Решение № 271 от 05.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Пловдив, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000099 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „А. Е. Е. - Т.“ ЕООД против решение № 116 от 22.11.2022 г., постановено по търг. дело № 118 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което съдът:

- прекратява на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК търговско дружество „А. Е. Е. - Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к. ****, ул. „Х. Б.“ № **, представлявано от управителя Р. Р. А., ЕГН **********.

- осъжда „А. Е. Е. - Т.“ ЕООД, ЕИК ********* , да заплати на „Ш. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С. № **, С. офис, ет. *, сумата от 1950 лв., представляваща общ размер на сторените разноски по делото, от които 1900 лв.

(без ДДС) - адв. възнаграждение и 50 лв. - платена ДТ.

С жалбата си, ответникът оспорва наличието на предпоставките по чл.

517, ал.4 ГПК, като твърди, че към момента на постановяване на съдебния акт, дружеството не дължало на ищеца претендираните суми. Искането е да се отмени обжалваното решение.

1

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Ш. Б.“ ЕАД, който чрез процесуалния си представител е оспорил въззивната жалба, изразявайки становище, че същата е неоснователна, поради което моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да му се присъдят направените деловодни разноски за въззивното производство.

Апелативен съд - Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, същата е валидна и допустима, но по същество е неоснователна.

Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от „Ш.

Б.“ ЕАД иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на „А. Е.

Е. - Т.“ ЕООД.

Искът се основава на следните, безспорно установени по делото обстоятелства:

Ищецът „Ш. Б.“ ЕАД е взискател по изпълнително дело № ***************, по описа на ЧСИ С. Д., с рег. № *** и с район на действие ОС гр. С., образувано по изпълнителен лист издаден срещу Р. Р. А..

По молба на взискателя по посоченото изпълнително дело, ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от длъжника Р. Р. А. 10 дяла, всеки с номинална стойност от по 50 лв. от капитала на „А. Е. Е. - Т.“ ЕООД, съставляващи 100 % от капитала му, като запорът е вписан в търговския регистър по партида на дружеството на 26.07.2021 г.

С постановление от 14.04.2022 г. ЧСИ С. Д. е възложил на взискателя по изпълнително дело № *************** - „Ш. Б.“ ЕАД да предяви пред окръжния съд по седалището на „А. Е. Е. - Т.“ ЕООД иск за прекратяване на дружеството. Според представеното към датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция – 24.10.2022 г. удостоверение с изх. № ****/08.07.2022 г. /л. 12/ на ЧСИ С. Д., по описаното изпълнително дело, се установява че Р. Р. А. дължи на ищеца – взискател, към посочената дата, по изпълнителното дело сумата в общ размер на 65814.43 лева, от които 50000 лева главница, ведно със законната лихва в размер на 5569,44 лева, за периода от 02.06.2021 г. - 08.07.2022 г., сумата от 3400 лв. - разноски по гражданското 2 дело, 1 920 лева - разноски по изпълнителното дело и 150 лева присъединени публични вземания в полза на държавата.

За да уважи предявеният иск, Окръжен съд - Пазарджик е приел, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск.

Решението е правилно.

От събраните по делото доказателства може да се изведе наличието на всички предпоставки, обуславящи основанието по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяването на търговско дружество с ограничена отговорност: наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК. Тъй като изпълнението е насочено върху всички дялове на длъжника в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството.

Неоснователно е поддържаното от ответника възражение, че към момента на постановяване на съдебния акт, дружеството не дължало на ищеца претендираните суми. Безспорно установено е, че длъжник на ищцовото дружество е едноличният собственик на капитала на „А. Е. Е. - Т.“ ЕООД Р. Р. А., както и че започнало принудителното изпълнение, насочено срещу притежаваните от него дялове от капитала на това дружество, при условията на чл.517, ал.4 ГПК. Единственото основание за отхвърляне на иска съгласно посочената разпоредба, се съдържа във второто изречение от нея - вземането на взискателя да е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. В случая наличието на тази предпоставка не само не е установена, но и не се твърди от ответника, поради което предявеният иск е основателен.

Предвид изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното решение представлява законосъобразен отговор на поставения за разрешаване от страните правен спор. Това означава, че решението на Окръжен съд Пазарджик е правилно и следва да се потвърди.

На основание чл.78 ал.1 ГПК на въззиваемия „Ш. Б.“ ЕАД следва да се присъдят направените в настоящото производство деловодни разноски, които съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК са в размер на 1900 лева 3 заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното, Апелативен съд - Пловдив

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 116 от 22.11.2022 г., постановено по търг. дело № 118 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА „А. Е. Е. - Т.“ ЕООД, ЕИК ********* , да заплати на „Ш. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1950 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в производството по в. т. д. № 99 по описа за 2023 г. на Апелативен съд - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4