Определение № 465 от 10.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Варна, 10.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20263001000333 по описа за 2026 година Производството е с правно основание чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Н. К. А., действаща чрез законН. си представител К. П. А., против Определение № 880/28.05.2026 год. по т.д. № 287/2026 год. по описа на ОС – Варна, с което е спряно производството по т.д. № 287/2026 г. по описа на Варненски окръжен съд – Търговско отделение, до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на разследването на престъпни обстоятелства, удостоверени в протокол за ПТП с пострадало лице, водено по ДП № 5416/25 г. по описа на с-р „Пътна полиция" - ОД на МВР – Варна, по което е привлечен като обвиняем К.Й.К. с ЕГН ********** за престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б."а" и б.“б“, вр.чл.342 ал.1 от НК.

В предявената частна жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно. Липсват предпоставките за спиране на съдебното производство по чл. 229, ал.1, т.4 или т.5 ГПК. Ищцата не претендира установяването на престъпни обстоятелства, вкл. и инцидентно. Предявила е иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /чл. 432, ал.1 КЗ/. Липсата на постановена присъда или приравнен акт не препятства гражданския съд да формира изводи относно наличието на деликт със съответното авторство и вина.

Насрещната страна – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, не е депозирала отговор в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.

1

Въззивната инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидените срокове за обжалване, срещу съдебен акт, подлежащ на контрол и при интерес от провеждане на обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображеН.:

Производството е образувано по искова молба от Н. К. А. чрез законН. и́ представител К. П. А., срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, за осъждане на ответника да заплати на Н. К. А. сумите: • 200 000 евро /двеста хиляди евро/ - за търпени неимуществени вреди, вследствие на смъртта на нейната майка Д.К.К.; • 29 605 евро /двадесет и девет хиляди шестстотин и пет евро/ за търпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, вследствие на смъртта на нейната майка Д.К.К. - цена на иска по чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК;

• 10 000 евро /десет хиляди евро/ - за търпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдаН. като увредено (пострадало) лице, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ. Твърдяните телесни увреждаН. на ищцата и причинена смърт на нейната майка са в резултат от ПТП, причинено от застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“.

Изложените в исковата молба обстоятелства по главН. иск сочат на осъществен деликт/смърт/, който представлява съставомерно деяние по чл.

343, ал.4, вр. с ал. 3, б. „а“ и „б“ НК. Посочени са извършителят – водачът на л.а. „****************" с per. № **********, К.Й.К., изпълнителното деяние и настъпилите вредоносни последици, с което е очертан субективен и обективен състав на престъпление. От представеН. официален удостоверителен документ – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е видно, че по случая е образувано ДП № 5416/25 г. по описа на с-р „Пътна полиция" - ОД на МВР - Варна. От предоставената с писмо вх. № 15933/18.05.2026 г. служебно изискана информация от Окръжна прокуратура – Варна се установява, че на 30.04.2026 г. като обвиняем по досъдебното производство е привлечен К.Й.К. с ЕГН ********** за престъпление по чл.

343, ал. 4, вр. ал. 3, б."а“ и „б" вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 22.11.2025 г. на път 2901 с. Калиманци - гр. Варна, при управлението на МПС - л.а „****************" с peг. № ********** нарушил правилата за движение: чл.

20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват" и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „На пътното платно с 2 двупосочно движение на водача на ППС е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне" и с това причинил по непредпазливост смъртта на Д.К.К. с ЕГН **********, средни телесни повреди на К. П. А. и на П.К. А..

Налице е формирана константна практика на ВКС, съобразно която гражданското производство се спира, когато се разкрият престъпни обстоятелства, които имат обуславящо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Изходът на гражданския спор зависи от установяването на разкритите престъпни обстоятелства, когато фактическият състав на отговорността за вреди включва извършеното от делинквента престъпление /решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV г. о., определение № 566/19.09.2013 г. по гр. д. № 5301/2013 г. на IV г. о., определение № 782/29.11.2013 г. по гр. д. № 7165/2013 г. на IV г. о.; определение № 604 от 28.07.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 713/2023 г., I т. о., ТК и др. /. Постоянна е практиката на ВКС, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) , съответно чл.

432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на вреди от ПТП, от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца – чл. 300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по посочените искове за заплащане на обезщетеН. и с оглед това производството по исковете подлежи на спиране.

В настоящия случай е налице тъждество между твърдеН.та на ищеца за осъществено от третото лице противоправно деяние, което носи белезите на престъпление и деянието, за което е образувано досъдебно производство. При горната фактическа установеност настоящият състав намира, че е налице основание за спиране на делото по чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК до приключване на наказателното дело, присъдата по която би била задължителна за гражданския съд.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 124, ал.5 ГПК установяването на престъпни обстоятелства от гражданския съд може да се осъществи само в 3 изрично посочени хипотези: в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основаН.та по чл. 24, ал.

1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основаН.та по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалН. кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява по гражданскоправен ред престъпен състав, включително и по повод преюдициално правоотношение.

По тези съображеН. обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Варна ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 880/28.05.2026 год. по т.д. № 287/2026 год. по описа на ОС – Варна.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3 т. 1 ГПК при предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4