Решение № 17 от 15.01.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Ямбол, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330103092 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по подадена молба от К. Д. К. и К. Г. К.q двамата от гр. Я., срещу Г. К. К. от гр. Я.– ***. В нея се твърдят обстоятелства за извършено домашно насилие по смисъла на закона от ответника спрямо молителите. Твърди се, че от около месец и половина ответникът е започнал да се държи странно и аресивно към тях и домашните им любимци-две кучета. На 06.11.2025 г., когато са се прибрали у дома, молителите са намерили апартамента си потрошен, а когато са попитали ***, какво се е случило, той е започнал да им говори на висок тон и да им крещи.

Постепенно поведението му е излязло извън контрол и е започнал да ги блъска и удря с шамари и юмруци по тялото и лицето и им е причинил болка от нараняванията. В момента са с кръвонасядания и отоци. След побоя са успели да избягат от апартамента, но ответникът е насочил аресията си към двете им кучета и едното е с парализирани крайници. Молителите са сигнализирали полицията. Поради това искат, съдът да постанови мерките по чл.5 ал.1 т.1, 2, 3, 4 и 6 от ЗЗДН.

В с.з. молителката поддържа молбата лично, а молителят –чрез упълномощения адвокат.

Ответникът не се явява.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от справки за предоставяне на данни по реда на Наредба №*** г. от 07.11.2025 г. и от 06.11.2025 г., ответникът е *** на молителите.

1

В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от 15.05.2023 г. от молителката, съдържаща изявление, че й е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК за невярно деклариране, са изложени твърдените в молбата факти. Сочи се, че ответникът-***на молителите- е упражнил физически тормоз над тях, придружен с викове и крясъци, блъскал ги е и удрял с шамари и юмруци по тялото и лицето и е причинил болка от нараняванията.

По делото са представени Справки за съдимост от 07.11.2025 на Бюро за съдимост при ЯРС, от които е видно, че страните не са осъждани.

Направена е справка и за наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие, от която е видно, че такива не са постановени срещу ответника.

В изпратеното писмо от 12.11.2025 г. на МБАЛ „***“ АД-гр.Я. не се съдържат данни, страните да се водят на психиатричен отчет.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Молбата е допустима, като подадена в тримесечния срок по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН, а по същество е основателна.

Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В случая се касае за извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона-физическо насилие от страна на ответника, упражнено спрямо лица, с които се намира в родствена връзка- на които е низходящ (чл.3 т.5). Поради това пострадалите имат право на защита по ЗЗДН. Упражняването на насилие се установява от представената декларация по чл. 9 ал.3 от закона, която е достатъчно доказателство за него съгласно чл.13 ал.3. Поведението на ответника се отличава с агресивност, липса на самоконтрол, поради което е в съС.ие да предизвика опасност за живота и здравето.

Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита, а именно: уредените в чл. 5 ал.1 т.1, 2, 3 и 4, като срокът по т. 2, 3 и 4 следва да се определи до 18 месеца, предвид данните, очертаващи агресивен профил на извършителя и високо ниво на риска от гледна точка на живота и здравето на пострадалите.

Мерките имат за цел защита на пострадалите чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо него, както и мотивиране на самия извършител към въздържане от такива действия -от всякакъв вид насилие.

Съгласно чл.5 ал.2 мерките по ал. 1, т. 2 - 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19. В случая следва да се приспадне срокът на действие на заповедта за незабавна защита, определен в чл. 19 ал.2- до издаването на заповед за защита.

При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати ДТ в размер на 25 лв. или 12,78 евро.

2

Ето защо ЯРС

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Г. К. К. от гр. Я., к-с *** ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. Д. К., ЕГН ********** и К. Г. К., ЕГН **********, от гр. Я., ж.к. ***.

ОТСТРАНЯВА Г. К. К. от съвместно обитаваното с К. Д. К. и К. Г. К. жилище, находящо се в гр. Я., к-с *** за срок от 18 месеца, считано от 06.11.2025 г., с оглед приспадане на срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита от 06.11.2025 г..

