Решение № 52 от 20.02.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20231800500721 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство Д. П. В., чрез процесуалния му представител – адв. Е. Ж., срещу Решение № 103 / 19.09.2023 г. по гр. д. № 315 / 2022 г. по описа на РС – П., с което молбата на А. Н. Б. по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН за съдебна защита е била уважена.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че решението е постановено при непълно и пристрастно обсъждане на събраната доказателствена съвкупност, както и че се основава на запис, който не е годно доказателство по ГПК.

Ответникът по въззивната жалба А. Н. Б. е депозирала отговор, с който жалбата се оспорва. Твърди, че жалбата е недопустима, като подадена след изтичане на законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Софийският окръжен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на 1 оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на А. Н. Б. по Закона за защита от домашно насилие с искане да бъде издадена съдебна заповед за защита против Д. П. В.. Първоинстанционният съд е уважил молбата и е издал заповед за защита.

Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗДН защита може да търси пострадал от домашно насилие от лице, с което е било във фактическо съпружеско съжителство или от което има дете. Не е спорно, че родители на детето М. Д. В. са молителката А. Н. Б. и ответника Д.

П. В., както и че двамата са живели във фактическо съпружеско съжителство под наем на ул.“Проф. Ж.А.“ № 2 ет. 1, ап. 3 в гр. С..

Молбата за защита е подадена в рамките на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдения акт на домашно насилие, поради което е процесуално допустима.

Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното извършване.

Към молбата за защита А. Н. Б. е депозирала декларация по 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че спрямо нея са били извършвани многократни актове на домашно насилие от ответника – физическо, психическо и емоционално в периода от м. декември 2020 г до м. май 2022 г., както и че конкретен акт на домашно насилие спрямо нея е бил извършен на дата 15.05.2022 г. в гр. С. в апартамента, който двамата са обитавали под наем.

Вечерта се скарали и ответникът се изнервил и започнал да й се кара и да я обижда “че е долна; най-гадното нещо, което му се е случвало; да го духаш боклук скапан; мразя те; заслужаваш да се мъчиш и да ти е най-трудно“, отправял и закани “че ще й счупи ръцете, ще я счупи от бой, хванал я за гърлото, настоявайки да върне ключовете от апартамента, заканвал се, че ще разбие главата й в плочките, ако не върне ключовете, че ще я изхвърли през терасата, че нямало да оцелее тази нощ, заплашвал я да отключи телефона си и да му го предостави, както и че ще я убие“.

По делото не е спорно, че вечерта на 15.05.2022 г. страните са се скарали.

Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от молителката е извършено под страх от наказателна отговорност и поради това същата е допустимо доказателство, с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, още 2 повече, че е предвидено издаване на заповед за защита само на основание на приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се съдържа конкретно и ясно описание на твърдения акт на насилие. При липса на други убедителни преки доказателства за твърдения акт на насилие с писмена молба от молителя, съдът е обвързан от доказателствената сила на подадената декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като може да издаде заповед за защита основан само на обстоятелствата посочени в нея. В този случай в доказателствена тежест на ответника по искането е при направено оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, да проведе успешно насрещно доказване, като опровергае обстоятелствата, изложени в декларацията. В конкретния случай това не е сторено. Цялата процесуална защита на ответника е насочена не към опровергаване на обстоятелствата изложени в декларацията, а именно че вечерта на 15.05.2022 г. не е обиждал, заплашвал и не се е заканвал към молителката по изложения в декларацията начин, а към установяване на мотивите за проблемните отношения на страните. Цели да установи, че молителката е имала тежка ревност към детето му от предходна връзка – К., но това това обстоятелство не е в състояние да обори извода за извършен от него акт на домашно насилие на 15.05.2022 година.

От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Х. И. С., се установява, че вечерта на 15.05.2022 г. молителката й се обадила по телефона и й казала, че нещата не са добре и смята още тази седмица да се изнесе от квартирата и да се прибере при майка си в гр. П.. По късно същата вечер свидетелката е получила съобщение от молителката “моля те извикай полиция“. Свидетелката С. и приятелят й се обадили на тел. 112 от където разбрали, че на мястото вече е пристигнал полицейски екип. На сутринта свидетелката отишла в квартирата на страните в гр. С., взела молителката и бебето й и ги закарала до гр. П..

От събраните свидетелски показания на П. Д. В.-В.а и Л. А. Л. не се установяват релевантни факти за конкретния случай, но индиректно водят до извод за проблемни отношения между страните.

В конкретния случай, съвкупната оценка на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на молбата за защита.

Събраните за целта доказателства установяват по категоричен начин конфликтни отношения между молителката и ответника. За начина на извършване на насилието следва да се кредитира посоченото от молителката в молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Неоснователни са доводите и оплакванията на ответника, свеждащи се до неправилност на първоинстанционното решение, тъй като се основава на запис, който не е годно доказателство по ГПК. Самостоятелният анализ на събрания доказателствен материал, извършен от въззивния съд по отделно и в съвкупност, обосновава в нужната степен извършването на сочения от молителката акт на домашно насилие от жалбоподателя, дори без да обсъжда оспорения от жалбоподателя звукозапис.

3

С оглед изложеното съдът приема, че въз основа на декларацията по чл. 9 ал 3 от ЗЗДН на молителката, както и въз основа на разпитаните в хода на производството свидетели, може да се направи обоснован извод, че по отношение на нея е упражнено домашно насилие от страна на ответника Д. П.

В., установено по време и място. Ответникът не е оборил обстоятелствата и фактите изложени в молбата и декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН.

Ето защо, въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е преценил, че в случая са налице условията по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и е уважил молбата да се издаде заповед за защита и да наложи мерки за защита.

Наложенити мерки от първоинстанционния съд като вид са подходящи и адекватни за постигане на възпиращ и превантивен ефект спрямо ответника, като съдът е съобразил тежестта на осъществената от въззивника проявна форма на насилие.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и следва да се потвърди.

Съдът констатира, че дължимата държавна такса за въззивното производство вече е била внесена.

Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 103 / 19.09.2023 г. по гр. д. № 315 / 2022 г. по описа на РС – П..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4