т. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 430лв. Осъден е Г. Й. М. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“АД ЕИК 831830482 разноски в размер на 1 340лв.

Решението е обжалвано от

Г. Й. М., представляван от адв. М. Н. от САК, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 30 000лв. до 60 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди. Сочи, че е получил политравматична увреда, изразяваща се в контузия на главата с разкъсно-контузна рана над дясната вежда, мозъчно сътресение, счупване на носните кости без дислокация с кървене от десния носов проход с хематом на лицето, счупване на дясната раменна кост в горния край и на външната част на коракоиден израстък на лопатката и счупване на вътрешния глезен вляво без разместване, че в острия период болките са били много силни, особено в главата, дясна раменна става и лява глезенна става, поради нарушаване на меките тъкани, костите, развитието на хематоми и постравматични отоци, както и през рехабилитацията. Налице са остатъчни уврежданияограничени движения в дясна раменна става и болезненост и няма благоприятни прогнози за възстановяване на крайника. Позовава се на изложеното от вещото лице в съдебно заседание, че дясната ръка може да се движи до 30 градуса, ограничени са нейните функции, което увреждане е необратимо. Развил е тежка артроза и евентуално оперативно лечение 1 само ще намали изпитваната болка, но не и обема на движенията. Излага доводи, че от ангажираните гласни доказателства се установява, че за продължителен период е бил в критично състояние –със силни болки, невъзможност да ходи и да се обслужва сам, социално изолирал се е, изпитва страх, нарушено е качеството му на живот. Възразява, че определеният размер на обезщетение от 30 000лв. е занижен, като съдът не е изложил ясни мотиви по приложението на чл.52 ЗЗД. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи исковата претенция до сумата от 60 000лв., ведно със законната лихва, считано от 9.09.2020г до окончателното изпълнение на задължението.

Ответната страна по жалбата-ЗД „Бул Инс“ АД, представлявана от адв.Ал.И. от САК, е оспорил същата като неоснователна. Сочи, че пострадалият Г. Й. М. е бил откаран от СМП в МБАЛ „Хр.Ботев“-гр.Враца, където след направени прегледи и изследвания е отказал лечение и е напуснал по собствено желание. Поддържа, че са налице категорични данни за получени травматични увреждания–счупване на шийката на дясна раменна кост, с неоперативно лечение, наместване под рентгенов контрол и обездвижване на рамото с ортеза, като травмата е изисквала период на нетрудоспособност за физически труд от около 3-4месеца при нормално протичащ оздравителен период и липса на усложнения, мозъчно сътресение-при липса на пълен спомен от травмата и наличието на рана на дясната вежда/травма на главата/, при липса на неврологична симптоматика и на травми при образна диагностика /скенер/, т.е. налице е черепно-мозъчна травма, без изпадане в коматозно състояние, като периодът на възстановяване е около 20 дни, травма в областта на носа, с данни за счупване на носни кост, без уточнение за описание дали има разместване или няма, като периодът на възстановяване не е по-дълъг от три седмици, разкъсно-контузна рана на дясна вежда, обработена хирургично-защита, с период на възстановяване от около 2 седмици.

Сочи, че по делото няма данни за телесни увреждания-фрактура без дислокация на тибиалния малеол на лявата подбедрица, каквато е посочена в амбулаторен лист № 2046/21.05.2020г и не е описана терапия. Поддържа, че тези данни не са категорични, тъй като в описанието на рентгенографията на лява глезенна става в епикриза № 1887/21.04.2020г е записано, че няма данни за травматични увреждания.

Въз основа на изложеното поддържа, че обезщетението не е завишено и въззивната жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Ищецът по делото-Г. Й. М. е посочил, че на 21.04.2020г, около 16.25ч, в гр.Враца, на ул.“Стоян Заимов“ до №2 Ц. Й. С., при управление на л.а. „Тойота Пикник“, с рег. № ********, е участвал в ПТП с него като пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека.

Причина за ПТП са неправомерните действия на водача на лекия автомобил, който не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП. Бил е откаран в болница, постъпил е в Ортопедично-травматологично отделение на „Първа частна МБАЛ –Враца“-гр.Враца със силна и спонтанна болка и палпаторна болезненост в областта на дясна раменна става, а горният десен крайник се намирал в принудително положение на аддукция, с флексия в лакетната става и болка в областта на главата. Ищецът чувствал силна болезненост и имал ограничени движения в ставата и при палпация били установени костни крепитации. В областта на дясната вежда имал разкъсно-контузна рана с дължина 5см. и умерено кървене в същата, имал болки във врата и главата, бил леко дезориентиран, имал и болки в носа и около него, левият му глезен бил силно оточен и болезнен. Били му проведени изследвания и консултации и поставена диагноза: Фрактура коли хумери декстра /счупване на горния край на дясна раменна кост/, контузио капитис с разкъсно-контузна рана в областта на дясна вежда, комоцио церебри, ВЛК палпебре, фрактура на носни кости с оток на тъканите на 2 лицето, оток на лява глезенна става, лекостепенна предна лестеза на ниво С3-С4 и изразена кантова остеофитоза". На 27.04.2020г. му е била извършена операция, като под рентгенов контрол била направена закрита мануална репозиция на фрактурата чрез тракция и компресия, обратна на деформацията и същата имобилизация с ортеза за горен крайник.

