Решение № 707 от 17.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Пловдив, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330200836 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата № 8504369525 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството,

Агенция

„Пътна инфраструктура“, с който на „ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр София р-н „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ № 35, бизнес център „Лозенец“, ет. 7, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят „ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД по съображения изложени в жалбата си и допълнително становище, моли съда да отмени процесния електронен фиш като незаконосъобразен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателя не изпраща представител. Претендира разноски.

Административнонаказващия орган, редовно призован се представлява от юрк. В., който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди атакувания електронен фиш като издаден при спазване на процесуалните изисквания и на основание материалноправните норми, като излага доводи в тази насока. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на 1 обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

На 17.11.2020г. около 09:29 часа е било установено нарушение № B5142EE5DDA807D8E053031F160A34CB, с ППС влекач „СКАНИЯ Р 410“ с регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория Евро 6C, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Родопи, за движение по път А-1 км 107+663, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Посоченото било установено с устройство № 20211, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, намиращо се на път А-1 км 107+663. Собственикът, на когото било регистрирано процесното ППС било дружеството-жалбоподател „ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД, ЕИК ***.

С оглед направените констатации, бил съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата срещу „ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП му била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по административната преписка писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира, като служещи за установяване на обективната истина.

При тези установени факти съдът намира, че от страна на „ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД е налице нарушение на нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, която изисква от собственика или ползвателя на МПС да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Този извод съдът формира от представения по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси и приложените статични изображения във вид на снимков материал, които представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Също така на основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, отразените в справката от електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното, което в случая не бе сторено.

Жалбоподателят като собственик на посоченото в ЕФ ППС в състав с ремарке е допуснал движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатил дължимата пътна такса, която дава право ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък. Установи се с категоричност, че за въпросното ППС, за конкретния пътен участък, няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. В подкрепа на отразеното в доклада е и издаденото от отдел "Управление на информационната система и инфраструктура" към АПИ становище, което потвърждава, че за датата и часа на нарушението няма получени тол декларации, няма получени маршрутни карти за ППС и няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението. Дружеството - въззивник е избрало да заплаща 2 пътни такси, като декларира данни за движението на пътното превозно средство чрез бордово устройство, като за целта е сключило и договор за електронно събиране на пътни такси с „Интелигентни трафик системи“ АД. При този вид таксуване бордовото устройство изпраща данни на база GPS - координати от движението на товарния автомобил.

Независимо от това от приобщения като писмено доказателство доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява, че таксата, дължима за тол- сегмента от път А-1 км 107+663, през който на 17.11.2020 г., в 09:29 часа е преминало процесното ППС, не е била заплатена. Установено е, че за преминаването през този участък от пътната мрежа не е изпратена валидна тол – декларация, а така също и не е закупена предварително маршрутна карта. Предвид горното съдът намери, че е доказано извършването на нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Субект на задължението по нормата поначало се явява собственикът, освен в случаите, когато има вписан ползвател в свидетелството за регистрация, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото жалбоподателят се явява именно собственик на пътното превозно средство, а и не представя доказателства в подкрепа на другата хипотеза. Кой точно е управлявал процесното ППС няма отношение в случая, доколкото нарушението е вменено на собственика, а не на водача, управлявал влекача в състав с ремарке.

Аргументите за прилагане на чл. 34 ЗАНН в производството по издаване на електронен фиш настоящият състав намира за неправилни. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по Т. Д. № 1/2013 г. съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване - "От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. " В съответствие с цитираното ТР е и възприетото в съдебни актове на АС – Пловдив /напр. Решение по КАНД 3229/2020 г.:

"Следователно за законосъобразността на електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. В този аспект се явяват неоснователни и възраженията на нарушителя за допуснати нарушения по чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. След като иде реч за установяване на нарушение от автоматизирана система то датата на установяване на нарушението и дата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат." - Решение по КАНД № 721/2021 г.: "Производството по чл. 189, ал. 4 – ал. 11 от ЗДвП е специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление...

Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила електронен фиш към влязло в сила НП, сиреч единствено по отношение на неговото правно действие.

Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,.. "; Решение по КАНД № 2165/2021 г. и др. /. Решение № 73 от 18.03.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 12/2022 г. „връчването на ел. фиш след повече от една години от датата на извършване на нарушението, не може да има за последица процесуална 3 незаконосъобразност на електронния фиш“ и др. А по отношение на връчването настоящият състав следва да отбележи, че не е предвиден срок за връчване на акта. Тъй като ЕФ не е влязъл в сила предвид обжалването му пред съда би имало значение единствено абсолютната давност от извършване на нарушението. В случая не само абсолютната давност, но и относителната такава по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не е изтекла.

Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, свързани с нарушения на Регламент /ЕС/2020/204, следва да се има предвид целта на създаването на Регламента, свързан с Директива /ЕС/2019/520 на Европейския парламент, а именно да се допълни и хармонизира законодателната рамка за осигуряване на оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване във всички държави - членки, а не превратно да се тълкува предвиденото в тях. Отделно в горното се говори за задължение за уведомяване при техническата неизправност в бордовото устройство. В случая обаче от представеното по делото писмено доказателство – а именно писмо с Изх.№ 2369/22.04.2024г. от „Интилигентни трафик системи“ АД се доказа, че бордовото устройство на процесния товарен автомобил изобщо не е било включвано на 17.11.2020г., следователно то не е било сдвоено с превозното средство с регистрационен номер *** преди този момент, нито е имало активна българска услуга към момента на нарушението, поради което не е осъществило връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват. Съгласно 13, ал. 6 от Наредбата в случай, че дадено бордово устройство преустанови предаването на данни, съответният собственик или ползвател на пътното превозно средство е длъжен незабавно да уведоми доставчика на услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние. Такова уведомяване не е сторено от страна на дружеството-жалбоподател, бордовото устройство е било изключено, следователно в този случай се прилага текстът на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, според който когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на държаната от Агенция "Пътна инфраструктура" Електронна система за събиране на тол такси, и в случай че не се заплати такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП за съответната категория пътно превозно средство, се приема, че съответното пътно возно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай ползвателят заплаща максимална такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП.