Разпореждане № 14708 от 17.06.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 14708 гр. София, 17.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20231100112386 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Налице е висящо производство, образувано по предявените искове на Д.

Х. К. срещу Държавата, с процесуален субституент – Прокуратура на РБ.

С Разпореждане № 4619/22.02.2024г., постановено на основание чл. 129, ал. 4 ГПК от настоящия съдебен състав на Софийски градски съд - на ищеца са дадени указания, за отстраняване на нередовности в исковата молба.

Нередовностите са свързани с необходимостта да внесе уточнение относно предмета на претенцията, като посочи, дали претендира обезщетение за лично понесените от него вреди или претендира обезщетение за вредите, които се твърди да са понесени от неговия наследодател.

Указанията на съда са съобщени на ищеца, чрез адв. М. И., със съобщение, което е връчено на 27.02.2024г.

Указанията не са изпълнени, а вместо това - с изрично писмено изявление от 23.02.2024г., процесуалният представител на ищеца - адв. М. И. заявява, че няма намерение да ги изпълни, тъй като ги оценява като неправилни. В този смисъл се позовава на определение на ВКС.

Независимо от очевидното неизпълнение на указанията, с последващо Разпореждане № 4843/26.02.2024г. настоящият състав на съда предостави повторно възможността на ищеца - да изпълни дадените указания, доколкото последният заяви, че предявява претенция съвкупно за понесените от неговия наследодател вреди, както и за вредите, които той лично твърди да е понесъл.

1

Уместно е да се посочи, че в това ново /повторно/ разпореждане, съдът поясни дори смисъла на изпълнение на дадените указания, воден от обоснованото правно очакване, че те в крайна сметка ще бъдат изпълнени в предоставения срок за целта.

Указанията не са изпълнени, а вместо това - с изрично писмено изявление от 05.03.2024г., процесуалният представител на ищеца - адв. М. И. отново заявява, че няма намерение да ги изпълни, тъй като ги оценява като неправилни. В този смисъл, адвокатът се позовава на определение на ВКС.

Независимо от очевидното неизпълнение на указанията, с последващо Разпореждане № 6778/19.03.2024г. настоящият състав на съда предостави за трети път възможност на ищеца - да изпълни дадените указания, доколкото последният заяви, че предявява претенция съвкупно – както за понесените от неговия наследодател вреди, така и за вредите, които той лично твърди да понесъл. Уместно е да се посочи, че в това ново /повторно/ разпореждане, съдът поясни дори смисъла на изпълнение на дадените указания, воден от обоснованото правно очакване, че те в крайна сметка ще бъдат изпълнени в предоставения срок за целта.

Указанията не са изпълнени, а вместо това - с изрично писмено изявление от 26.03.2024г., процесуалният представител на ищеца - адв. М. И. отново заявява, че няма намерение да ги изпълни, тъй като ги оценява като неправилни. В този смисъл, адвокатът се позовава на определение на ВКС.

При изложените факти са налице предвидените в закона основания за връщане на исковата молба, поради неотстраняване на нейната нередовност.

Неизпълнението на указанията осъществява обективна пречка пред възможността, съдът да се произнесе по същество, в случай, че след приключване на съдебното дирене, намери иска за основателен. Това е така, доколкото обезщетението се претендира съвкупно, но при това, за неимуществени вреди, които се твърди да са понесени от два различни правни субекта – единият от които е ищецът, а другия е починалия вече негов наследодател.

Неимуществените вреди винаги са последица от строго лично, субективно преживяване, поради което те настъпват единствено приживе на пострадалия субект. Наследственото правоприемство, дава възможност на наследника да получи парично обезщетение и за понесените от наследодателя 2 неимуществени вреди - но това в никакъв случай не означава, че вредите, които се твърди да са понесени от наследодателя и от наследника могат да бъдат претендирани съвкупно, в обща сума и без да се държи сметка, че няма идентичност между техния източник /става въпрос за два различни правни субекта, които са понасяли вреди в своята лична, неимуществена сфера/.

При това на съда е добре известна посочената от адвокат М. И. съдебна практика на ВКС, но настоящият състав на съда счита, че в конкретния случай нейният смисъл е интерпретиран неправилно и дори твърде неуместно.

Няма съмнение, че както „пряко пострадалия“ така и „непряко пострадалия“ са процесуално легитимирани да претендират обезщетение на предявеното основание, както и че след смъртта на пострадалия, наследниците му могат да претендират паричното обезщетение за неимуществените вреди, което би било дължимо на наследодателя им.

В конкретния случай указанията бяха свързани с изясняване на твърденията за материалната легитимация на ищеца т.е. ако в резултат от разглеждането на спора съдът би преценил че искът е доказан по основание, той би бил длъжен да осъществи конкретна преценка за справедливия размер на обезщетението, което се дължи за понесените от „пряко пострадалия“ вреди и отделно за обезщетението, което би било дължимо за вредите за понесените от „непряко пострадалия“ вреди. Тези две лица, очевидно нямат едно общо „колективно“ съзнание и биха могли да търпят вредите диференцирано, до смъртта на наследодателя. Ето защо, ищецът бе длъжен да направи твърдение за размера на вредите, които са понесени от всяко от тези лица поотделно и също за справедливия размер на обезщетението, което всяко от тези лица би било материално легитимирано да получи поотделно, в рамките на глобално претендираната сума.

Съдът предостави на ищеца трикратна възможност да стори това, пояснявайки подробно смисъла на указанията. Упоритият отказ на адвокат М.

И., да съдейства за изясняване на този конкретен и правнозначим въпрос, никак не способства за разглеждане на спора по същество и за съжаление налага исковата молба да бъде върната.

Така мотивиран и на основание чл. 129, ал.3 ГПК, съдът намира, че делото следва да бъде прекратено, с оглед на което

3

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 101154/03.11.2023г. на регистратурата на СГС и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 12386 по описа за 2023г. на І- 8 състав при Софийски градски съд, което е образувано по претенцията на Д. Х. К., със съдебен адресат- адв. М. И., гр. София, ул. ****, офис 28, срещу Държавата, с процесуален субституент – Прокуратура на РБ..

Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба, пред Софийски Апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4