Решение № 2626 от 22.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2626 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БМ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от БМ Гражданско дело № 20221110112403 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т” ЕАД излага в исковата молба, че ответникът Д. Е. П., конституиран по реда на чл.227 от ГПК като наследник на В. Д. П., е ползвател на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот с адрес гр.София, ж.к.“Х“, бл.139А, вх.А, ет.5, ап.13, за който е открит абонатен №61954, ИД №167944. Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в общите условия срок.

Излага съображения, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите суми.

Предвид изложеното са предявени обективно съединени установителни искове за установява по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума от 1528,06лв., представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м,04.2020г., ведно със законната лихва от 20.12.2021г. до окончателното погасяване на вземането, сумата от 266,11лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 29.11.2021г., сумата от 26,40лв. – главница за такса дялово разпределение за периода м.11.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от 20.12.2021г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата о т 5,38лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.12.2018г. до 29.11.2021г., за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№ 72755/2021г. на 126 състав. Пре тендира присъждане на разноски в исковото и заповедното 1 производство.

Ответникът Д. Е. П., конституиран по реда на чл.227 от ГПК като наследник на В.

Д. П., в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на исковете поради погасяване на вземанията за периода от м. 05.2018г. до м.04.2019г. по давност към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ответното дружество за доставка на топлинна енергия. Излага доводи за неоснователност на претенцията за дялово разпределение, както и за лихва за забава.

Третото лице – помагач на страната на ищеца "Техем сървисис“ ЕООД не изразява становище по исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът.Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

От представения по делото нот.акт за собственост №171/1988г., се установява, че В. Д. П. е призната за собственик на описания в исковата молба топлоснабден имот. Не са ангажирани доказателства същата да се е разпоредила със собствеността си върху него приживе. Същата е оставила за свои наследник по закон сина си Д. Е. П., поради което се установява неговата пасивна материално-правна легитимация, от което следва да се направи извод за съществуване на облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия при общи условия между ответника тях и ищцовото дружество, тъй като съгласно чл.153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост , присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по 2 чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването Ето защо съдът намира, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и е материално легитимиран да отговаря по предявените искове, като развитите съображения в обратен смисъл са неоснователни.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т" ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна уредба до абонатната станция в етажната собственост, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери, дяловото разпределение е в съответствие с методиката, нормативната уредба. Според вещото лице изравнителната сума за процесния период е – 193,58лева за получаване. Общата сума, начислена за топлинна енергия във фактури за процесния период е в размер на 1686,34лева, от които 512,98лева за отопление и 1173,36лева за БГВ.

Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид изравнителните сметки, които са в размер на 1528,06лева, от които 513,00лева за отопление и 1173, 36лева за БГВ. Прието е, че размерът на законната лихва от датата на изпадане в забава до 29.11.2021г. е в размер на 266,11лева върху главницата за топлинна енергия и 5,38лева върху главницата за дялово разпределение.

Съдът кредитора заключението на вещото лице по ССЕ и въз основа на нея приема за дължими посочените в нея суми, тъй като не е оспорена от страните и е взела предвид събраните по делото доказателства, включително и изравнителните сметки.

Предвид изложеното исковете за главница и лихва за доставен топлинна енергия следва да се уважат до посочените размери и да се отхвърлят до пълните предявени размери.

Искът за заплащане на главница за дялово разпределение следва да се уважи до предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв търговец е избран – "Техем сървисис"ЕООД, както и че са извършвани редовни отчети, а разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната уредба. Затова съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи 3 именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия.

Поради това съдът намира искът за цената на услугата дялово разпределение за доказан по основание. Ответниците не оспорват размера на този иск, поради което съдът приема, че той е изцяло основателен.

Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана за заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение е неоснователен.

Ответникът е направил възражение за погасяване на вземането по давност, което следва да бъде разгледано от съда.

С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД.

Посоченото решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г . Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 20.12.2021г. С оглед на това вземанията станали изискуеми преди 20.12.2018г. са погасени по давност. За определяне размера на погасените суми съдът взема предвид приложенията към съдебно-счетоводната експертиза, в които е посочен размерът на месечните задължения. Съдът приема, че са погасени по давност вземанията на ищеца за месеците от 05.2018г. до 10.2018г., които са в размер на 265,15лева за главницата.

Относно вземанията за лихви:

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Общите условия на ”Т”ЕАД купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане 4 на периода, за който се отнасят. Съдът приема, че задължението за потребителя да заплати всяка отделна месечна вноска става изискуемо в 45 - дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. На основание чл.119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане следва да се считат погасени поради изтекла давност и вземанията за законна лихва върху главниците, начислени от ответника за периода 05.2018г. до 11.2018г. Размерът им следва да се определи по реда на чл.162 от ГПК., като се вземат предвид следното:

- вземането за м.10.2018г. от 51,89лева е изискуемо от 18.12.2018г. , а законната лихва от тази дата до 29.11.2021г. е в размер на 15,53лева;

- вземането за м.09.2018г. от 48,06лева е изискуемо от 15.11.2018г. , а законната лихва от тази дата до 29.11.2021г. е в размер на 14,85лева;

Разпечатката съдържа 32 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1fe096c-6c60-4a9f-8999-2b498b03891c