Решение № 14029 от 14.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 54418/2023
- Вид
- Решение № 14029
- Подписан
- 14.07.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 366 · Търговски закон
- чл. 367- чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367- чл. 378 · Търговски закон
- чл. 368, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 367- чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367- чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367- чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367- чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367- чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367- чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367- чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367- чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367- чл. 378 · Търговски закон
- чл. 367- чл. 378 · Търговски закон
- чл. 379 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 14029 гр. С., 14.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110154418 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Н. П.“ ООД срещу „А. С.. З. О. О., полско ЕИК: ************, адрес на седалището в Република П., О. В., *****, ул. "Л." № **, представлявано от В. С. Г., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с искане да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3600 евро, представляваща претендирана неустойка по договор за международен превоз на товар.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 20.12.2022 г. е била получена заявка от ответното дружество за организиране на транспорт от Р. до Ш.. Страните уговорили навло в размер на 2700 евро. Ответникът заявил камион с покривало, както и искане товаренето да се извърши в рамките на същия ден. Твърди, че камион с ремарке „М.“ е бил изпратен на мястото на товарене в рамките на няколко часа. От страна на ответното дружество заявили, че изпратеният камион не им харесва, тъй като искали „платформа“, но решили да го задържат. На 21.12.2022 г. ответникът се свързал със служител на ищеца, с искане да намерят друг камион. Едва тогава сторнирал заявката и не платил навлото. Твърди се, че в началото на 2023 г. ищцовото дружество получило писмо от ответника, с което претендирало неустойка в размер на 3600 евро, мотивирано с обстоятелството, че на 21.12.2022 г. намерили подходящ камион, но превозвачът им е взел 3600 евро повече, отколкото било уговореното навло между страните. Затова претендирало възстановяване на разликата. Ответникът се обосновал с твърдения, че ищецът не им е изпратил камион „платформа“, а им е изпратило камион с ремарке „М.“, в резултат на което се наложило наемането на друг превозвач, 1 чиято цена била с 3600 евро по-висока. Твърди се, че ищецът е изпратил камион с покривало според заявката на ответника и не е в неизпълнение на договора между страните, респ. не дължи неустойка. Оспорва да е уговаряна неустойка. Оспорва неустойката като прекомерна и нищожна, тъй като е в размер надвишаващ предварително уговореното със заявката навло. Предвид изложеното моли да бъде установено, че не дължи на ответника претендираната сума. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът твърди, че между двете дружества е проведена кореспонденция чрез М. Г., като представител на ответника, и Д. Б., като представител на ищеца. Сочи, че първоначално, преди да подаде заявка М. Г. е попитал какъв камион могат да му предложат, като междувременно уточнили и други подробности /вид на товара, дата на товарене, цена и др./. Уточнили и дали товареното може да стане странично, задно, отгоре или с рампа, при което клиентът посочил „отгоре“. По-нататък в разговора клиентът отново попитал какъв вид камион могат да предоставят и служителят на ищеца отговорил стандартен с ремарке, а клиентът попитал какво ремарке и дали е платформа, при което отговорили стандартен камион 13.60 и служителят на ищеца казал „искате да има платформа“. Сочи се, че клиентът отказал предложения камион и изрично указал, че му е необходима платформа за транспорта. След описаното служител на ищеца казал, че ще провери за камион с платформа, след което питал дали може да се товари на отворена платформа, при което клиентът отговорил положително и служителят потвърдил, че цената на превоза ще е същата и отново се потвърдила датата на товарене и доставка. Поддържа, че е бил въведен в заблуждение, че ще му бъде изпратен камион с отворена платформа. Твърди, че на 21.12.2022 г. превозвачът уведомил клиента /т. е. ответника/ за отказа на склада в Р. да натоварят машината поради неподходящо превозно средство.
