Решение № 260055 от 10.05.2021, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Търговско дело 269/2020
- Вид
- Решение № 260055
- Подписан
- 10.05.2021
- Състав
- ПАЛМА ВАСИЛЕВА ТАРАЛАНСКА-ПЕТКОВА
Други актове по делото
- Решение № 260056 от 14.05.2021 · ПАЛМА ВАСИЛЕВА ТАРАЛАНСКА-ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.374, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.115, ал.1 и ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.115, ал.1 и ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- §1, т.8 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.2, т.12 · Закон за кредитните институции
- чл. 318 и сл. · Търговски закон
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260055 гр.
Русе, 10.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАЛМА ТАРАЛАНСКА при секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдията ТАРАЛАНСКА търг. дело № 269 по описа за 2020 год. за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Делото е образувано по иск на „О.Ф.“ ЕООД
ЕИК ***чрез адвокат Т.Б. *** срещу „А.С.“
ЕООД ЕИК ***гр. Русе за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 318 и сл. ТЗ сумата от 140 638,43 лв, представляваща вземане за главница по прехвърлени му от
„Б.Р.К.“ ЕООД, ЕИК ***по Договор за факторинг №
А00239/26.04.2018 г. вземания от „А.С.“ ЕООД ЕИК ***гр. Русе по фактура № **********/26.10.2018 г., № **********/23.11.2018 г. и № **********/30.11.2018 г. Твърди, че ответникът „А.С.“ ЕООД ЕИК ***гр. Русе е получил визираната във фактурите стока – гориво, доставена му от „Б.Р.К.“ ЕООД,за което са издадени приемо-предаветелни протоколи, но не я е заплатил. Претендира направените разноски по делото.
Препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства е връчен на ответната страна с указание да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. В срок е депозиран отговор, в който са развити доводи за неоснователност на претенцията. Ответникът заявява, че няма задължения и не дължи плащане към ищеца „О.Ф.“ ЕООД по цитираните фактури, тъй като по тях реално не е получена стока, поради което и по всяка една фактура е издадено и кредитно известие, както следва: КИ № ********** от 22.02.2019 г. към фактура № **********/26.10.2018 г., КИ № ********** от 22.02.2019 г. към фактура № **********/23.11.2018 г. и КИ №
********** от 22.02.2019 г. към фактура № **********/30.11.2018 г. за анулиране на фактурите. Счита, че ако факторът „О.Ф.“ ЕООД е платил на доставчика „Б.Р.К.“ ЕООД някакви суми по тези фактури авансово, то след като доставката не е осъществена, плащането следва да се възстанови именно от „Б.Р.К.“ ЕООД и не са налице основания да се търси плащане от „А.С.“ ЕООД ЕИК ***гр. Русе.
Депозирана е допълнителна искова молба, в която са развити доводи за незаконосъобразност на наведените в отговора възражения относно липсата на доставка по процесните фактури. Счита извършеното анулиране на фактурите за нищожно и поддържа искането си за заплащане на визираната във фактурите стока – гориво.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответното дружество отново акцентира върху обстоятелството, че никога не е потвърждавало и не е получавало извършени доставки от „Б.Р.К.“ ЕООД по процесните фактури, както и не е получило приложените в доказателствата уведомления за прехвърляне на вземанията по тях. Моли съда да отхвърли изцяло заявената претенция като неоснователна.
С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
Русенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Ищецът в производството „О.Ф.” ЕООД в качеството си на фактор е сключил на 26.04.2018 г. с трето за производството дружество - „Б.Р.К.“ ЕООД в качеството му на доставчик (по договора за факторинг) договор за факторинг №А00239, по силата на който са прехвърлени на фактора чрез цесия (по чл.99 от ЗЗД) настоящи и бъдещи вземания на доставчика по фактури с отложено плащане, издадени срещу платци, посочени в приложения, неразделна част от договора – чл.1 от Договора. Според приложение № 7 към договора като платец е посочен и ответника „А.С.“ ЕООД ЕИК ***гр. Русе. В това приложение изрично е записано, че платеца се ползва с 30 дни гратисен период, както и 90 дни период на отложено плащане.
С писмо от 30.04.2018 г. платецът и ответник в производството„А.С.“ ЕООД гр.
