Определение № 344 от 01.09.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 368/2023
- Вид
- Определение № 344
- Подписан
- 01.09.2023
- В сила
- 01.09.2023
- Състав
- Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова, Михаела Христова Буюклиева
Цитирани разпоредби
- чл. 123 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 127 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24 ал. 1 т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 199 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7-8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7-8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 ал. 1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 344 гр. Пловдив, 01.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Магдалина Ст. Иванова
Членове:
Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600368 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7-8 НПК.
Образувано е по жалба на адв. В. С. – повереник на пострадалите Е. А. и А. А. срещу определение № 486 от 22.05.2023 г. по ЧНД № 934/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е било потвърдено постановлението на ОП-Пловдив от 09.03.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 145/2021 г. на ОСлО при ОППловдив.
Определението се обжалва в срок от надлежно легитимирана страна, като държавното обвинение не е взело становище по същата.
В жалбата на адв. С., както и допълненията към същата, се сочи, че определението на първия съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Сочат се конкретни основания, поради които адв. В. С. намира, че предвид неуважаването на искания на защитата, делото е останало неизяснено. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното съдебно определение и вместо него да постанови такова, с което да върне делото за доразследване.
Въззивният съд намира, че Окръжен съд – Пловдив неправилно е потвърдил постановлението на прокурора, тъй като при все обема на извършените процесуално-следствени действия, не е налице пълно, обективно и всестранно разследване, както и цялостен правен анализ на данните, които 1 биха могли да очертаят наличието на престъпление по НК. В тази връзка приетата за установена от прокурора фактическа обстановка е останала непълна.
С постановление от 09.03.2023 г., наказателното производство по досъдебно производство № 145/2021 г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив, пр. пр. №270/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК.
Досъдебното производство първоначално е било образувано под № 928/2020 г. по описа на І-во РУ при ОД на МВР-Пловдив, пр. преписка № 11520/2020 г. на РП-Пловдив срещу неизвестен извършител по чл. 127 ал. 1 НК. С постановление от 25.02.2021 г. на основание чл. 243 ал. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 НК наказателното производство било прекратено от прокурор от РППловдив. С постановление от 25.06.2021 г. на ОП-Пловдив постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъд. пр. № 928/2020 г. е било отменено и делото било прието по компетентност с оглед данни за престъпление по чл. 123 ал. 1 НК.
В хода на ръзследването било установено, че пострадалият А. А.ов А. от П. постъпил в Затвора-П. на 14.04.2020 г. за изтърпяване на наложено му наказание лишаване от свобода. При приемането му бил извършен първичен медицински преглед от д-р Р.Д. - К., лекар-ординатор към затвора, при което се установило, че бил клинично здрав. В здравния картон на А. било отразено, че не съобщава за минали заболявания, а преди постъпването му в затвора е употребявал наркотични вещества – хероин, амфетамин и марихуана. По време на престоя си в Затвора, А. А. не посещавал често медицинския център, нямал здравословни проблеми и оплаквания.
Към декември 2020 г. А. А. бил настанен в стая № 39 с още десетина лишени от свобода, сред които и брат му – Е. А., както и свидетелите Я.Ф., М.Б., Г.Н., Р.Д., С.И. и Г.И..
На 15.12.2020 г. А. А. посетил медицинския център към затвора с оплакване за болки в стомаха. Бил прегледан от д-р Д. К., която му предписала
Но-шпа (No-spa),
Бусколизин (Buscolysin) и Темпалгин
(Tempalgin).