Тогава ответникът поискал снимка на камиона, след което му казали, че изпратеният камион е с ремарке „М.“ 13.60х245х300 и затворен от три страни, в който момент ответникът поискал незабавно намиране на друг камион за превоз. В хода на разговорите ищецът му казал, ако има друга опция, да я използва. Твърди, че поради настъпили коледни празници, търсеното на подходящ превоз продължило на 27.12.2022 г. и след това чак на 03.01.2023 г. било вече наложително товарът да бъде превозен и единствената възможност за превоз в този момент била на стойност 6650 евро. Сочи, че доколкото ищецът не е успял да осигури своевременно подходящ превоз, то същият бил извършен от „Т. Р. К.“ срещу навло 6300 евро, без вкл. ДДС. Твърди, че в договора при ОУ е уговорена неустойка в пар. 5, т. 1 /която предвиждала, че при неизпълнение или неправилно изпълнение се дължи неустойка в размер на уговореното навло/, но сочи, че в случая не претендира неустойка, а разликата до действително претърпените вреди. Моли съда да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен осъдителен иск 2 с правно основание чл. 82 ЗЗД срещу първоначалния ищец с искане за осъждане на „Н. П.“ ООД да му заплати сумата от 3600 евро, представляваща обезщетение за претърпени вреди, ведно със законната лихва считано от дата на предявяване на иска - 15.04.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.
В насрещната искова молба, уточнена с молба от 10.02.2025 г., молба от 06.03.2025 г. и молба от 22.04.2025 г., ищецът по насрещния иск излага съображения, че претендира обезщетение за вреди по неизпълнен договор за международен автомобилен превоз на стоки. Сочи, че с договора не е избрано приложимото право, поради което на основание Регламент (ЕО) № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (РИМ I) и Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (РИМ II), приложимо е българското право. Твърди се, че по време на водената електронната кореспонденция с ответника, предхождаща сключването на договора, са били обсъдени всички основни и съществени параметри на договора за превоз, а именно вид камион, място на товарене и разтоварване, дата на натоварване и разтоварване, цена на превоза (навло). В случая клиентът изрично е поставил изискването изпратеният от превозвача камион да бъде с платформа, а не затворен. Дори отказал първо предложения от превозвача камион именно по причина, че не отговаря на това условие. Твърди, че ответното дружество също е било наясно с изискванията към камиона, но въпреки това, предложил втори камион (затворен от три страни), който също не отговарял условието, но това обстоятелство не се довело до знанието на клиента. Тъкмо обратното, ответникът оставил клиента с впечатлението, че вторият предложен (и впоследствие изпратен камион) отговаря на това най-съществено условие за сключване на договора. Поддържа, че в пар. 5, т. 1 от договора е уговорена неустойка за неизпълнение или неправилно изпълнението на договор, включително при предоставяне на превозно средство, което е неработещо или адаптирано за транспортиране на стоките, в размер на навлото. Твърди, че в пар. 5, т. 8 е уговорено правото на обезщетение от изпълнителя над стойността на товара по начина и при условията, определени в повелителните разпоребди на правото. Излага съображения, че поради неполагане на дължимата грижа от страна на ответното дружество се наложило извършването на превоза от друг превозвач на по-висока цена. Предвид изложеното претендира сумата 3600 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, която сума представлява обезщетение от неизпълнение на договора и се равнява на разликата в цената между неосъществения от ответника международен транспорт и извършения превоз от друг превозвач.
Подаден е отговор на насрещния иск от ответника „Н. П.“ ООД, с който се оспорва иска като неоснователен. Оспорва, че е бил уведомен за особеностите на товара, както и че е успял да осигури на ищеца камион (М.
3 камион 13,60*250*300), който се отварял от всички страни, т. е. ставал на платфрома и бил изпратен за няколкото час до мястото на товарене. Сочи, че на изпратения камион могла да се натовари и превози посочения в заявката товар – машина с размери 7750х1200х2820 мм. Отделно ищецът по насрещния иск е бил предварително уведомен за вида на камиона, което се установявало от посочения номер в заявката. Сочи, че след като камионът е бил изпратен в склада в Р., ищецът не реагирал веднага, а е задържал камиона до 21.12.2022 г.
