Решение № 618 от 25.05.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. В., 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. С.а като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20233100500334 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от "Е. С." АД, подадена чрез юриск. Б. Н., срещу Решение № 3697/28.11.2022 г. по гр.д. № 948/2022 г. по описа на Районен съд - гр. В., с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да заплати на К. К. И. сумата от 2300 лева, представляваща обезщетение за причинени на 30.01.2019 г. вреди, в резултат на виновно неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 89, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката да поддържа разпределителната мрежа, обектите и съоръженията и спомагателните мрежи, в съответствие с техническите изисквания, в размер на стойността за закупуване на нови електроуреди, съответни на повредените Телевизор „Funai" АМК - 8, фабричен № Q ..............; Хладилник "Gorenie" К - ORA - S, фабричен № ................; гаражна врата с механизъм „Novoferm" с фабричен № ..................... и маслен радиатор 'Tesy" ......................., с фабричен № .................., ведно с разходи за доставка и труд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата – 28.01.2022г. до изплащането на сумата, както и 676,62 лева, представляващи направените разноски в производството пред първата инстанция.

Въззивникът изразява становище, че решението неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон, а изводите на първоинстанционния съд се явяват необосновани и некореспондиращи с фактите и събраните доказателства по делото. Сочи, че по делото не се установявало аварията да е възникнала, поради неизпълнение на договорни или законоустановени задължения на ответника. Съгласно чл. 81 от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Невиновна невъзможност за изпълнение е налице при непреодолима сила, представляваща непредвидено 1 или непреодолимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора. Съгласно чл.51, ал.7 от ОУ, действащи към момента на твърдяното неизпълнение - „Е. С."АД не носило отговорност за щети, причинени от повреди в електрическата мрежа или съоръжения по независещи от дружеството причини. Твърди още, че неправилно първоинстанционния съд е кредитирал заключението на вещото лице по отношение на причинната връзка между настъпилата авария и повредата на процесиите уреди, тъй като в посочената част същото представлявало предположение, базирано на теорията на вероятностите. Не бил отчетен и факта, че констатациите са направени единствено на базата на оспорени от страната частни протоколи, представляващи частни неподписани от страна в процеса документи и като такива не се ползват с материална доказателствена сила по отношение на съдържащите се в тях фактически констатации.

Игнорирано било още, че радиатор „Tesy“, не се е намирал на място в обекта по време на огледа, но въпреки това бил включен в заключението на вещото лице, единствено и само по данни на ищеца. Същият този уред не бил описан и в подаденото пред „ЕРП С."АД Искане (Жалба) с вх. рег.

№5038030/30.01.2019г. Предвид изложеното въззивникът възразява, че по делото не се установява виновно негово деяние и причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. В допълнение излага твърдения, че обжалваното решение е неоснователно и недоказано в частта относно размера на претърпените от ищеца вреди. От заключението на експертиза се установявало, че голяма част от уредите са амортизирани и с процент на овехтяване повече от 60 %, което не било отчетено при определяне на размера на обезщетението. Неправилен бил извода още, че процесният хладилник не може да бъде отремонтиран, като от показанията на свидетеля Г. се установявало, че вече имало оферта от сервиз за извършване на ремонт на същия. По делото не били представени и доказателства за извършвани разходи за доставка и труд. Поради изложеното отправя искане за отмяна на решението с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЗАД „А. Б.“, чрез адв. И. М., с който се изразява становище за допустимост и основателност на подадената въззивна жалба. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че увредените уреди са били собственост на ищцата или че същите са били налични в имота към момента на настъпване аварията, доколкото липсвали доказателства в тази насока.

Неправилно също първоинстанционният съд е приел наличие на виновно поведение от страна на ответника, както и причинно-следствена връзка между него и настъпилите вреди. Не било доказано още, че подадената електроенергия на 30.01.2019 г. била с по-високо напрежение от стандартното, доколкото разликата била в границите на допустимото отклонение, а на същата дата не е имало регистрирани аварии. Недоказана по делото останала и причината за настъпването на вредите. По изложените съображения поддържа изложеното във въззивната жалба искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Депозиран е отговор в законоустановения срок и от К. К. И., чрез процесуален представител адв. И. З., с който се оспорва оплакването за неустановяване по делото да е възникнала авария поради неизпълнение договорни или законоустановени задължения на ответника. Сочи се, че въззивникът има задължение да поддържа собствените си съоръжения, кабелни пътища, трафопостове и др., чрез които доставя електроенергия в изправно състояние, като носи отговорност за настъпили дефекти по силата на чл.89, ал.1,т.4 от ЗЕ. Дружеството не е доказало да е поддържало в 2 изправност разпределителната кутия, да е провеждало профилактика и периодични прегледи за техническа изправност, поради което отговаря за вредите, произлезли от аварията на проводниците в нея, като липсват основания за приложение на института на непреодолимата сила.

Неоснователно било оплакването за неправилно кредитиране на констативен протокол от 31.01.2019 г., тъй като същият бил ценен ведно с останалите доказателства по делото. Доказателства за извършвани разходи за доставка и труд не били представени по делото, тъй като такива не били направени, но това не означавало, че щетите за ищцата не са настъпили. Същевременно, не било правилно тя да бъде задължена да извърши разноски за своя сметка, под угрозата да не й бъдат признати щетите, вече признати извънсъдебно чрез констативен протокол от 31.01.19г., съставен от служители на „Е. С.“ АД.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на искова, подадена от К. К. И. срещу „Е. С.”АД със седалище и адрес на управление, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2300 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат на преминала по електрическата мрежа несъответна по стандартните показатели електроенергия - късо съединение, в размер на стойността за закупуване на нови електроуреди, съответни на повредените Телевизор „Funai" АМК - 8, фабричен № Q - ..............; Хладилник "Gorenie" К - ORA - S, фабричен № ................; гаражна врата с механизъм „Novoferm" с фабричен № ..................... и маслен радиатор '“Тesy" ......................., с фабричен № .................., разходи за доставка и труд, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата – 28.01.2022г. до изплащането на сумата.

Ищецът излага твърдения в исковата си молба, че жилището му на адрес Община В., с.Тополи, ***А е присъединено към електроразпределителната мрежа на „Е. С." АД, като обект с абонатен № .................. На 30.01.2019 г., рано сутринта около 06.00 часа, вследствие на преминала по електрическата мрежа несъответна по стандартните показатели електроенергия - късо съединение, били тотално повредени, поради което станали негодни за употреба собствените му движими вещи, а именно: телевизор „Funai" АМК - 8, фабричен № Q - ..............; Хладилник "Gorenie" К ORA - S, фабричен № 2 ................; гаражна врата с механизъм „Novoferm" с фабричен № ..................... и маслен радиатор 'Tesy" ......................., с фабричен № ................... Още на същия ден ищецът подал жалба за настъпИ. инцидент до „Е. С." АД,като ответното дружество изпратило служителите си Й. Д. Г. и С. И. С. да извършат оглед на обекта на следващия ден. Същите констатирали повредените уреди, за което бил съставен двустранен протокол, като отстранили и причината за късото съединение, което е било установено в разпределителна кутия преди електромерите извън границите на обекта, служеща да осигури захранване с електроенергия и на съседния имот и представляващо окъсяване между фазов и нулев проводник. Въпреки това, и позовавайки се на чл.51, ал.7 от Общите условия дружеството е отказало репариране на имуществените вреди, заявявайки в отговора на жалбата на ищеца, че не носи отговорност за щети, причинени от повреди в електрическата мрежа и съоръжения, по независещи от електроразпределителното дружество причини, поради което няма основание да удовлетвори искането за обезщетение за повредените електроуреди.

Ищецът сочи, че съгласно чл.14, т.2 от ОУ, „Е. С." АД се е задължило да осигурява на ползвателите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност, приети от ДКЕВР, поради което носи 3 имуществена отговорност за неизпълнението на посоченото задължение, С оглед изложеното предявява претенция за репариране на нанесените му вследствие на повредата имуществени вреди по отношение на повредените негови електроуреди в размер на стойността на същите в ново състояние, както следва: Телевизор „Funai" АМК - 8 - 50 лева; Хладилник "Gorenie" К ORA - S - 1 470 лева; Механизъм с управление на Гаражна врата „NOVOFERM" - 630 лева и Маслен радиатор "Tesy" - 150 лева, или общо за сумата от 2300 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Е. С." АД, с който искът се оспорва като неоснователен, по съображения, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки на отговорността по чл. 79 от ЗЗД.

Сочи се, че ищецът не е установил да е собственик на процесните електроуреди и дали същите са били изправни, както и ответникът да е подал електрическа енергия, която не съответства на приложените показатели и е станала причина за тяхната повреда. Приложеният по делото констативен протокол бил изготвен единствено по твърдения на ищцовата страна и удостоверявал само наличието на повреда в уредите. Ответникът твърди, че на 30.01.2019г. нямало регистрирани аварии и прекъсване на електрозахранването в електроразпределителната мрежа Средно напрежение, от където се захранва обекта на потребление, а имало авария по съоръжение, което е част от електроразпределителната мрежа на Ниско напрежение.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал. 7 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи, съгласно която „Е. с."АД (одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2017 г. на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение №ОУ004/06.04.2009 г. на ДКЕВР), дружеството било освободено от отговорност за щети причинени от повреди в електрическата мрежа или съоръжения по независещи от него причини. В продължение на изложено счита, че не е налице виновно негово поведение, което е необходимо за да бъде ангажирана договорната му отговорност.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗЕ сочи, че енергийните предприятия не са задължени да изплащат обезщетения за щетите, нанесени в резултат на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на снабдяването с електрическа енергия, с изключение на случаите, при които авариите са настъпили по тяхна вина. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.