Било предписано медикаментозно лечение и след шестдневно лекарско наблюдение бил изписан от болницата, като му били дадени препоръки за спазване на режим и му била назначена терапевтична схема за налагане на студени компреси на носа и употреба на обезболяващи медикаменти. На 21.05.2020г. посетил личния си лекар по повод оплаквания от силни болки в лявата глезенна става и в дясната раменна става. Направено му било рентгеново изследване, при което било установено счупване на вътрешния /медиален/ малеолус на левия крак. Поради неотминаващ оток, болка и ограничени движения на дясната раменна става на 04.06.2020г. ищецът постъпил отново в "Първа частна МБАЛВраца" за рехабилитация и там бил проведен рехабилитационен комплекс с магнитно поле, ИТ, УВЧ, ЛФК и ДЕЖ до 11.06.2020г. с указания за провеждане на два ежегодни курса ФТР или санаторно лечение.

Посочил е, че получените при произшествието наранявания са му причинили болки и страдания за дълъг период от време, още не са преминали и се проявяват с голям интензитет.

Продължително време бил на щадящ режим, без физическа активност и натоварване и това пречело на самообслужването му, като все още се нуждаел от помощ от своите близки.

Фрактурата на дясната раменна става довела до затруднено движение на дясната ръка за продължително време, а възстановителният период и рехабилитационните процедури продължават. Не може да използва пълноценно дясната си ръка, всяко движение и натоварване му причиняват силни пронизващи болки и крайникът е загубил хватателната си функция. При промяна на времето ищецът изпитва болка в мястото на счупването, а фрактурата на левия глезен също причинява болки при опит да стъпи на крака и води до затруднения в придвижването. Фрактурата на носа провокирала остри болки при допир и при вдишване и издишване, контузията на главата и комоциото причинявали замаяност, сънливост и обща слабост, а контузията на шийните прешлени за дълго причинявали на ищеца болка дори в легнало положение. Разкъсно-контузната рана на лицето се отразила на външния му вид и го загрозила. За продължително време не можел да спи, да се храни и да диша нормално, обезболяващите медикаменти не му действали, покачило се и кръвното му налягане. Инцидентът повлиял негативно и на емоционалното му състояние. От ведър, спокоен човек, опора на близките си, станал тревожен и умислен, безсънните нощи го направили потиснат и унил. Преди инцидента бил самостоятелен, обслужвал се сам, чувствал се физически добре, пазарувал, разхождал се, посрещал роднините си, а след него коренно се променил, станал раздразнителен и тревожен, нуждата и зависимостта от чужда помощ го потиснали, чувства се в тежест на близките си и се срамува от това. Отслабнал е драстично, немощен е и е изгубил желание за живот, сринал се психически, затворил се е в себе си, не желае да общува с никого и постоянно мисли за инцидента.

Посочил е, че лекият автомобил "Тойота Пикник" е имал склчюна при ответника застраховка "Гражданска отговорност" по полица №BG/02/120000225985, валидна към датата на събитието, поради което ищецът предявил пред ответника застрахователна претенция №ОК-311192/09.06.2020г. за изплащане на застрахователно обезщетение, по която липсва произнасяне.

Претендирал е да бъде осъдено застрахователното дружество да му заплати сумата от 70 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът по делото-ЗД "Бул Инс"АД, представляван от адв. Ал.И. и адв.М.Г. от САК, е оспорил исковата претенция. Изложил е доводи, че е завишена по размер и 3 адекватната сума е 15 000лв. Навел е възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, който не е пресичал на обозначеното за целта място, но дори и да е, не е направил необходимото, за да избегне удара, въпреки че е имал такава възможност, не се е съобразил с посоката и скоростта на приближаващото МПС и не изпълнил задълженията си по чл.113 от ЗДвП, с което се е поставил в риск. Оспорил е извършването на деликт от страна на водача на МПС, с доводи, че е налице случайно деяние по смисъла на НК. По исковата претенция за лихва за забава е възразил, че същата не е съобразена с чл.380 и чл.497 от КЗ. .

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея.

От представен по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 18.05.2020г., се установява, че на 21.04.2020г. около 16:25ч. в гр.Враца, на ул."Стоян Заимов" до №2 е настъпило ПТП с участник МПС "Тойота", модел "Пикник" с рег.

№********, управляван от Ц. Й. С., при което е бил блъснат Г. Й. М., който е пострадал.

Видно от амбулаторен лист и епикризи на "Първа частна МБАЛ-Враца"ЕООД, е, че ищецът е постъпил на лечение на 21.04.2020г. с окончателна диагноза "Фрактура коли хумери декстра. Комоцио церебри. ВЛК палпебре декстра/S42.2 Счупване на горния край на раменната кост /хумерус/", претърпял е оперативно лечение и е изписан на 27.04.2020г., както и че в периода от 04.06. до 11.06.2020г. е бил настанен в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина.