Решение № 5336 от 03.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5336 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330121388 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, чрез пълномощника адв. А. М. К. , против Г. Д. Г., ЕГН **********, за установяване съществуването на вземане по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***** г. по описа на PC Пловдив, с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК, вр. с чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за сумата в размер на 3478,27 лв., от които:

Главница: 2196,03 лв. (дължима за периода от 01.09.2023 г. – 01.08.2024 г. )

Договорна лихва: 1282,24 лв. (дължима за периода от 01.09.2023 г. – дата на изпадане в забава до 15.07.2024 г. )

В исковата молба се твърди, че на ***** г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № ******* между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД (цедент) и ответника Г. Д. Г.. Вземането е прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД (цесионер/ищец) със сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от ****** г.. Ищецът претендира сумата от 3478,27 лв., представляваща вноски с настъпил падеж.

Съдът счита, че предявеният иск е недопустим, което налага прекратяване на производството по делото. Исковата молба е подадена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, за установяване съществуването на вземане по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 1

ГПК по ч.гр.д. № ******* г. по описа на PC Пловдив.

От представената искова молба се установява, че вземането на ищеца произтича от Договор за потребителски паричен кредит № ***** от **** г., сключен първоначално между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответника Г. Д. Г.. Ищецът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД е придобил вземането чрез договор за цесия от ***** г..

В исковата молба се посочва, че поради неплащане на дължимите вноски, е останало непогасено вземане по кредита в общ размер на 33 782,24 лв..

Ищецът е пристъпил към принудително събиране чрез подаване на Заявление до Софийски Районен Съд за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В резултат на това е било образувано ч.гр.д. № ****** г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, по което е издадена Заповед за парично изпълнение.

Ключовото обстоятелство е, че за да е допустим установителният иск по чл. 422 ГПК, трябва да е налице идентитет между вземането, което е предмет на издадената Заповед за изпълнение, и вземането, което ищецът претендира с установителната искова молба. Заповедта по чл. 410 ГПК обикновено се издава за цялото остатъчно задължение, което в случая ищецът сам посочва, че е 33 782,24 лв., тъй като се твърди, че длъжникът не е погасявал дължимите вноски след усвояването на кредита.

В настоящата искова молба обаче ищецът претендира сума от едва 3478,27 лв., която сума изрично се посочва, че представлява вноски с настъпил падеж, включващи главница 2196,03 лв. и договорна лихва 1282,24 лв. за периода от 01.09.2023 г. до 15.07.2024 г.. Това е само част от общото непогасено задължение, възлизащо на 33 782,24 лв., и представлява само настъпилите вноски, а не цялото предсрочно изискуемо задължение.

Следователно, налице е различие в обема и основанието на претенцията, тъй като ищецът е предявил установителен иск само за част от вземането, за което е издадена Заповедта за изпълнение. Липсата на пълно тъждество между вземането по заповедта и вземането по иска води до недопустимост на установителния иск по чл. 422 ГПК.

Поради липсата на тази основна процесуална предпоставка, съдът счита, че не може да разгледа спора по същество и следва да отмени хода по делото и да прекрати производството.

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ХОДА по гражданско дело № 21388/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 17788/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, поради недопустимост на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, поради липса на идентитет между вземането, предмет на Заповедта за изпълнение, и вземането, предмет на исковата молба.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3