Решение № 461 от 03.11.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Плевен, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20224400100071 по описа за 2022 година

Искове с правно основание чл. 415 ал. 3 вр. ал. 1 т. 3 от ГПК вр. чл.

432 вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба /ИМ/ на „Кей Би Си Банк България“ /предишно наименование „Райфайзенбанк /България/”/ ЕАД, гр. София, ЕИК ********* чрез пълномощника й юрисконсулт П. Д. против Р. А. К., с която са предявени главни осъдителни искове по чл. 415 ал.

1 т. 3 вр. ал. 3 от ГПК вр. чл. 430 ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД за вземанията на Банката общо в размер на 110 589,95 лв. , за които е отказано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7395/2021 г. по описа на ПлРС и при условие на евентуалност втора група осъдителни искове по чл. 430 ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД за парични вземания в общ размер от 107 159,68 лв..

В ИМ Банката - ищец твърди, че на 12.03.2014 г. между Банката и ответника Р. А. К. е сключен договор за студентски кредит, наричан за краткост Договора, по силата на чл. 1.1 от който Банката, в качеството на кредитодател е предоставил на ответника, в качеството кредитополучател кредит в размер на 82 144,92 лв., който е усвоен от кредитополучателя, тъй като е отпуснат целево за заплащане на 12 бр. такси за обучение на 1 кредитополучателя, всяка една в размер на 6 845,41 лв.. Твърди се, че съгласно чл. 4.2 и чл. 4.4 от договора кредиполучателят ползва гратисен период от 84 месеца, считано от датата на сключване на договора до 05.03.2021 г. , през който не дължи плащане на главница и лихва по кредита, но Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита съгласно действащият погасителен план. Твърди се, че съгласно Договора срокът за ползване и издължаване на кредита е до 05.03.2031 г.. Твърди се, че съгласно чл. 3.1 от Договора за ползвания кредит кредиполучателят се е задължил да заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7 %, а съгласно чл.

3.2 от Договора страните са постигнали съгласие при забава на плащането на дължими суми по кредита кредиполучателят да заплаща на Банката лихва за забава в размер на основния лихвен процент /ОЛП/ + 10 пункта върху забавената сума за времето на забавата до окончателното заплащане на забавеното задължение. Твърди се, че кредитът е следвало да бъде погасяван съгласно погасителен план подробно описан в чл. 4.4 от Договора, както следва: 120 равни анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 1 280,58 лв., дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.04.2021 г. до 05.04.2031 г.. Твърди се, че Банката е изпълнила всички свои задължения по Договора, но е налице неизпълнение на задълженията на ответника в качеството на кредитополучател, изразяващи се в липса на доброволно изпълнение на задълженията за заплащане на месечните погасителни вноски. Твърди се, че с оглед настъпване на падежите на всяка от погасителните вноски през периода от 05.07.2021 г. до 05.10.2021 г. вкл. за Банката е възникнало правото по чл. 6.2 от Договора да обяви кредита за предсрочно изискуем поради неплащане от страна на кредитополучателя на посочените последователни месечни вноски. Твърди се, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на кредитополучателя на 01.11.2021 г. с писмо, връчено по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК чрез ЧСИ Ц.Н., рег. № 756 и район на действия ПОС, за което са съставени надлежно оформени книжа.

В ИМ се твърди също, че по подадено на 26.11.2021 г. заявление от Банката пред ПлРС е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 7395/2021 г. по описа на ПлРС, заявлението по което е оставено без уважение, като е указана възможността на заявителя в едномесечен срок да предяви осъдителни искове против длъжника за сумите, посочени в заявлението както следва:

2

- сумата от 107 396,75 лв., представляваща изискуема главница, от която 2 349,89 лв. редовно падежирали главници за периода от 05.07.2021 г. до 05.10.2021 г. и 105 046,86 лв., предсрочно изискуема главница към 01.11.2021 г.;

- сумата от 2 392,25 лв., представляваща изискуема редовна възнаградитена лихва за периода от 05.06.2021 г. до 31.10.2021 г. вкл., - сумата от 47,46 лв., представляваща обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от 05.07.2021 г. до 05.10.2021 г., начислена за периода от 05.07.2021 г. до 31.10.2021 г. вкл., - сумата от 729,49 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от 01.11.2021 г. до 25.11.2021 г. вкл.,

- сумата от 24 лв. за разноски за уведомление,

- законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението - 26.11.2021 г. до изплащане на вземането.

Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че липсва валидно връчване на съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита се прави изявление на стр. 4 от ИМ с връчването на ИМ да се счита, че е упражнено правото на Банката по чл. 6.2 от Договора да обяви вземането по Договора за кредит за предсрочно изискуемо и се обосновава правният интерес от предявяване на втората група предявени при условие на евентуалност обективно съединени осъдителни искове.

Моли се съда като съобрази представените по делото доказателства да постанови решение, с което да уважи предявените главни и при условие на евентуалност осъдителни искове, като присъди в полза на ищеца направените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника служебен адвокат С. Ч. от ПлАК, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани и се излагат възражения в тази насока.

Особеният представител възразява, че по делото липсват доказателства за усвояване на кредита чрез превеждане на 12 бр. семестриални такси към МИ – Плевен, а само на 11 бр. такси. Възразява, че Договора е нищожен изцяло или отчасти, като сключен в противоречие с разпоредбите на чл. 17 ал. 6, чл.

18, чл. 23 ал. 2, чл. 24 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от Закона за кредитиране на студентите и докторанти /ЗКСД/, тъй като на ответника не е предоставена по ясен и 3 разбираем начин преддоговорна информация съгласно чл. 18 ал. 3 от ЗКСД, клаузата на чл. 4.4, предвиждаща капитализация на лихвата по време на гратисния период е сключена в противоречие с чл. 24 ал. 1 т. 1 от ЗКСД и е налице забранения от закона анатоцизъм, клаузата на чл. 4.2 от договора касаеща гратисния период определя само датата, на която започва да тече гратисния период, но не определя датата на изтичането му и настъпване на изискуемостта на кредита в съответствие с разпоредбите на чл. 23 ал. 2 и чл.

24 ал. 2 от ЗКСД. Възразява, че Договора е нищожен изцяло или отчасти, като сключен в противоречие с чл. 143 т. 19 от ЗЗП и съдържащ неравноправни клаузи. Възразява, че клаузата на чл. 4.4 от Договора отнасяща се за възнаградителната лихва по кредита е неравноправна, сключена в противоречие със закона и добрите нрави, поради което е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност, води до съществено неравновесие между правата на страните по договора и уврежда ответника като по-слабата икономически страна по правоотношението, както и не му позволява да прецени икономическите последици от договора при сключването му. Алтернативно възразява, че клаузата на чл. 4.4 от Договора е унищожаема на основание чл. 33 от ЗЗД, тъй като ответникът е бил в крайна нужда от средства като чуждестранен студент към датата на подписване на договора и освен от средства за обучение се е нуждаел от средства за задоволяване на елементарните си ежедневни нужди поради което е приел да върне на ищеца главница, надвишаваща с повече от 1/3 реално предоставената му по кредита сума. Възразява, че клаузата на чл. 6.2 от Договора отнасяща се за правото на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е неравноправна, сключена в противоречие със закона и добрите нрави, поради което е нищожна, тъй като ЗКСД е специален закон спрямо Търговския закон /ТЗ/, Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и неплащането на вноските не е основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по чл. 432 ал. 1 от ТЗ, като счита, че основанията за предсрочна изискуемост на кредита са само посочените в чл. 21 ал. 6 от ЗКСД. Възразява, че не е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на ответника в качеството на кредитополучател, тъй като не е посочено правилното основание на вземането чрез посочване на договор за банков кредит, вместо договор за студентски кредит и не е даден подходящ срок за изпълнение, като не е 4 изпълнена дължимата грижа по чл. 302 от ТЗ, не са спазени способите за връчване, визирани в чл. 9.3 от Договора. Оспорва се също представената по делото разписка, оформена от ЧСИ да се отнася до връчване на съобщение за обявяване на предсрочна изискуемост на процесния кредит, тъй като това не е посочено, а е посочено изп.дело Райфайзенбанк ЕАД. Възразява да се приеме алтернативно, че може да се осъществи фингирано връчване на съобщението за предсрочна изискуемост на особения представител на ответника, тъй като същият може да упражнява само процесуални права на ответника и не може да приема материално-правни изявления, засягащо пряко личната му правна сфера. Моли се съда като съобрази възраженията в отговора и доказателствата по делото да постанови решение, с което да отхвърли предявените осъдителни искове.

