Определение № 281 от 02.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281 гр. Плевен, 02.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500109 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 ал.1, т.2 във вр. с чл.407 и чл.410 ГПК.

С определение № 6091/12.12.2025г. по ч.гр.д. № 6029/2024г. на РС гр.Плевен, съдът е обезсилил ЗАПОВЕД за изпълнение № 3469/ 22.10.2024г., издадена по ч.гр.д. № 6029/2024г. по описа на ПлРС, на основание чл.415 ал.5 от ГПК.

Със същото определение на основание чл.78 ал.4 от ГПК, съдът е осъдил „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ООД, ЕИК ***, да заплати в полза на А. Г. С., ЕГН **********, сумата от 400,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу определението е постъпила частна жалба от „Хепи Кредит“ ООД с ЕИК *** и с предишно наименование „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Управителя Д.В.Д. чрез адв. Б. С. от КАК.

От Дружеството считат, че определението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано е и неправилно.

Навеждат доводи, че до повторно обезсилване на Заповед за изпълнение № 3496/22.10.2024г. се е стигнало, след като ПлРС с Определение № 2192 от 29.04.2025г. поради техническа грешка е обезсилил Заповедта, като погрешно 1 е разгледал неотносима молба, която Дружеството е депозирало, но по друго дело между същите страни. Постановеното определение на ПлРС при допусната техническа грешка е обжалвано частично пред въззивната инстанция, като в резултат на подадената жалба въззивният съд се е произнесъл в обжалваната Част като е обезсилил определението на ПлРС в Частта, в която е обезсилена Заповедта за изпълнение за сумата до 376лв. – разноски, след което е върнал делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия в обезсилената Част.

От Дружеството твърдят, че те са изправна страна, която в предоставеният едномесечен срок е депозирала писмена молба, с която изрично са заявили липса на правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК, поради това, че след образуването на заповедното производство длъжникът е погасил изцяло главното задължение, както и част от присъдените разноски, като едновременно с молбата е направено писмено искане за издаване на изпълнителен лист за неплатеният остатък от разноските в размер на 192,25 евро /376,00лв./. Именно по тази молба е следвало да се произнесе ПлРС, който е постановил определението за обезсилване на Заповедта за изпълнение в нейната цялост поради техническа грешка.

С жалбата се изразява становище от Дружеството заявител, че единственият мотив на първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното определение, след като делото е върнато от въззивната инстанция с указания и за продължаване на процесуалните действия, е бил, че обезсилва Заповедта и отказва да издаде изпълнителен лист за остатъка от разноските, тъй като липсва изрично изявление от страна на длъжника какви вземания се погасяват с внесените от него суми от 460,16 евро /900,00лв./ на дата 28.10.2024г. и от 33,75 евро /66лв./ на 06.01.2025г.

Не са съгласни от Дружеството и твърдят, че е недопустимо съдът /ПлРС/ да игнорира направеното от кредитора по Заповедта изявление относно начина на разнасяне на плащанията от страна на длъжника въпреки, че същият не е посочил порядък в платежните нареждания, с които погасява задълженията си, след като плащането е извършено след подаване на заявлението и с което длъжникът е признал съществуването и изискуемостта на вземането.

2

С факта на плащанията от страна на длъжника Дружеството е приело, че не съществува спор относно главницата, която се явява погасена, а това обстоятелство потвърждава и липсата на правен интерес от предявяване на иск по чл.422 ГПК от страна на заявителя. Ето защо от Дружеството считат, че е неправилен и извода на ПлРС, че в качеството си на жалбоподател не са изпълнили указанията за предявяване на иск по чл.422 ГПК, тъй като в хипотезата когато вземането е погасено чрез плащане след образуване на заповедното производство – правният интерес от установителен иск обективно липсва.

Отправено е с жалбата и искане за присъждане на разноски по настоящото производство, за което е представен и списък с разноските по чл.80 от ГПК.

Молят съда да отмени обжалваното определение, да разгледа делото по същество и да разпореди издаване на изпълнителен лист за сумата от 192,25 евро /376,00лв./ - неплатен остатък от разноски, а алтернативно е отправено искане съдът да обезсили определението в частта, в която дружеството заявител е осъдено да заплати на длъжника сума в размер на 204,52 евро /400,00лв./, представляваща разноски.

От насрещната страна - А. Г. С. от гр.София чрез адв.А. А. от САК е постъпил отговор, с който в срока по чл.276 ал.1 ГПК се изразява становище, че частната жалба е недопустима и неоснователна.

Навеждат се с отговора и твърдения, че от съществено значение е това, че заявителят основава претенцията си въз основа на нищожен Договор за потребителски кредит и няма право да му се присъждат разноски. От това обстоятелство според адв. А., Дружеството – заявител няма и правен интерес да обжалва обезсилената Заповед в частта за разноските.

Оспорва с отговора и отправеното искане на жалбоподателя „Хепи Кледит“ ООД за разноски, направени в настоящото производство и моли съда да остави без разглеждане частната жалба, като недопустима, евентуално като неоснователна и да потвърди обжалваното определение на ПлРС.

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.407 ал.1 ГПК.