Едва на тази дата е отказал заявката. Счита, че с изпратения камион е могла да се изпълни заявката и е изпълнил задълженията си по договора. Оспорва като нищожни всички клаузи на договора, с които е уговорена неустойка. Излага доводи, че за едно и също поведение в полза на ищеца са уговорени няколко неустойки, които биха довели до неоснователното му обогатяване, което е в противоречие с добрите търговски практики. Прави възражение за изтекла давност, като се позовава на чл. 366 от ТЗ, съгласно която искът за вреди по спедиционния договор се погасява с едногодишна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:
По делото е представен в заверен превод на български език на поръчка за транспорт 231/12/2022, с изпълнител „Н. П.“ ООД, камион с рег. № ******** / ********“, товар: 1 роло – 7750 х 1200 х 2820 мм, до 5 тона, с тегло: 5000.00 кг, товаромер: 13,60, дата на товарене: на 20.12.2022 г. от 08:00 часа до 15:00 часа на 20.12.2022 г., място на товарене: Р., Х. Д. Е. Б.В., дата на разтоварване: от 08:00 часа на 26.12.2022 г. до 09:00 часа на 27.12.2022 г., място на разтоварване: Ш., с товарна цена: 2700 евро. Съгласно §4, т. 2 от общите условия на A. S.. *.*.*, приети от ищеца, изпълнителят се задължил да извърши услугата с технически средства, позволяващи извършването в срок и при условията, посочени в поръчката. По-конкретно, изпълнителят се задължил да разполага с необходимите средства за закрепване и обезопасяване на товара, както и да извършва услугата с помощта на технически средства, позволяващи транспортирането на определено количество тегло и вид товар в съответствие с действащото законодателство.
Съгласно §5, т. 1 в случай на неизпълнение или неправилно изпълнение на договора, по-специално забавяне на вземането на стоките или доставката на стоките до мястото на изпълнение на договора, както и представяне на превозно средство, което е неработещо или не е адаптирано за транспортиране на стоките, при спазване на разпоредбите по-долу, изпълнителят ще заплати на A. S.. *.*.* договорна неустойка в размер на навлото, в рамките на 7 дни от момента, в който договорът е трябвало да бъде надлежно изпълнен.
Представена е в заверен превод на български език транспортна заповед ***/**/****, с изпълнител: Т. Р. К., превозно средство: *****/*** ****, стока:
1 коли – 7750 х 1200 х 2820 мм, до 5 тона, отворено ремарке, брезент, 5000.00 кг, везни: 13,60, дата на товарене: от 04.01.2023 г., 08:00 ч. до 04.01.2023 г., 14:00 ч., място на товарене: Р., дата на разтоварване: от 09.01.2023 г., 08:00 ч.
4 до 12.01.2023 г., 09:00 ч., разтоварно място: Ш., с товарна цена: 6300 евро.
Вписано е потвърждение на транспорната поръчка от заявителя.
Представена е информация за транзакция на сумата от 7749,00 евро.
Представено е в заверен превод на български език на писмо - искане до „Н. П.“ ООД, с което А. С.. З о. о. го уведомило, че все още не е получено плащане по просрочена фактура № *** ****/*/**** от 05.01.2022 г. за сумата от 3600 евро, като е посочило банкова сметка за извършване на плащането.
Представена е имейл кореспонденция, която датира от 03.01 - 05.01.2023 г.
По делото е разпитан свидетелят И. Б. Т., който е управител на ищеца „Н. П.“ ООД. Установява, че на 20.12.2022 г., сутринта около 10 ч. поели заявка от „А.“ по релация Р. - Ш. за транспорт на една машина. Искали брезентов камион, без специфични изисквания към момента на заявката.