Решение № 148 от 06.08.2020, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 148 гр.Шумен, 06.08.2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:М.Маринов

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.мл.с.С.Стефанова при секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №111 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №7 от 29.01.2020г. по гр.дело №143/2019г. ВПРС, на основание чл. 127, ал. 2 от СК е постановил детето Ш.А.И.да живее при майка си М.Х.Н., като е предоставил упражняването на родителските права на последната. Определил е режим на лични контакти на Ш с бащата А.Й.Й..), роден на *** г., гражданин на Френска република, както следва: всяка четвърта седмица от месеца – от 10,00 часа до 18,00 часа в събота и от 10,00 часа до 18,00 часа в неделя (без преспиване), като първите пет срещи бъдат проведени в присъствието на социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” – Велики Преслав, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето, чрез неговата майка и законен представител М.Х.Н. в размер на 250лв., считано от 28.05.2019 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е постановил предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Недоволен от така постановеното решение останал ищецът А.Й.. Сочи, че същото се явявало неправилно и необосновано, тъй като мотивите и диспозитива му не съответствали на действително установените факти и обстоятелства по спора. Съдът не приел изводите по заключението на психологическата експертиза и поясненията на вещото лице в съдебно заседание, не съобразил моралния облик на двамата родители. Не се спорило между страните, че финансовите и материални условия, а и семейна среда при бащата в РФранция са много по-добри. Сочи, че след постановяване на решението, майката категорично отказвала чрез нейния телефон детето да разговаря с баща си, вече два месеца. Това поведени на майката ясно показвало отношението към бащата и незачитането както на съдебния акт, така и на правата му на родител. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което родителските права по отношение на детето Ш бъде предоставено на него, като бъде определен режим на лични контакти на детето с майката: всяка четвърта седмица от месеца от 10ч. до 18.ч. в събота и от 10ч. до 18ч. в неделя/без преспиване/, както и един месец през лятото, коагто майката не е в платен годишен отпуск, съответно майката бъде осъдена да заплаща издръжка за детето в размер на 250лв. месечно.

Дирекция”Социално подпомагане”-гр.Велики

Преслав не изпраща представител в съдебно заседание.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред двете инстанции, приема за установено следното:

Не е спорно между страните, че съжителствали на семейни начала в РФранция, както и че от съвместното им съжителство на 22.05.2020г. в Кралство Нидерландия се родило детето А.Й.Й.-уостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 0003/25.03.2011г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав. Не е спорно и че през август 2018г. се разделили окончателно, като ответницата с детето дошла да живее в РБългария, а ищецът останал в

РФранция.

Съгласно удостоверение за посещаване на училище, издадено на 07.03.2019г. от Общинско училище за основно образование-гр. Пон Д’Ен,

Франция, детето Ш Й. посещавало училището от 2013 г. до 06.07.2018 година, а съгласно удостоверения изх.№№114/16.05.2019 г. и 19/12.11.2019 г., Ш, през учебната 2018/2019 г. е записана като редовна ученичка във втори клас, а през учебната 2019/2020 г. в трети клас на СУ „Черноризец Храбър“- гр. Велики Преслав.

Съгласно представената идентификация на заявителите, стр. 1 в ипотечната служба на Бурж ен прес, Френска република на 05.07.2010 г. се установява, че ищецът и съпругата му А.Й.са собственици на недвижим имот – жилищна сграда, намираща се гр. Пон Д’Ен 01160, ул. „...” № 21, местност „Усиа”.

С нотариален акт .../2019 г. на нотариус с рег.

№ 592, Й. придобил правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.

Велики Преслав, кв. Кирково-дворно място и селскостопанска сграда.

В представения пред първоинстанционния съд социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Велики Преслав е отразено, че ищецът и ответницата съжителствали съвместно до м.август 2018 година. Оттогава детето се отглеждало от своята майка в жилището на нейните родители в гр. Велики Преслав, кв.

Кирково, подпомагана от нейната майка и сестра й (бабата и лелята на детето).

Освен тях, къщата била обитавана и от сина на ответницата – пълнолетния М.Р..

Къщата била обзаведена с необходимите аз едно домакинство мебели и ел.уреди, била чиста и подредена. За момичето бил осигурен кът за учене и занимания.

Детето посещавало редовно учебни занятия, като се справяло много добре с учебния материал и имало създадена приятелска среда. Детето било обградено с много обич и внимание то майката и близките по майчина линия и било силно привързано към майка си. Същото изразило желание да продължи да живее при майка си и нейните роднини. В обясненията си, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК пред първоинстанционния съд, ищецът заявява, че жилището, обитавано от страните в Република Франция е негова собственост, като е платено с негови средства. Сочи, че има три други деца от брак, който е прекратен, като същите са пълнолетни. Й. плащал месечна издръжка на бившата си съпруга в размер на 380 евро.

Ответницата излага, че по време на пребиваването им в Република Франция обитавали къща, собственост на ищеца, в която детето разполагало със самостоятелна стая. Ш посещавала учебно заведение в Република Франция, а понастоящем е ученичка в СУ „Черноризец Храбър“ гр.

Велики Преслав. Ответницата междувременно пребивавала четири месеца през 2018 г. в Кралство Нидерландия, за да се грижи за болния си брат, който впоследствие починал. Н. сочи, че тя е единствената, която се разпорежда с получаваните от ищеца парични суми по банков път.