В о.с.з. ищецът не се представлява, но чрез пълномощника си юрисконсулт П. Д. депозира писмени бележки, в които поддържа предявените искове и иска присъждане на направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В писмените бележки се поддържа, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 01.11.2021 г. , като уведомлението за предсрочната изискуемост е надлежно връчено съгласно чл.

9.3 от Договора, тъй като същият не е намерен на адреса, посочен в Договора и не е посочил друг адрес по Договора, поради което е налице фингирано връчване и същите се считат валидно получени и се развиват подробно доводи в тази насока. Позовава се на практика на ВКС в този смисъл – решение № 180/23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015 г., І т.о. на ВКС, решение № 283/06.04.2010 г. по гр.д. № 507/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 35/07.05.2012 г. по гр.д. № 1877/2010 г., V г.о. на ВКС, решение № 229/03.04.2014 г. по т.д. № 956/2012 г., ІІ т.о. на ВКС, решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г., І т.о на ВКС. В писмените бележки се възразява да бъдат разгледани възраженията на особения представител на ответника за недействителност на Договора като се счита, че е налице хаотично и бланкетно изброяване на разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗКСД, както и че по делото липсват доказателства в тази насока, като се поддържа, че Договора съответства изцяло на изискванията на цитираните закони.

Поддържа се, че възнаградителната лихва е определена в съответствие с приложимия ЗКСД и законодателството на страната, поради което са неоснователни възраженията на ответника за нищожност на клаузата за 5 договаряне на възнаградителната лихва. Посочва се, че по Договора е договорен фиксиран лихвен процент в размер на 7 % за целия период, който не е променян, Договора е целеви за заплащане на 12 бр. семестриални такси, при ясно разписани параметри и условия на ползване, което обуслява преференциалните условия, при които е сключен. Позовава се на съдебната практика, съгласно която договорната лихва по кредита представлява цената на предоставения за ползване финансов ресурс за определения в договора срок, дължима от кредитополучателя. Ищецът счита за неоснователни възраженията за наличие на неравноправни клаузи на договора при условията на чл. 145 ал. 2 от ЗЗП, като се посочва, че основният предмет на договора за кредит като двустранен възмезден договор се определя от насрещните имуществени престации на страните, а това е престацията на Банката да предостави и осигури ползването на кредитополучателя на определен финансов ресурс /кредит/ за определен договорен период и насрещната престация на кредитополучателя да заплаща на Банката цената на този ресурс в срока на ползването му – договорната лихва върху съответната неиздължена част от главницата по кредита. Според ищеца клаузите на Договора относно насрещните престации на страните са ясни и разбираеми, налице е свобода на договаряне между страните и страните са извършили преценка за еквивалентността на насрещните престации, ответникът е упражнил правото си да ползва предоставения му финансов ресурс, правата на ответника са ясни и не са ограничени както при договаряне на възнаградителната лихва, така и при договаряне на обезщетението за забава по чл. 3.2 от Договора. Поддържа се, че обезщетението за забава има санкционен елемент с договорената наказателна надбавка е се начислява само върху просрочената главница, като има за цел да постигне правна сигурност и гарантиране на изпълнението на задължениета на ответника по Договора. В случай, че предявените искове бъдат уважени частично се иска от съда да изчисли и определи разноските по делото по съразмерност и след компенсация.