Според мнозинството от състава, в което докладчикът не е, частната жалба е частично основателна, но не по съображенията в нея.

3

За да постанови обжалваното определение ПлРС е приел, че на 22.10.2024г. е издадена Заповед за изпълнение №3469/22.10.2024г., с която е разпоредено длъжника да заплати на кредитора претендираните вземания, както следва: сумата 125,00 лв. - главница, сумата 36,00 лв. - договорна лихва за периода от 01.10.2024г. до 01.10.2024г., сумата 10,00 лв. - такса експресно разглеждане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 505лв. разноски по делото, от които 25лв., представляващи внесена държавна такса и 480лв. адвокатско възнаграждение.

Намерил също, че в законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи претендираните от кредитора вземания.

С разпореждане от 16.01.2025г. ПлРС е дал указания на кредитора за възможността да предяви иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземанията му. Същевременно съдът намерил, че в предоставения едномесечен срок, кредитора е заявил с изявление вх.

№8544/17.03.2025г., че не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск, т.к. длъжника е заплатил след образуване на настоящото дело присъдените вземания и част от разноските за адвокатско възнаграждение и счита, че следва да му се издаде изпълнителен лист за разноски в размер на 376,00лв., каквото искане прави.

В случая ПлРС приел, че тъй като в указания едномесечен срок заявителят не е предявил иск за установяване съществуването на вземанията му, а във връзка със заявеното от длъжника оспорване действителността на процесния Договор, както и липсата на изрично изявление от него, какви вземания се погасяват с внесената на 28.10.2024г. сума от 900лв. и от 66лв. на 06.01.2025г., съдът не би могъл да извърши проверка на твърденията на заявителя, че са погасени задължения, присъдени в настоящото производство.

Поради горното съдът намерил, че след като заявителят не е предявил иск в указания му едномесечен срок, са налице основанията по чл. 415 ал. 5 от ГПК и следва да се обезсили издадената по делото Заповед за изпълнение.

Тези изводи се споделят от мнозинството на състава на ОС Плевен.

Неправилно обаче съдът е обезсилил втори път Заповедта за 4 изпълнение, след като първото обезсилване е влязло в сила за всички суми над 376лв. – разноски – поради необжалването му пред ПлОС по в.ч.гр. дело № 526/2025г. на ПлОС.

В свое определение по чл.248 ГПК № 1317/11.09.2025г. по същото дело ОС Плевен е имал възможност да посочи, че производството по делото следва да продължи по искането за издаване на ИЛ за сумата от 376лв. разноски, определени с издадената Заповед за изпълнение.

С това РС Плевен не се е съобразил и повторно обезсилил Заповед за изпълнение, с което е постановил недопустимо определение въпреки силата на присъдено нещо по влязлото в сила първо обезсилване. В тази Част определението следва да се обезсили като недопустимо.

Изводът, че в останалата обжалвана Част определението следва да се потвърди се основава на доводът, че заявителят – кредитор не е предявил иска по чл.422 вр. чл.415 ГПК за установяване на вземанията си и поради поддържането му от мнозинството води до този резултат.

Това основаване на мнозинството не държи сметка за т.10В от ТРОСГТК № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС на РБ, съгласно която ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по Заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по Заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.

Искането следва да бъде направено в срока по чл.415, ал.1 ГПК.

Точно такъв е и настоящият случай, като поведението на длъжника не бива да се премира поради факта, че макар и направил две плащания, същият не е посочил по кой кредит какво погасява, нито по оспорения Договор кои вноски погасява. Именно до незачитане на следващото ТРОСГК № 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. стига мнозинството, защото съгласно неговите разяснения при плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако 5 задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД.

Точно този начин на погасяване е приело и Дружеството – заявител и след като длъжникът осъществява процесуално поведение на злоупотреба с право, съдът е следвало да уважи искането на заявителя – кредитор – който плаща зле, плаща два пъти.

При този изход на делото претендираните от жалбоподателя разноски не следва да му се присъждат – в производство за разноски не се дължат такива съгласно практиката на ВКС на РБ – Определение № 60345/11.10.2021г. по ч.гр.д. № 3103 по описа за 2021г. на трето г.о.

Настоящото няма да подлежи на касационно обжалване – ТРОСГТК № 5/2018г. по тълк. дело № 5/2015г. на ВКС на РБ.

По изложените съображения ОС гр.Плевен

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 6091/12.12.2025г. по ч.гр.д. № 6092 на РС гр.Плевен, в ЧАСТТА с която съдът е ОБЕЗСИЛИЛ ЗАПОВЕД за изпълнение № 3469/22.10.2024г., издадена по ч.гр.д. 6029/2024г. по описа на ПлРС на основание чл.415, ал.5 от ГПК, над сумата от 192,25 евро /376,00лв./.

ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана Част горното определение за обезсилване на ЗАПОВЕД за изпълнение № 3469/22.10.2024г., издадена по ч.гр.д. 6029/2024г. по описа на ПлРС за адвокатско възнаграждение на заявителя за сумата от 192,25 евро /376,00лв./.

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство.

Определението не подлежи на касационно обжалване.