Определение № 9464 от 07.08.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9464 гр. София, 07.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100502738 по описа за 2023 година и извърши проверка на редовността и допустимостта на така подадената молба, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба, вх. № 55831 от 12.06.2023 г. по описа на СГС, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от “Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“АД (ЗАД“ОЗК – З.“АД), ЕИК ****, чрез пълномощник – адвокат С.С., с искане за изменение на постановеното по делото Решение от 12.05.2023 г., в частта за разноските.

Молителят сочи, че неправилно е оставена без уважение претенцията му за присъждане на разноски в производството по обжалване на действията на ЧСИ М.П., тъй като жалбата е уважена от съда. От насрещната страна не е наведено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Поддържа, че по делото заинтересована страна се явява взискателят по изпълнителното дело, който е заплатил адвокатския хонорар, намален от съда с решението.

С оглед на което оспорва изводите на настоящия състав на съда за неприложимост на общите разпоредби на чл. 79 и чл. 81 ГПК. Моли да се измени решението в частта за разноските и такива да бъдат присъдени съобразно с уважената част от жалбата.

Ответната страна по молбата ЗД “Б.И.“АД, ЕИК ****, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е взела становище по молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в молбата, прецени събраните по делото доказателства и релевантния закон, приема следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима.

Разгледана по същество молбата се явява неоснователна.

Съдът е изложил подробни мотиви относно липсата на основание за присъждане на разноски в производството по обжалване на действията на ЧСИ М.П. в полза на жалбоподателя – длъжник по изпълнително дело № 3398/2022 г. по описа на ЧСИ Петков, към които препраща, тъй като не намира основание да ги преразгледа.

1

На следващо място, молителят е подал жалбата, по която е образувано настоящото в.гр.д. № 2738/2023 г. по описа на СГС, по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, с искане да бъдат редуцирани разноските в полза на взискателя ЗД“Б.И.“АД, приети от ЧСИ Петков за събиране в изпълнителното производство. Производството по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски в рамките на изпълнителното производство. Следователно е производство относно дължимостта и размера на разноските.

Съдебната практика (така Определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/2017 г., ІV Г. О. на ВКС и др. ) безпротиворечиво приема, че не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в “процеса относно разноските“.

За пълнота на изложените мотиви, и дори да се приеме, че общите разпоредби на чл.

79 и чл. 81 ГПК са приложими в производството по чл. 435 ГПК, каквито са доводите на молителя, налице е още едно основание за неприсъждане на претендираните разноски.

Съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 555 от 13.12.2022 г. (на л.

12 от делото) е уговорено плащането на адвокатския хонорар от 480.00 лева, с ДДС, да бъде заплатен по банков път. Представено е и платежно нареждане с № BORD00190796 от 16.12.2022 г. , видно от което ЗАД“ОЗК – З.“АД е наредило по сметката, посочена в платежното нареждане сумата от 480.00 лева, а като получател е посочено Адвокатско дружество “Г. и п.“. Съобразно посочените документи уговореното да се извърши по банков път плащане на адвокатския хонорар не е и доказано по делото. Плащането по банков път представлява безкасово плащане по смисъла на чл. 305 ТЗ, което се извършва чрез задължаване и заверяване на банковите сметки на платеца и получателя на превода. За да възникне вземането на получателя на плащането – в случая Адвокатско дружество “Г. и п.“ към обслужващата го банка за наредената сума в размер на 480.00 лева, е необходимо да бъде заверена сметката на получателя на плащането. Заверяването на сметката не е счетоводна операция по отразяване на плащане, а е самото плащане. Документално установяване по настоящото дело за заверяване на банковата сметка на процесуалния представител на жалбоподателя ЗАД “ОЗК – З.“АД със сума, равна на претендирания хонорар, не е извършено чрез съответни банкови документи. От платежното нареждане за кредитен превод е видно единствено, че банката на платеца ЗАД “ОЗК – З.“АД е задължила сметката му със сумата от 480.00 лева, а дали е заверена сметката на получателя по плащането – Адвокатско дружество “Г. и п.“, не са ангажирани доказателства.

Настоящият съдебен състав достига до извода, че не е доказано реално плащане на адвокатския хонорар, тъй като представеното платежно нареждане, без да е представено извлечение от банковата сметка на Адвокатско дружество “Г. и п.“, не доказва реално плащане на уговорения адвокатски хонорар. В този смисъл и установената съдебна практика, обективирана напр. в Определение № 464 от 23.06.2021 г. по гр.д. № 2275/2021 г. на III Г.О. на ВКС; Определение № 838 от 05.12.2013 г. по ч.т.д. № 1058/2013 г. на II Т.О. на ВКС и др.

С оглед изложеното молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

2

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, вх. № 55831 от 12.06.2023 г. по описа на СГС, подадена от “Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“АД, ЕИК ****, чрез пълномощник – адвокат С.С., с искане за изменение на постановеното по делото Решение от 12.05.2023 г., в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с частна жалба пред Апелативен съд – София, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3