Русе е посочил, че ще се ползва от услугите на фактора и ищец в производството „О.Ф.” ЕООД, като се прави изрично изявление за това, че всички плащания, за да бъдат действителни и с погасителен ефект, трябва да бъдат извършени единствено в полза на „О.Ф.” ЕООД чрез безкасов банков превод по конкретно посочени левова и еврова банкови сметки при о.б.б.АД гр. София, като в платежния документ бъде изрично посочен номера на фактурата и наименованието ва издателя й. Изрично е посочено, че началната дата е 30.04.2018 г. и е относно доставки на стоки и/или услуги, редовно извършени от платеца при спазване на договорните условия, като се декларира, че към тази дата платецът „А.С.“ ЕООД гр. Русе няма насрещни вземания от доставчика „Б.Р.К.“ ЕООД гр. София.
По делото са представени преписи от 3 бр. фактури, както следва: фактура № **********/26.10.2018 г. за сумата от 56 647,60 лв, фактура № **********/23.11.2018 г. за сумата от 45 135,80 лв и фактура №
**********/30.11.2018 г. за сумата от 60 362,50 лв, като към всяка има издадени и приемо – предавателни протоколи, както следва: Приемо-предавателен протокол
№ **********/23.11.2018 г. към фактура № **********/23.11.2018 г. г. за доставка на петролни продукти – бензин и дизел общо на стойност 45 135,80 лв с ДДС; Приемо-предавателен протокол № **********/26.10.2018 г. към фактура № **********/26.10.2018 г. за доставка на петролни продукти – бензин и дизел общо на стойност 56 647,60 лв с ДДС; Приемо-предавателен протокол № **********/30.11.2018 г. към фактура № **********/30.11.2018 г. за доставка на петролни продукти – бензин и дизел общо на стойност 60 362,50 лв с ДДС.
Както фактурите, така и приемо-предавателните протоколи са двустранно подписани, като носят подпис за доставчика - „Б.Р.К.“ ЕООД гр. София и за получателя - „А.С.“ ЕООД гр. Русе ЕООД.
Представени са и едностранни известия от доставчика до платеца, касаещи всяка от процесните три фактури, с които доставчикът „Б.Р.К.“ ЕООД гр. София изрично уведомява платеца „А.С.“ ЕООД гр. Русе за това, че съгласно съществуващите взаимоотношения, произтичащи от договора за факторинг възникналите по всяка от фактурите вземания са прехвърлени на „О.Ф.“ ЕООД като всички плащания за да бъдат действителни и с погасителен ефект трябва да бъдат извършени единствено в полза на „О.Ф.“ ЕООД. И трите известия са с изписани дати, съвпадащи с датите на издаване на фактурите. С нарочно писмо от 30.04.2018 г. „А.С.“ ЕООД гр. Русе потвърждава получаването на уведомлението за цесията и се съгласява да извършва плащанията директно към „О.Ф.“ ЕООД.
Представено е извлечение от разменена кореспонденция по имейл, видно от която обслужващата ответника счетоводна фирма потвърждава към дата 30.01.2019 г. дължимостта и платимостта на трите фактури с фактура № **********/26.10.2018 г., № **********/23.11.2018 г. и № **********/30.11.2018 г.
Видно от приложена „Телепоща“ от 18.07.2019 г. „А. С.“ ЕООД гр. Русе е поканено от „О.Ф.“ ЕООД в
14-дневен срок да заплати дължимите суми по трите фактури в общ размер на 140 638,43 лв. Представен е отговор от „А. С.“ ЕООД гр. Русе, съдържащ възражение за това, че не дължи плащане, тъй като процесните фактури са издадени във връзка с договор за зареждане от бензиностанции „Ромпетрол“ с карти за безналично плащане от
26.01.2018 г., сключен между „Б.Р.К.“
ЕООД гр. София като доставчик – оператор и „А. С.“ ЕООД гр. Русе като клиент, по силата на който договор, операторът се е задължил да предостави на „А. С.“ ЕООД гр. Русе услугата – възможност за зареждане на горива чрез карти за безналично плащане с определен лимит и посочените фактури са издадени за предоставените лимити и не обективират сделки по продажба на горива. По тези фактури „А. С.“ ЕООД гр. Русе не е ползвал лимитите и не е получил стоки – не е зареждал гориво. Акцентира се върху обстоятелството, че издадените фактури са с отложено плащане за срок от 90 дни, считано от датата на издаването им, като в срока на отложеното плащане /преди настъпване на падежа за плащане/ страните са прекратили сключения между тях договор за зареждане от бензиностанции „Ромпетрол“ с карти безналично плащане от 26.01.2018 г., считано от
22.02.2019 г. и предвид това, че посочените във фактурите лимити не са били ползвани – т.е. не е получена реално стока/услуга от „А. С.“ ЕООД гр. Русе, по всяка една от фактурите са издадени кредитни известия както следва: КИ № ********** от 22.02.2019 г. към фактура № **********/26.10.2018 г., КИ № ********** от 22.02.2019 г. към фактура № **********/23.11.2018 г. и КИ № ********** от 22.02.2019 г. към фактура № **********/30.11.2018 г. за анулиране на фактурите.