ЗАБРАНЯВА на Г. К. К. от гр. Я. да приближава К. Д. К. и К. Г. К., всяко тяхно местопребиваване, жилището, местоработата, местата им за социални контакти и отдих на разС.ие по-малко от 100 м за срок от 18 месеца, считано от 06.11.2025 г., с оглед приспадане на срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита от 06.11.2025 г..

ЗАБРАНЯВА на Г. К. К. да осъществява контакт с К. Д. К. и К. Г. К. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца.

Да се издаде заповед за защита, в която да се впише предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал.3!

ОСЪЖДА Г. К. К. да заплати ДТ в размер на 12,78 евро (25 лв.).

Решението и заповедта да се връчат на страните и РУ на МВР- Я!

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от обявената от съда дата -15.01.2026 г. пред ЯОС.

Съдия при Районен съд – Я: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Ямбол, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330103092 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по подадена молба от К. Д. К. и К. Г. К.q двамата от гр. Я., срещу Г. К. К. от гр. Я.– ***. В нея се твърдят обстоятелства за извършено домашно насилие по смисъла на закона от ответника спрямо молителите. Твърди се, че от около месец и половина ответникът е започнал да се държи странно и аресивно към тях и домашните им любимци-две кучета. На 06.11.2025 г., когато са се прибрали у дома, молителите са намерили апартамента си потрошен, а когато са попитали ***, какво се е случило, той е започнал да им говори на висок тон и да им крещи.

Постепенно поведението му е излязло извън контрол и е започнал да ги блъска и удря с шамари и юмруци по тялото и лицето и им е причинил болка от нараняванията. В момента са с кръвонасядания и отоци. След побоя са успели да избягат от апартамента, но ответникът е насочил аресията си към двете им кучета и едното е с парализирани крайници. Молителите са сигнализирали полицията. Поради това искат, съдът да постанови мерките по чл.5 ал.1 т.1, 2, 3, 4 и 6 от ЗЗДН.

В с.з. молителката поддържа молбата лично, а молителят –чрез упълномощения адвокат.

Ответникът не се явява.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от справки за предоставяне на данни по реда на Наредба №*** г. от 07.11.2025 г. и от 06.11.2025 г., ответникът е *** на молителите.

1

В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от 15.05.2023 г. от молителката, съдържаща изявление, че й е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК за невярно деклариране, са изложени твърдените в молбата факти. Сочи се, че ответникът-***на молителите- е упражнил физически тормоз над тях, придружен с викове и крясъци, блъскал ги е и удрял с шамари и юмруци по тялото и лицето и е причинил болка от нараняванията.

По делото са представени Справки за съдимост от 07.11.2025 на Бюро за съдимост при ЯРС, от които е видно, че страните не са осъждани.

Направена е справка и за наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие, от която е видно, че такива не са постановени срещу ответника.

В изпратеното писмо от 12.11.2025 г. на МБАЛ „***“ АД-гр.Я. не се съдържат данни, страните да се водят на психиатричен отчет.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Молбата е допустима, като подадена в тримесечния срок по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН, а по същество е основателна.

Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В случая се касае за извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона-физическо насилие от страна на ответника, упражнено спрямо лица, с които се намира в родствена връзка- на които е низходящ (чл.3 т.5). Поради това пострадалите имат право на защита по ЗЗДН. Упражняването на насилие се установява от представената декларация по чл. 9 ал.3 от закона, която е достатъчно доказателство за него съгласно чл.13 ал.3. Поведението на ответника се отличава с агресивност, липса на самоконтрол, поради което е в съС.ие да предизвика опасност за живота и здравето.

Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита, а именно: уредените в чл. 5 ал.1 т.1, 2, 3 и 4, като срокът по т. 2, 3 и 4 следва да се определи до 18 месеца, предвид данните, очертаващи агресивен профил на извършителя и високо ниво на риска от гледна точка на живота и здравето на пострадалите.

Мерките имат за цел защита на пострадалите чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо него, както и мотивиране на самия извършител към въздържане от такива действия -от всякакъв вид насилие.

Съгласно чл.5 ал.2 мерките по ал. 1, т. 2 - 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19. В случая следва да се приспадне срокът на действие на заповедта за незабавна защита, определен в чл. 19 ал.2- до издаването на заповед за защита.

При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати ДТ в размер на 25 лв. или 12,78 евро.