На 16.12.2020 г. преди обед, А. А. отново се оплакал от болки в корема и бил отведен в медицинския стационар, където д-р Д. К. отново го 2 прегледала и този път изписала и лечение с антибиотик Оспамокс (Ospamox), 1000 мг, по 1 таблетка на 12 часа. Същата вечер, след провеждане на вечерната проверка на лишените от свобода, т. е. след 20.30 часа, С.Х. дежурен надзирател на пост № 3, чул тропане по вратата на стая № 39. Х. отишъл на място и разбрал, че А. А. не се чувствал добре, тъй като го болял коремът и искал да бъде прегледан. С.Х. информирал дежурния главен надзирател В.Б.. Последният сформирал група от няколко надзиратели, сред които и С.П. и извели А. А. от стаята, като П. го придружил до медицинския стационар. Там след работно време нямало дежурен лекар, а само санитари, които били лица изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Въпросната вечер това бил Н.В.. Той измерил кръвното налягане и температурата на А., които били в нормални граници. В. дал на А. едно хапче „Деган“, две хапчета „Темпалгин“ и 5 хапчета „Бисептол“, като отразил това в медицинския дневник. Казал му да ги пие през известен период от време, ако болките продължат. След това А. бил върнат в стаята при другите лишени от свобода.
В 01.10 ч., вече на 17.12.2020 г., отново се чуло чукане на вратата на килия № 39 и лицата вътре информирали надзирателя С.Х., че А. А. продължавал да не се чувства добре. От своя страна Х. се обадил на главния надзирател В.Б.. Последният отишъл до стая № 39, извел болния А. и го отвел в медицинския стационар. След това се обадил в централата на затвора и разпоредил да извикат екип на ЦСМП. В 01.26 ч. в затвора с линейка на спешна помощ пристигнала Р.П. - медицински специалист в ЦСМП - П.. Тя започнала да преглежда А., който заявил, че имал болки в корема от 4 дни. Не съобщил за други заболявания и алергии. П. преслушала белия му дроб и сърцето, измерила кръвното му налягане, палпирала корема му и му направила кардиограма. Установила, че коремът бил мек, със запазена перисталтика и палпаторна болезненост около пъпа. Кръвното налягане било 140/80 при пулс 120. Р.П., в присъствието на главния надзирател, В.Б., предложила на А. А. да бъде хоспитализиран, но той отказал да бъде изведен от затвора и откаран в лечебно заведение. Отказът бил записан във Фиш за спешна медицинска помощ с № 74256/17.12.2020 г. Като свидетел на отказа в картата бил вписан санитарят Н.В.. След отказа на А. да постъпи в болница, П. му поставила инжекция, съдържаща лекарствата „Бусколизин“, „Но-шпа“ и „Папаверин“. След това медицинският екип си заминал, а Б. тръгнал да води А. към стаята, в която излежавал наказанието си. При влизането в коридора 3 на пост № 3 А. А. се облегнал на стената и приклекнал, като казал, че му се е завило свят. Б. го попитал дали може да стигне до стаята, за да легне. А. се изправил, направил няколко крачки и се строполил на пода в коридора. В.Б. веднага се обадил по радиостанцията си на първи пост, за да задържат линейката, но медицинският екип вече бил напуснал затвора. Свидетелите Б. и П. помогнали на А. да се изправи. Той направил няколко крачки, като стигнал почти до стая № 39 отново се свлякъл на земята. Б. му помогнал да седне и да се облегне на стената и се обадил в централа, за да извикат отново екип на спешна помощ. Разпоредил на С.П. да отвори вратата на стая № 39 и да изведе двама от лишените от свобода, за да помогнат на А.. От стаята излезли Е. А. и Г.Ф.Н., които се опитали да вдигнат болния А.. В това време той започнал обилно да повръща тъмна материя. Н. започнал да прави сърдечен масаж на А., а брат му Е. А. му правел изкуствено дишане уста в уста. Малко след това А. А. престанал да дава признаци на живот. Е. А. и Г.Н. били въведени в стаята, а около 02.40 ч., на мястото пристигнал втори медицински екип. В.Я. - лекар в ЦСМП - П., заварила А. паднал в коридора по гръб, завъртян надясно, без дишане, без пулс и без сърдечна дейност.
Направила му електрокардиограма, при което се установила трайна асистолия, т. е. липса на електрическа сърдечна активност. Я. установила и белези на мозъчна смърт – дилатирани зеници, без реакция към светлина. Тя забелязала до главата на А. голяма локва с тъмнокафява повърната материя, която била типичен белег за стомашен кръвоизлив. За случилото се бил подаден сигнал в І-во РУ на МВР – Пловдив, като дежурна оперативноследствена група посетила затвора и бил извършен оглед на местопроизшествието. Образувано било ДП № 928/2020 г. по описа на І-во РУ на МВР – Пловдив.
