Определение № 822 от 12.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 822 гр. София, 12.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20251100600753 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба от подсъдимия А. Н. У., чрез неговия защитник адв. П.К., срещу определение от 09.12.2024 г., постановено по н.о.х.д. № 15721/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 15-ти състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на наказателното производство по делото, както и в частта, с която е прието, че в хода на досъдебното производство по делото не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и/или пострадалия. Излагат се доводи, че е налице неясен обвинителен акт, затрудняващ упражняването на правото на защита на подсъдимия, като се прави искане за отмяна на атакуваното определение и прекратяване на наказателното производство, поради несъставомерност на деянието.

Алтернативно се иска делото да бъде върнато на прокуратурата за изготвяне на нов обвинителен акт, като бъдат дадени указания за отстраняване на допуснати според защитата процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт.

Софийски градски съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното.

Частната жалба срещу определението на СРС в частта, с която е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на наказателното производство по делото е процесуално недопустима, тъй като не подлежи на самостоятелно обжалване, и следва да бъде оставена без разглеждане. Обжалваното определение в тази част не е сред категорията актове, изрично посочени в разпоредбите на чл.249, ал.3 и чл. 341, ал. 1 от НПК. Същевременно, съгласно чл. 250, ал. 4 от НПК по реда на глава двадесет и първа от НПК подлежат на обжалване единствено определението и разпореждането за прекратяване на наказателното производство, но не и тези, с които е оставено без уважение искането на страна за прекратяване на същото. Поради изложените съображения атакуваният съдебен акт в посочената част съгласно чл. 341, ал. 3 от НПК подлежи на въззивна проверка само заедно с крайния акт по същество.

По отношение на жалбата срещу определението в частта, с която е прието, че в 1 хода на досъдебното производство по делото не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и/или пострадалия, въззивният съд намира, че същата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

На първо място, въззивният съд намира, че обвинителният акт е изготвен съобразно изискванията на чл. 246 от НПК, като същият по един ясен и недвусмислен начин дефинира всички фактически положения, които прокуратурата приема за установени от събраните на досъдебното производство доказателства, определящи фактическата рамка на обвинението. При прегледа на обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив може да бъде направен извод, че отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че изтъкнатите от защитника нарушения са такива по чл. 248, ал. 4 от НПК, за които е налице категорична забрана за обсъждане. Анализът и оценката на доказателствения материал е въпрос по същество на делото, като след провеждане на надлежно съдебно следствие всяка от страните излага доводите по доказателствата и обвинението.

Решаващият съд, отчитайки тезите на страните, ще прецени дали и какви противоречия са налице, как това се отразява на обвинителната теза и съобразно това ще постанови крайния си съдебен акт. За страните съществува процесуална възможност да направят своите доказателствени искания пред първоинстанционния съд при разглеждане на наказателно производство по същество. Приемайки, че посочените в жалбата съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъответствие на обвинителния акт с разпоредбата на чл. 246 от НПК, не са допуснати и не се препятства възможността на подсъдимия и защитата да възприемат характера на предявеното обвинение и съответно да реализират адекватно своите права, въззивният състав счита, че атакуваното определение в посочената част следва да бъде потвърдено и делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на подсъдимия А. Н. У. чрез неговия защитник адв. П.К. срещу определение от 09.12.2024 г., постановено по н.о.х.д. № 15721/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 15-ти състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на адв. Куюмджиев за прекратяване на наказателното производство.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.12.2024 г., постановено по н.о.х.д. № 15721/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 15-ти състав, в частта, с която е прието, че в хода на досъдебното производство по делото не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и/или пострадалия.

ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3