По делото е приета и съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение за това, че всяка от трите фактури е надлежно осчетоводена при ответното дружество „А.С.“ ЕООД, като реално гориво е доставено само частично – 615,64 литра на обща стойност 1 303,93 лв по фактура № **********/26.10.2018 г., което е 2,5% от отразеното количество в нея. По фактура № **********/23.11.2018 г. и фактура № **********/30.11.2018 г. дружеството не е получавало доставки. С издаването на фактурите в действителност се запазва определено количество гориво, което на база сключения Договор за зареждане от бензиностанции „Ромпетрол“ с карти за безналични плащания от 26.01.2018 г., „Б.Р.К.“ ЕООД следва да му достави /предостави/. Установена е организация на работа, при която с издаването на фактурата няма реална доставка на гориво, а след това, в края на всеки месец „Б.Р.К.“ ЕООД издава на „А.С.“ ЕООД нова фактура с нулева стойност, която съдържа данни за реалното доставено гориво за месеца по видове и договорената търговска отстъпка. След прекратяването на 22.02.2019 г.на договора между тях, от страна на „А.С.“ ЕООД са издадени кредитни известия, които са надлежно осчетоводени. От извършената проверка в счетоводството на „О.Ф.“ ЕООД се установява, че е налице извършено авансирано плащане от тях към „Б.Р.К.“ ЕООД на 85 % от стойността на две от фактурите, както следва: 48 150,46 лв по фактура №
**********/26.10.2018 г., 38 365,43 лв по фактура № **********/23.11.2018 г. и частично 14 598,83 лв от третата фактура № **********/30.11.2018 г.
Издадените от доставчика „Б.Р.К.“ ЕООД кредитни известия не са осчетоводени при „О.Ф.“ ЕООД.
Предвид извършеното оспорване на подписите на лицата, сключили Договор за зареждане на бензиностанции „Ромпетрол“ с карти за безналично плащане от 26.01.2018 г. е изготвена и приета почеркова експертиза, вещото лице по която дава заключение, че същите са изпълнени от посочените в същия лица - С.Т.С.за „А.С.“
ЕООД и Д.П.С.за „Б.Р.К.“ ЕООД.
Съдът като обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка и като взе предвид становищата и възраженията са страните, направи следните изводи:
Налице е правен спор относно изпълнението на парични задължения от ответника по вземания прехвърлени от кредитора му на ищеца. Предявения иск срещу ответното дружество е с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 във вр. с чл.99 ЗЗД.
Налице е валидно сключен договор за факторинг между „О.Ф.” ЕООД в качеството му на фактор и „Б.Р.К.“ ЕООД, което е трето за производството лице, в качеството му на доставчик по силата на който доставчикът се е задължил да цедира на фактора своите вземания срещу трети лица – платци, какъвто е и ответника „А.С.“ ЕООД гр. Русе.
Правната уредба на договора за факторинг по сега действащото българско законодателство е лаконична. За целите на данъчното облагане, в ЗКПО е дадено легално определение на факторинга. Съгл. §1, т.11 от ДР на ЗПКО факторингът е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение. Към това определение препраща и разпоредбата на §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ. В чл.2, ал.2, т.12 от ЗКИ, факторингът е определен като придобиване на вземания по кредити. Т.е това е форма на кредитиране. Въз основа на посочените разпоредби договорът за факторинг може да се определи като двустранен възмезден договор за покупка на вземания, произтичащи от доставки на стоки или услуги. Предмет на договора са парични вземания, произтичащи от сключени между доставчика и трети лица договори за продажба или осъществяване на услуги. С оглед на това налице е подобие между факторинга и цесията, тъй като и при двата договора предмет е вземане на една от страните по тях към трето лице, което е длъжник на прехвърлителя.
Разпечатката съдържа 44 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e1fb3fbd-7a50-4d25-b69c-1117ad981210