Определение № 18381 от 30.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18381 гр. София, 30.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20251100510159 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 269964/08.08.2025 г. по описа на СРС, депозирана от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против разпореждане 115932 от 23.07.2025 г. по ч.гр.д. 37 692/2025 г. по описа на СРС, 156 състав, с което е отхвърлено изцяло искането за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Р.Г.Ц. за сумата от 1 643, 43 лв. – главница по договор за заем № 4985773, сумата от 116, 07 лв. – договорна лихва за периода 29.12.2023 г. – 17.05.2024 г., сумата от 327, 48 лв. – 18.05.2024 г. – 20.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2025 г. и сторените по делото разноски. В частната жалба са изложени твърдения за неговата неправилност и е заявено искане за отмяната му.

Частна т а жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против обжалваем съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, предвид следното:

Видно от приложеното заповедно производство, заявителят /настоящ частен жалбоподател/ е отправил искане до СРС за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, включващо главница, договорна лихва, обезщетение за забава и законна лихва.

Следва да се има предвид, че част от законово уредените задължения 1 на заповедния съд, за които същият следи служебно, включват проверка относно наличие на противоречие със закона и добрите нрави по арг. на чл.

411 ал.2 т.3 от ГПК. При осъществяване на тази проверка заповедният съд е достигнал до извод за нарушаване на императивните правила на ЗПК.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 от този закон ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е указано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения, определена с ПМС.

Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Тази разпоредба е транспонирана в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на 2 търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.

Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г., постановено по преюдициално запитване по дело С-714/22, е прието, че чл. 3, буква „ж” от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя” по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите” по смисъла на посочения чл. 3, буква „и”, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит – т. 1, както и че чл. 10, параграф 2, б. ”ж” и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж” от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 46.83 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението на гаранта по чл. 3 ал.1 от договора за гаранция, посочен като условие за сключване на договора за кредит / чл.4 т.3 от договора за кредит/, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и това ясно личи от изготвения погасителен план към договора.

Посоченият в договора стойност на ГПР не отговаря на действителния му размер, който е по-висок. Невключването в изчисляването на ГПР по реда 3 на чл. 19, ал. 2 ЗПК на възнаграждението за гарант, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чието нарушаване води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

При недействителност на договора за потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи заплащане на лихва или други разходи по кредита по арг. на чл. 23 от ЗПК.

По мнение на настоящия съдебен състав, СРС е излязъл извън предмета на задължителна проверка като е изложил съображения, касаещи и сключен договор за цесия, по който заявителят се явява цесионер. Това е така, защото договорът за цесия не може да се третира нито като договор, сключен с потребител, нито като изменение или приложение на потребителския договор по смисъла на чл.410, ал. 3 ГПК, който изисква проверка за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане на СРС, 156 състав следва да отмени в частта за главницата и се потвърди в останалата си част.

Воден от горното, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане 115932 от 23.07.2025 г. по ч.гр.д. 37 692/2025 г. по описа на СРС, 156 състав, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу длъжника Р.Г.Ц. за сумата от 1 643, 43 лв. – главница по договор за заем № 4985773, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 25.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски по заповедното производство в частта на уважаване на заявлението, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по заявлението на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ АД с ЕИК:207172780, със седалище и адрес на управление гр.

4

София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** за сумата 1 643, 43 лв. – главница по договор за заем № 4985773 , сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 25.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски по заповедното производство в частта на уважаване на заявлението.

ВРЪЩА делото на СРС за техническото издаване на заповедта и изпълнение процедурата по връчването й.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане 115932 от 23.07.2025 г. по ч.гр.д. 37 692/2025 г. по описа на СРС, 156 състав в останалата му част, с която е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ АД с ЕИК:207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Панайот Волов“ № 29, етаж 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Р.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** сумата от 116, 07 лв. – договорна лихва за периода 29.12.2023 г. – 17.05.2024 г., сумата от 327, 48 лв. – 18.05.2024 г. – 20.06.2025 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5