Решение № 372 от 13.05.2026, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 1158/2025
- Вид
- Решение № 372
- Подписан
- 13.05.2026
- Състав
- Людмила Добрева Григорова-Митева
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 372 гр. Шумен, 13.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20253630101158 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени, в условията на евентуалност, установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №7053079243 от 05.11.2020 г., сключен между ищеца и ответника, поради противоречие със закона, като в условията на евентуалност иска прогласяване на нищожността на Договора, поради противоречие с добрите нрави. В условията на евентуалност, ако съдът не приеме целият договор за нищожен, ищецът предявява установителен иск, с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузи в Договор за потребителски кредит №7053079243 от 05.11.2020 г.
(чл.7.2.2 и чл.19 от договора), сключен между ищеца и ответника, предвиждаща заплащане на застрахователни премии в общ размер на 1 641,36 лева, поради противоречие със закона.
В молбата си до съда, ищецът И. Й. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, действаща чрез пълномощника адв. Л.К.Б. от Адвокатска колегия София, с адрес на кантора и съдебен адрес: ***, излага че на 05.11.2020 г. между него, в качеството на кредитополучател и ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: г***, законни представители - В.Г., А.Д., Н.С. Л.Т. в качеството на кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит №7053079243. По силата на този договор 1 ответното дружество предоставило на ищеца паричен кредит в размер на 8000, 00 лева, при фиксиран лихвен процент- 41, 05 % и годишен процент на разходите (ГПР)- 49, 84%. Ищецът следвало да върне предоставената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва посредством двадесет и четири вноски, всяка в размер на 595, 42 лева, като сумата включвала главница, лихва и застраховки „Bank Пакет 3 сметка“ и „Bank Пакет 3 кредит+сметка“, които били на обща стойност от 1 641, 36 лева и били присъединени към главницата, съгласно чл.7.1 от договора. Ищцата счита, че договорът е нищожен, за което излага правни и фактически доводи. Излага твърдения за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, поради неравноправност, тъй като уговорения годишен лихвен процент от 41.05 % е прекомерен. На следващо място твърди, че ГПР е определен неправилно, тъй като в него не били включени застраховките. Не било ясно как се формира ГПР, поради което потребителят не бил наясно какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. От друга страна излага доводи за нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави- прекомерност на възнаградителната лихва. Със застраховките кредитът се бил оскъпявал, а кредиторът се бил обогатявал без основание. Излага и доводи защо според него застраховките следва да бъдат включени в ГПР.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за нищожен Договор за потребителски кредит №7053079243 от 05.11.2020 г., сключен между ищеца и ответника, поради противоречие със закона, като в условията на евентуалност иска прогласяване нищожността на Договора, поради противоречие с добрите нрави. В условията на евентуалност, ако съдът не приеме целият договор за нищожен, ищецът предявява установителен иск, с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузи в Договор за потребителски кредит №7053079243 от 05.11.2020 г. (чл.7.2.2 и чл.19 от договора), сключен между ищеца и ответника, предвиждаща заплащане на застрахователни премии в общ размер на 1 641,36 лева, поради противоречие със закона. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който излага аргументи за недопустимост и неоснователност на исковете, излагайки правни и 2 фактически доводи, и възражения.
В хода на делото ответникът поддържа изложените в отговора доводи и възражения.
По отношение възражението на ответника, за недопустимост на предявените искове, с Определение №1610/19.11.2025 г., постановено по възз.ч.гр.д.№662/2025 г. по описа на ШОС е прието, че исковете са допустими, поради което делото е върнато за разглеждане от ШРС по същество.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства, че между ищеца и ответното дружество, на 05.11.2020 г. е сключен Договор за потребителски кредит №7053079243, по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца паричен кредит в размер на 8000, 00 лева, при фиксиран лихвен процент- 41, 05 % и годишен процент на разходите (ГПР)- 49, 84%. Ищецът следвало да върне предоставената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва посредством двадесет и четири вноски, всяка в размер на 595, 42 лева, като сумата включвала главница, лихва и застраховки „Bank Пакет 3 сметка“ и „Bank Пакет 3 кредит+сметка“. В договора е посочено, че ищцата е избрала застраховки „Bank Пакет 3 сметка“ и „Bank Пакет 3 кредит+сметка“, по които са определени застрахователни премии в общ размер на 1 641, 36 лева. Сумата за застрахователните премии е включена към размера на главницата, съгласно чл.7.1 от договора, като е отразено, че по този начин общият размер на предоставения кредит е равен на 9 641, 36 лева. В договора са разписани и условията за усвояването на кредита (по банкова сметка на кредитополучателя), като сумата, представляваща застрахователни премии по избраните от кредитополучателя застраховки се превежда от кредитора по банкова сметка на съответния застраховател, респ. застрахователен посредник, за което кредитополучателят е дал изричното си съгласие (чл.7.2.2 от договора). По отношение на уговорената между страните възнаградителна лихва е разписано, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. В договора ясно е разписан размерът на общата дължима от потребителя сума (14 290.05 лева), като е представен и подробен погасителен план, посочващ размер на вноска по кредита, включваща размер на главница и възнаградителна лихва, и падеж на всяка 3 вноска. Предвидени са и последици при неточно изпълнение на задълженията на потребителя. Предвидени са и правото на потребителя едностранно в срок от 14 дни от сключване на договора да се откаже от последния, както и предсрочно да погаси кредита. В договора изрично е разписано, че потребителят не е длъжен да предоставя обезпечение на кредитора, като в чл.
19 от договора е посочено, че при сключването на договора за кредит, потребителят не е длъжен да сключва и застраховка. Ясно е разписано, че кредитополучателят, по свое желание и усмотрение, може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някои от застрахователните програми, предлагани от Кредитора, в качеството на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит.
Видно от представените по делото официално заверени преписи от Декларация за опреД.е на изискванията и потребностите, и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и Сертификат №170530792432020 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от ответното дружество, се установи, че ищцата изрично е постигнала договорка със застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ относно сключване на застрахователни договори, по силата на които е приела, в качеството й на кредитополучател, да се присъедини, като застраховано лице към условията на Групов застрахователен договор и да защити плащанията по договора. В декларацията ясно са разписани покритите рискове по застраховката (смърт, настъпила в резултат на злополука или заболяване, трайно намалена или загубена работоспособност, временна неработоспособност, нежелана безработица в резултат на уволнение над 30 дни, полагане грижа за болен). Разписани са и уговорките относно заплащане на застрахователната премия, срокът на договора, процедурата във връзка с настъпване на застрахователно събитие, застрахователните обезщетения и въобще правата и задълженията на страните по застрахователния договор. В общите условия към застрахователните договори са дадени дефиниции на основни понятия по застрахователните договори и са разяснени правата и задълженията на страните по тях във връзка с настъпване на застрахователно събитие и др. Посочено е, че срокът на застраховката е равен на срока на кредита, респ. на застрахователното 4 покритие. Предвидени са и условията за прекратяване на застрахователните договори- в случай на прекратяване на договорите за застраховка от страна на застрахования, като при хипотеза на предсрочно погасяване на кредита е предвидено възстановяване на неизползваната част от застрахователната премия. В чл.10 от Общите условия по застраховките е предвидено и правото на застрахования в случай на присъединяване към Групови ЗД чрез средства за комуникация от разстояние в срок от 30 дни от присъединяване към застраховката, да се откаже от застраховката, без да посочва причина и без да дължи обезщетение или неустойка на застрахователя. Няма спор, че ищцата надлежно е подписала, т.е. с подписа си е удостоверила, че се е запознала както с договора за кредит, така и със застрахователните договори, като е получила заявената от нея за получаване сума по договора за кредит. Няма спор, че е платила по договора общо 14 вноски (последното се установява и от представеното от ищеца Извлечение от счетоводни книги към 08.11.2022 г.).
Безспорно е и, че след спиране на плащанията, кредиторът се е възползвал от правото си да потърси вземанията си по договора по реда на заповедното производство. Няма спор, а се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че в рамките на развилото се заповедно производство на ответното дружество са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като е пристъпено към принудително осъществяване вземанията на кредитора по договора. Няма спор, че ищцата надлежно (лично) е получила поканата за доброволно изпълнение (ПДИ), като не е възразила срещу претендираните вземания в законоустановения преклузивен едномесечен срок и близо две години след получаване на ПДИ предявява настоящите искове. Няма спор, а се установява и от приетото заключение по извършената ССЕ, че размерът на уговорената между страните възнаградителна лихва е равен на 41, 05%, а размерът на ГПР- 49, 73 %, като в ГПР не са включени застраховките.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Безспорно процесната сделка представлява договор за банков кредит, като е ясно, че един от съществените елементи на договора е заплащането на уговорена между страните от страна кредитополучателя възнаградителна лихва на банката /чл.430, ал.2 от ТЗ/. В случая безспорно се установи, че страните са предвидили възнаграждение за банката-фиксирана лихва в размер на 41, 05%. Касателно доводът на ищеца за нищожност на договора, респ.
5 клаузата за възнаградителна лихва, поради прекомерност на лихвата, съдът счита, същият за неоснователен. Налице е константна съдебна практика, според която фактът, че уговорената между страните по договор за кредит (заем) лихва надвишава трикратния размер на законната лихва не прави договорът, респ. клаузата за лихва, нищожни. Липсва императивна разпоредба, регулираща размера на възнаграждението на кредитора по договори за кредити (заеми). Сочената от ищеца съдебна практика е била адекватна преди законовото изменение (чл.19, ал.4 от ЗПК), според което законодателят изрично предвиди горна граница за размера на възнаградителна лихва при потребителски кредити, която лихва безспорно е включена в ГПР.
Разпечатката съдържа 21 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e20158b5-4213-4923-b4ff-5c9c4987b3cc