Решение № 144 от 02.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Велико Търново, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500151 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 119/1.03.2024 година по гр. д. № 977/2023 година на Окръжен съд Велико Търново е отхвърлен предявен от М. Д. О., представляван от адвокат К. Г. Т., против Районен съд Елена иск за присъждане на обезщетение от 26 000 лева за причинени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане на гр. д. № 124/2023 година по описа на Районен съд Елена в разумен срок, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане, като неоснователен и недоказан.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат К. Т. – пълномощник на М. Д. О., против Решение № 119/1.03.2024 година по гр. д. № 977/2023 година на Окръжен съд Велико Търново. В жалбата се излага, че решението е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Навеждат се доводи за дисбаланс при прилагане на основните начала на гражданския процес; нарушаване на състезателното начало (чл. 8 от ГПК), равенството на страните при упражняване на процесуалните им права (чл. 9 от ГПК). Изтъква се неспазване на правото на защита на жалбоподателя; неизчисляване на срока на висящото производство от първостепенния съд

1

Отправено е искане да се отмени Решение № 119/1.03.2024 година по гр. д. № 977/2023 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което да се уважи иска, респективно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Велико Търново, претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Районен съд Елена, в който се развиват съображения за нейната неоснователност.

Представителят на Апелативна прокуратура Велико Търново изразява становище за неоснователност на жалбата.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Първоначално въз основа на предявен иск от М. Д. О., представляван от адвокат К. Г. Т., срещу Районен съд Елена е образувано гр. д. № 375/2023 година по описа на същия съд.

С Определение № 300/6.11.2023 година по гр. д. № 375/2023 година по описа на Районен съд Елена производството е прекратено и делото е изпратено на основание чл. 7, ал. 2, изречение първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди на Районен съд Горна Оряховица.

Пред Районен съд Горна Оряховица е образувано гр. д. № 2393/2023 година. С Определение № 1610/4.12.2023 година, постановено по гр. д. № 2393/2023 година по описа на Районен съд Горна Оряховица, производството е прекратено поради допуснато изменение на исковата претенция от 6 000 лева на 26 000 лева на основание чл. 214 от ГПК, и същото е изпратено по компетентност на Окръжен съд Велико Търново.

Пред Окръжен съд Велико Търново е образувано гр. д. № 977/2023 година по описа на съда,.

В исковата молба се твърди, че М. Д. О. предявил осъдителен иск по чл. 2в, ал. 1, точка 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди против Окръжен съд Велико Търново, въз основа на който на 18.11.2022 година е образувано гр. д. № 810/2022 година по описа на съда. Делото е изпратено за разглеждане на Районен съд Елена, пред който е образувано гр. д. № 124/2023 година. Ищецът твърди, че по последното не е проведено нито едно открито съдебно заседание до момента на депозиране на исковата молба. В резултат на продължителността на производството М. Д. О. претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания (гняв, ярост, фрустриране – загуба на доверие в правосъдието, житейски дискомфорт от погазване на основите на правосъдието и други неудобства, подробно описани в исковата молба).

Отправено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Районен съд 2

Елена на основание чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди да заплати на ищеца сумата 6 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, които са последица от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по гр. д. № 124/2023 година по описа на Районен съд Елена, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Районен съд Елена, с който оспорва иска. Изтъква се, че гр. д. № 124/2023 година по описа на Районен съд Елена е образувано на 18.04.2023 година, на следващия ден – 19.04.2023 година, е прекратено и изпратено на Окръжен съд Велико Търново на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК. В отговора са описани подробно всички производства, образувани въз основа на претенцията на М. Д. О., предмет на гр. д. № 124/2023 година на Районен съд Елена.

В съдебно заседание пред първостепенният съд представителят на Окръжна прокуратура Велико Търново изразява становище за неоснователност на иска.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 119/1.03.2024 година по гр. д. № 977/2023 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно и допустимо.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявеният от М. Д. О. против Районен съд Елена иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Исковете се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 2б, ал. 2 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди).

Уважаването на осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал.1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предполага установяване от ищеца в процеса, че в пряка причинно-следствена връзка от нарушение на неговото право като страна по съдебно дело на разглеждането и решаването му в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е претърпял твърдените неимуществени вреди. Съгласно трайната съдебна практика за неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството 3 причинява такива. Предвидената в Закона за отговорността на държавата и общините отговорност за вреди е безвиновна и за чуждо противоправно поведение; подчинява се на установените принципи на деликтната отговорност по чл. 45 и следващи от Закона за задълженията и договорите.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/27.11.2023 година, постановено по тълкувателно дело № 1/2022 година на ОСГК на Върховния касационен съд, при специалния деликт по чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, като следва да вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение за размера на обезщетението във всеки конкретен случай. В съдебното производство, образувано по иск по чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съгласно чл. 7 от същия закон държавата, като страна по спорното материално правоотношение, се представлява от процесуален субституент – съответният орган на съдебната власт, който е нарушил правото на ищеца (по неговите твърдения в исковата молба) на разглеждане и решаване на съответното гражданско или наказателно производство в разумен срок.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предявеният осъдителен иск е допустим, но неоснователен.

От данните по делото е видно, че първоначално образуваното гр. д. № 810/2022 година по описа на Окръжен съд Велико Търново е изпратено на Районен съд Елена на 18.04.2023 година. На същата дата делото е образувано в Районен съд Елена под № 124/2023 година. След отвод на съдиите от състава на Районен съд Елена производството по делото е прекратено и на 19.04.2023 година е изпратено на Окръжен съд Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд за неговото разглеждане.

От изложеното се установява, че всички процесуални действия по гр. д. 124/2023 година на Районен съд Елена, свързани с отвод на съдии и изпращане на делото на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК на Окръжен съд Велико Търново, са осъществени в рамките на по-малко от два дни, което не представлява неразумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и не би причинило твърдените в исковата молба негативни преживявания, чието обезщетяване се претендира.

Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основната предпоставка за уважаване на предявения срещу Районен съд Елена иск по чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – не е допуснато от ответника нарушение на правото на ищеца (жалбоподател пред настоящата инстанция) на разглеждане на делото в разумен срок, което е достатъчно основание за отхвърляне на претенцията на М. Д. О. против Районен съд Елена като неоснователна и недоказана.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение № 119/1.03.2024 година по гр. д. № 977/2023 година на Окръжен съд Велико Търново е правилно – не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми 4 от първостепенния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, обуславящи неговата неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.

Съставът на Окръжен съд Велико Търново е обсъдил установените релевантни факти поотделно и в съвкупност и е направил обосновани правни изводи.

Разноски не се претендират от ответника по жалбата, а и такива не са сторени, поради което не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд Велико Търново

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119/1.03.2024 година по гр. д. № 977/2023 година на Окръжен съд Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5