Съгласно показанията на свид.М.Ч.и А.М.Й.. живеел в РФранция и бил строителен предприемач. При пребиваването си в Република България, последният извършвал дарения в полза на джамията в кв. Кирково. Бил купил недвижим имот в същото населено място, с намерение да построи къща за детето си. Свидетелите сочат, че според тях срещите на бащата с детето били ограничавани, но възприятията им за това не са непосредствени, а и не кадват точно ограничава контактите. Същевременно свидетелстват, че Й. прекарвал времето с дъщеря си, когато е в България.

Свидетелите С.Н.(сестра на ответницата) и М.Р. (син на ответницата) излагат, че страните се разделили през лятото на 2018 г., когато ответницата заедно с детето Ш се завърнала в страната. Свидетелят Расим описва, че за известно пребивавал със страните по делото в Република Франция, като полагал труд за ищеца. Последният се отнасял зле с майка му, като не й позволявал да излиза навън сама и да се прибира в родината си. Към момента на разпита Н. и

Ш обитавали къщата, собственост на майката на н., като за детето била осигурена самостоятелна стая. То посещавало редовно учебни занятия, като при постъпването си в учебното заведение не владеело добре български език, но вече напреднало и се справяло с учението си. Ответницата отсъствала от страната само за няколко месеца, тъй като брат й се разболял и се наложило тя да полага грижи за него в Кралство Нидерландия. През това време детето, останало в България, било обгрижвано от своята леля. Понастоящем, Н. имала връзка с друг мъж от гр. Велики Преслав, от когото имала дете. Детето Ш имало приятелска среда и в гр. Велики Преслав, и в кв. Кирково.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-психологична експертиза, интелектът, вниманието и паметта на Ш.И.са в норма, като същата била със силен уравновесен тип нервна система. Справяла се добре и спокойно както с училищните си задачи и отношения, така и в семейната си среда. Нямало данни за базисно повишени нива на стрес, напрежение и тревожност с изключение на обсъжданата тема за конфликтите между родителите.

Детето вярвало, че баща му може да му навреди. Вещото лице сочи, че се наблюдавало категорично и абнормно свързване на детето с майката, респ. отчуждаване и дистанциране – физическо и емоционално от другия родител – бащата. Негавистичното отношение към

Й. не възниквало като естествен процес у Ш, породен от собствени обективни възприятия на неприемливото му поведение, а било следствие от системни, целенасочени и периодично повтарящи се действия, оценки, мнения, внушения, сугестиране и индуциране от страна на обгрижващите, които целят да провокират страх, непоносимост, нетърпимост и в крайна сметка дистанцираност и нежелание за контакт у детето, до настъпване на пълно отчуждение, за което детето си е въобразило, че е по негово собствено решение. Освен опорочаването на спомените на детето, на същото били внушени спомени на страх и ужас, което значително би затруднило общуването между баща и дъщеря. Детето не показвало потребност от контакти, общуване и поддържане на близки отношения с бащата. По линия на майката, Ш преживявала нея и нейното семейство като „спасители“ и се чувствала безусловно свързана с тях.

Склонна била да приеме всякакви промени и нови обстоятелства пред алтернативата да отиде при баща си, за когото декларира, че го мрази и изпитва страх. По линия на бащата познавала единствено брат си Еркан, но не изпитвала привързаност към него. При спокойни отношения между родителите, промяната на местоживеенето би коствала значително по-малко усилия в процеса на приспособяването. При констатираните личностови нагласи у детето, подобно преместване ще провокира значителни съпротиви и интензивни емоции от дистимния регистър (мъка, тъга) и от дисфоричния регистър (раздразнение, гняв), адаптацията ще се затрудни значително и процесът ще отнеме около 3-5 месеца при липса на други отежняващи обстоятелства.

Изслушано в съдебно заседание по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, детето Ш заявява, че желае да живее с майка си в гр. Велики Преслав. Сочи, че не желае да живее в Република Франция, тъй като няма приятели. Споделя, че когато е заедно с баща си й става мъчно за майка й , а след като се раздели с баща си, й става мъчно за него. Първо заявява, че мрази баща си, но след това заявява, че го обича.

Съгласно отразеното в изготвения пред настоящата инстанция от ДСП-Велики Преслав социален доклад изх.№ПР/Д-Н-ВП/25-.001/24.06.2020г., повече от година М.Н. живеела с дъщеря си Ш в гр.Велики Преслав, ул.“...“№12, като съжителствала с Р.И.Д., от което съжителство имали родено дете - С.Р.И. р. на 19.11.2019г.. Къщата, в която живеели била собственост на Д. и представлявала двуетажна тухлена жилищна сграда., с малък двор и пристройка.

Първият етаж се ползвал от бащата на Д., а Н., съжителят й Д. и двете деца Ш и С. живеели на втория етаж. В цялата къща бил направен основен ремонт, поставени били нови мебели и уреди.

Хигиенно-битовите условия били много добри. На втория етаж имало три стаи и коридор, като двете стаи били обединени в голям хол и кухня.

Н. и Ш имали регистриран личен лекар и били в добро здравословно състояние. Ш била с нормално психическо и физическо развитие, отговарящо на възрастта й, с редовен имунизационен календар. Ползвала очила от 2-3 годишна възраст, като споделила, че били поставени още докато живяла в РФранция. При едно от гостуванията на бащата в България, последният завел детето на офталмолог, след което Ш била с нови очила.