Решение № 8623 от 24.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8623 гр. София, 24.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110171079 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 124 във връзка с чл. 237 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

M. П. С. с ЕГН **********, адрес ..., .., съдебен адрес град ..., представлявана от адвокат В. Н., е предявила искова молба, с която излага твърдения, че на 27. 01. 2017 г. е сключила с ответника договор за кредит № .., според който сумата на отпуснатия заем била 590 лева, общата сума, която тя трябвало да върне била 683 лева и 20 стотинки, платими седем дни след сключването на договора, годишният лихвен процент бил 40, 57 %, а годишният процент на разходите бил 49, 80 %. Освен това ищцата дължала и такса за експресно разглеждане в размер на 88 лева и 61 стотинки.

Ищцата твърди също, че на 31. 01. 2017 г. е сключила с ответника и договор за кредит № .., с който й била отпусната сумата 650 лева, тя трябвало да върне общо 746 лева и 33 стотинки, платими пет дни след сключването на договора, годишният лихвен процент бил 40, 32 %, а годишният процент на разходите бил 49, 50 %. Освен това ищцата дължала и такса за експресно разглеждане в размер на 92 лева и 74 стотинки.

Според ищцата тя погасила изцяло сумите по двата договора в размер на общо 1 478 лева и 47 стотинки през февруари 2017 г. Договорите обаче са нищожни, защото не е била спазена процедурата за сключването им от разстояние съобразно чл. 8 и сл.

ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като не предоставил на потребителя изискуемата преддоговорна информация. Твърди, че разменените между доставчика и потребителя електронни съобщения са неподписани електронни документи, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на действителния им автор (например квалифициран електронен подпис), че договорите не са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт (не по-малък от 12) в два екземпляра, че в тях не е посочен същественият елемент „общ размер на кредита“, че годишният процент на разходите е посочен в договора единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, 1 които са послужили за неговото изчисляване. Заявява, че действителният размер на годишния лихвен процент по единия договор за кредит всъщност е 824,17 %, а по другия 1111, 50 %. Счита, че грешното посочване на годишния процент на разходите следва да се приравни на липса на посочен годишен процент на разходите. Намира, че таксите за експресно разглеждане са свързани с усвояването и управлението на двата кредита, поради което противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, и че е трябвало да бъдат включени при изчисляването на годишния лихвен процент. Оспорва клаузите за допълнителни услуги и като неравноправни и нищожни. Оспорва клаузите за договорна лихва като противоречащи на добрите нрави, причислявайки към тях и таксите за експресно разглеждане и приема, че тяхната нищожност води до нищожност и на целите договори за кредит. Претендира и нищожност на договорите, защото липсвали и други съществени елементи от съдържанието им (условията за издължаване на кредита, погасителен план, наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора и срока, в който това право може да бъде упражнено, информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 ЗПК и размера на лихвения процент на ден). Твърди и че клаузите на двата договора за кредит не са формулирани по недвусмислен начин и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договорите.

Твърди също така, че двата договора са били сключени поради крайна нужда при явно неизгодни условия – към съответния момент ищцата не разполагала с достатъчно средства да задоволи основните потребности на семейството си (разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер), а явно неизгодните условия се изразяват в печалбата на ответника в размер на 238 лева и 47 стотинки (или 25 % от предоставената услуга). Евентуално твърди, че ако не целите договори, то отделните им клаузи са невалидни. Иска от Софийския районен съд да осъди ответника да й заплати сумата 238 лева и 47 стотинки, представляваща недължимо платени суми по договори за потребителски кредит, ведно със законовата лихва от 10. 12. 2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

С писмено изявление от 21. 11. 2022 г. ищцата предприе изменение на иска, което съдът допусна в откритото съдебно заседание на 14. 12. 2022 г. Така актуалното искане на ищцата е ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 328 лева и 70 стотинки.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „..“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление град .., чрез упълномощения представител юрисконсулт Десислава Димитрова. Признава, че на 27. 01. 2017 г. с ищцата са сключили договор за кредит, по силата на който й е отпуснал сумата 590 лева, а тя се е задължила да я върне и да заплати в седемдневен срок договорна лихва в размер на 4 лева и 59 стотинки. Твърди, че ищцата е заявила и допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит съгласно т. 2. 2 от общите условия. Изтъква обаче, че на същата дата ищцата е заявила и изтеглила и допълнителна сума към основния договор в размер на 410 лева, при което задълженията й се увеличили. Признава, че на 31. 01. 2017 г. тя погасила цялото си задължение, като внесла сумата 1 150 лева и 23 стотинки.