Назначената СМЕ на труп утановила: пресен инфаркт на сърцето; оток на мозъка и белия дроб; атеросклероза на венечните съдове на сърцето; морфологични данни за хипертонична болест. Според експерта причината за смъртта на А. А. е остър инфаркт на сърцето, довел до спиране на сърдечната дейност. Състоянието на трупните изменения отговаряло на смърт от І-во денонощие. В хода на разследване била назначена и изготвена и тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 532/2022 г. от вещи лица от УМБАЛ „С.“ ЕАД - В.. Видно от заключението на вещите лица първоначалният медицински преглед на А. А., проведен на 17.12.2020 г. в 4
01.20 ч. от екип на ЦСМП – П. е извършен по повод болки в корема с давност няколко дни, съпроводени с безапетитие, няколкократно повръщане, засилили се до степен на нетърпимост същата вечер. Извършеният преглед от фелдшер Р.П., включващ оценка на всички важни жизнени показатели – дихателна, сърдечно-съдова, неврологична и абдоминална система, води до заключението, че А. А. е страдал от коремна колика. За допълнително диагностично уточняване, тя е предложила на пациента да бъде отведен до болница – уместно и правилно решение, което лицето отказало срещу подпис и в присъствието на свидетел. Според В.Б., на А. А. е направена електрокардиограма, „дори две“, което е в медицинския стандарт при преглед на пациент в условията на спешност, но такава не е предоставена на вещите лица и е невъзможно да се установи дали на тези електрокардиограми има данни за сърдечно съдова патология. В случая, А. А. не е консултиран със специалисти, не са му правени кръвни и инструментални изследвания – преглеждан е единствено от ведомствения лекар на затвора на 15 и 16.12.2020 г., който съответно на оплакванията е предписал спазмолитици (бусколизин и но-шпа) и антибиотик във връзка с болките в корема; преглеждан е от фелдшер от ЦСМП, който предлага хоспитализация, но поради отказ от страна на А., е назначена отново единствено спазмолитична – облекчаваща коремната болка терапия. Според СМЕ на труп, А. А. е починал от остър инфаркт на миокарда. Описаните изменения от макроскопското изследване (микроскопско липсва), съответства на миокардна некроза (инфаркт) с давност повече от денонощие. Липсва резултат от проведена ЕКГ приживе, която би показала изменения, съответстващи на остър, подостър миокарден инфаркт или друга сърдечна патология. Липсва и описание на електрокардиограма. Измерената при аутопсията дебелина на стената на лявата камера на сърцето – 21 мм (норма от 12 мм) е в съответствие с клинична диагноза Хипертрофична кардиомиопатия. Това е най-често срещаното генетично сърдечно заболяване с честота 1:500 сред общото население. Причина за левокамерна хипертрофия– задебеляване на стените на лявата камера, се среща и при артериална хипертония, но при А. А. липсват предварителни (анамнестични) данни за повишени стойности на артериалното налягане. Пациентите с хипертрофична кардиомиопатия най-често загиват от внезапна сърдечна смърт, която е причинена от камерни аритмии, водещи до невъзможност сърцето да изтласка необходимото количество кръв в 5 кръвообращението, сърдечният мускул спира да кръвоснабдява и така се стига до исхемия, а след това и до смърт на миокардните клетки и до смърт на индивида. По свидетелски показания, пациентът А. А. е повръщал от няколко дни, включително и непосредствено преди смъртта. Описаното от свидетелите съдържимо е тъмно, наподобяващо кръв. По време на аутопсията не е изяснен произходът на това повръщане. Експертизата приема, че основната причина за непоставяне на правилна диагноза е отказа на А. А. да бъде приет за диагностика и лечение в болницата. При наличните оплаквания на А. А. е било необходимо да се направят образни изследвания – ехография на корем, обзорна графия на корем, изследване на кръв, изследване на урина, евентуално фиброгастроскопия – изследвания, които се извършват в лечебно заведение. Същите не са били проведени поради отказ на пациента да бъде транспортиран от екипа на ЦСМП до болнично заведение.