Ответникът признава също така, че на 31. 01. 2017 г. страните сключили и нов договор за кредит, по силата на който на ищцата била отпусната сумата 650 лева, а тя трябвало да я върне и да заплати договорна лихва в размер на 3 лева и 59 стотинки, както и да заплати такса за допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане в размер на 92 лева и 74 стотинки. Изтъква обаче, че на същата дата 2 ищцата заявила и изтеглила и допълнителна сума в размер на 350 лева, с което задълженията й по кредита се увеличили. Заявява, че на 02. 02. 2017 г. ищцата е заплатила сумата 450 лева, с която погасила договорната лихва, таксата за експресно обслужване и част от главницата. На същата дата ищцата отново заявила и изтеглила допълнителна сума в размер на 300 лева, във връзка с което е била начислена нова такса за експресно разглеждане в размер на 35 лева и 53 стотинки и договорна лихва в размер на 98 стотинки, а общото задължение било в размер на 1 028 лева и 47 стотинки. Признава, че на 07. 02. 2017 г. ищцата изцяло е погасила задължението си.

Ответникът твърди, че ищцата всъщност е негов редовен клиент и че общият брой на сключените помежду им договори е 47. Както общите, така и специалните условия са били сведени до знанието й, в момента, в който ищцата е кандидатствала електронно за сключването на договорите, текстът им й е бил предоставен в писмена форма с еднакъв по вид, формат и размер шрифт (не по-малък от 12). На ищцата й е бил представен стандартен европейски формуляр. След сключването на договорите са й били изпратени в електронна форма договорите и общите условия към тях на посочения от нея при кандидатстването електронен адрес. В общите условия се съдържа редът, по който ищцата може да упражни правото си на отказ от договорите, а в специалните – общият размер на отпуснатите суми. Твърди, че кредитите не са уговорени да се заплащат на вноски, поради което не важи изискването за посочване на погасителен план, че още с преддоговорната информация ищцата е била запозната със специалните условия, както и с годишните лихвен проценти по двата договора и какво включват те, че договорните лихви и годишните проценти на разходите са в нормативно установените предели. Намира, че таксите за експресно разглеждане са за услуга, извършена по искане на ищцата, че не следва да бъдат включвани в годишния процент на разходите и че са законосъобразни (чл. 10а, ал. 1 ЗПК) и равноправни (позовава се на писмо от КЗП). Излага доводи, че таксата за експресно разглеждане не следва да се включва при изчисляването на годишния процент на разходите. Твърди, че в общите и специалните условия точно и ясно са описани годишният лихвен процент и условията за прилагането му. Оспорва и твърдението на ищцата за крайна нужда, като изтъква, че не я е принудил да сключва договорите, че тя е можела да не приема условията, както и че впоследствие е сключвала още договори за кредит.

Отрича таксите за експресно разглеждане да противоречат на добрите нрави. Иска от съда да отхвърли изцяло исковете. Оспорва разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение и прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.

След като съобрази твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за връщане на платена без правно основание сума, съответно два евентуални иска с правни основания чл. 33, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за кредит № .. и договор за кредит № .., съответно чл. 55, ал.

1, предл. трето ЗЗД за връщането на платена сума след унищожаването на договорите.

В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване по главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД съответните основания за нищожност към моментите на сключването на договор за кредит № .. и договор за кредит № .., както и заплащането на сума в общ размер 328 лева и 70 стотинки в полза на ответника след сключването им. Отново в нейна тежест е да установи при условията 3 на пълно и главно доказване по първия евентуален иск с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД че е предявила иска в преклузивния едногодишен срок от сключването на договорите, както и че към момента на сключването на договорите е била в състояние на крайна нужда, а по обусловения от него евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД – че е заплатила в полза на ответника сума в общ размер 328 лева и 70 стотинки след сключването на унищожаемите договори.

Страните не спорят и с определението по чл. 140 ГПК съдът отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че са сключили договор за кредит № .. на 27. 01. 2017 г., съответно договор за кредит № .. на 31. 01. 2017 г. Във връзка с повдигнатите от страните въпроси относно сключването на двата договора, съдът приема, че сключването на договорите се е осъществило чрез интернетплатформа на ответното дружество, поради което намира приложение Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Двата договора са били надлежно сключени от разстояние чрез размяната на електронни изявление от страните. За да бъде сключен договор от разстояние няма изискване електронните изявления на страните да са подписани с квалифициран електронен подпис.

Достатъчно е те да са подписани и с обикновен електронен подпис. Обикновеният електронен подпис се определя като данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва (чл. 3, пар. 10 Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар). Представените по делото и от ищцата, и от ответника общи условия, по-точно графа „Начална страница“, предвиждат изискване потребителят да създаде свой „личен профил“ в интернет-платформата на търговеца, чрез който да отправя електронни изявления до търговеца. Този „личен профил“ съставлява тъкмо данни в електронна форма, по отношение на които страните са уговорили да са равностойни на саморъчен подпис. Прочее, самото обстоятелство, че ищцата представя с исковата молба двата договора за потребителски кредит и общите условия към тях, възпроизведени на хартиен носител съобразно чл. 184, ал. 1 ГПК, косвен доказва твърдението на ответника, че оригиналните електронни документи са й били изпратени. След като ищцата не е поискала представянето на оригиналните електронни документи, то заверените техни хартиени преписи са годни и достатъчни доказателства за авторството на електронните изявления и тяхното съдържание (решение № 70 от 19.