Определение № 46 от 23.07.2021, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46 гр. В**, 23.07.2021 г.

ВОС в закрито заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

АН* М. П* като разгледа докладваното от АН* М. П* Търговско дело № 20201300900054 по описа за 2020 година

Производството по делото е спряно във връзка с отправено от съда преюдициално запитване.

По делото е постъпило искане от „КТБ“ АД /н/ за оттегляне на отправеното от съда преюдициално запитване, по което е образувано и към момента пред Съда на Европейския съд е висящо дело № С-260/21 (КТБ).

За да обоснове искането си за оттегляне, ищецът се позовава на решение на Конституционния съд от 27 май 2021г. по конституционно дело № 9 от 2020г., с което разпоредбите на § 5, 6, 7 и 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019г.) са обявени за противоконституционни. Иска се ВОС да оттегли искането си за преюдициално запитване и спре делото до решаване на друг спор, който е преюдициален по отношение на настоящия.

Препис от искането е изпратено на ответника по делото „Елит Петрол“ , по чието искане е отправено запитването за становище.

Ответникът „Е* П*“ АД , с ЕИК 200484172 се противопоставя на искането, като посочва , че предметът на конституционно дело № 9 от 2020г., по което се е произнесъл Конституционният съд е различен от предмета на преюдициалното запитване, с което е сезиран Съдът на Европейския съюз по настоящото дело.Посочва се също , че правните последици от решението на Конституционния съд също не се припокриват с последиците от решението на Съда на Европейския съюз по отправеното до него преюдициално запитване.

С оглед на изложеното се иска съдът да не оттегля отправденото до ЕС преюдициално запитване , образувано в дело под № Ъ-260/21 /КТБ/.

След като се запозна със становищата на страните и Решението на Конституционния съд от 27 май 2021 г. по конституционно дело № 9 от 2020 г. съдът намира искането за оттегляне на отправеното преюдициално запитване за неоснователно по следните съображения:

1

С определение от 21.04.2021 г. ВОС е отправил искане до Съда на Европейския съюз за отговор на следните въпроси по реда на чл.267 от ДФЕС:

1. Следва ли чл. 63 ДФЕС, уреждащ свободното движение на капитали и плащания, да се тълкува в смисъл, че включва осъществяването на прихващане в отношения с банкова институция, при което търговско дружество – длъжник на банката изпълнява свои задължения чрез прихващане на насрещни установени по размер, ликвидни и изискуеми вземания, които има към същата банка ?

2. Следва ли чл.63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че промяната на условията за действителност на вече извършени законно прихващания между търговско дружество и банкова институция, която обявява за недействителни извършените прихващания въз основа на нови условия, които се прилагат ретроактивно спрямо осъществените вече прихващания, представлява пречка по чл. 63, пар. 1 ДФЕС, ако има за последица ограничаване на възможността за изпълнение на задължения към други дружества, в капитала на които имат акции или дялове или от които държат облигации субекти от други държави членки на ЕС?

3. Следва ли чл. 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, с която се променят ретроактивно условията за действителност на вече извършени законно прихващания между търговско дружество и банкова институция, като обявява за недействителни извършените прихващания въз основа на нови условия, които се прилагат ретроактивно спрямо осъществените вече прихващания ?

4. Следва ли член 4, параграф 2, буква а) и членове 26, 27, 114 и 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които уреждат единния вътрешен пазар на ЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, с която се променят ретроактивно условията за действителност на вече извършени законно прихващания между търговско дружество и банкова институция в държава - членка, като се обявяват за недействителни извършените прихващания въз основа на нови условия, които се прилагат ретроактивно спрямо осъществените вече прихващания и в случаите, когато правоотношенията се развиват само между еднонационални правни субекти и така могат да се квалифицират, като вътрешни отношения, без директна трансгранична връзка с вътрешния пазар на ЕС ?

5. Следва ли чл. 2 вр. чл. 19, ал. 1 ДЕС и чл. 47, ал. 1 и 2 ХОПЕС да се тълкуват в смисъл, че позволяват приемането на национална правна уредба, която променя условията за действително извършване на прихващания в отношенията с банкова институция, като придава изрично обратно действие на новите условия и обявява за недействителни законно извършените към минал период от време прихващания, при условията на висящо производство за несъстоятелност на банкова институция в съответната държава членка и заведени висящи съдебни производства за обявяване за недействителни на извършени спрямо банката прихващания, по отношение на които към момента на извършването им са 2 били приложими други правни условия?

6. Следва ли принципът на правна сигурност, като общ принцип на правото на ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която променя условията за действително извършване на прихващания в отношенията с банкова институция, като придава изрично обратно действие на новите условия и обявява за недействителни извършени законно към минал период от време прихващания, при условията на висящо производство за несъстоятелност на банкова институция в съответната държава членка и заведени висящи съдебни производства за обявяване за недействителни на извършени спрямо банката прихващания, по отношение на които към момента на извършването им са били приложими други правни условия?

С решение на Конституционния съд от 27 май 2021г. по конституционно дело № 9 от 2020г., разпоредбите на § 5, 6, 7 и 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019г.) са обявени за противоконституционни.

Т.е в предмета на преюдициалното запитване е включено освен тълкуване на правото на ЕС, за да прецени дали оспорените норми на §5,6,7 и 8 от ПЗР на ЗИДЗБН съответстват на съюзните норми, така също и тълкуване за съответствие с правото на ЕС и на разпоредбите на чл.59, ал.5 и ал.6 ЗБН във връзка със същинското обратното действие, което им е придадено с § 7 и 8 от ПЗР на ЗИДЗБН. Това означава , че предмета на преюдициалното запитване е различен от предмета на конституционното дело.

На второ място решението на КС по посоченото дело е ирелевантно за съответствието на §5,6,7и 8 ПЗР на ЗИДЗБН с наднационалното право на ЕС.

Различни са и правните последици от решението на КС и не се припокриват с последиците от решението на Съда на Европейския съюз по отправеното до него преюдициално запитване. Решението на КС има действие занапред, съгласно чл.151,ал.2 от К на Република България, докато евентуално решение на СЕС ще даде тълкуване за съответствие на нормите на §5,6,7и 8 ПЗР на ЗИДЗБН с правото на ЕС от момента на тяхното приемане.

Предвид изложеното ВОС намира, че следва да се остави без уважение искането на „КТБ“ АД /н/ за оттегляне на отправеното от съда преюдициално запитване, по което е образувано и към момента пред Съда на Европейския съд е висящо дело № С-260/21 (КТБ), за което

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „КТБ“ АД /н/ за оттегляне на отправеното от съда преюдициално запитване, по което е образувано и към момента пред Съда на Европейския съд е висящо дело № С-260/21 (КТБ).

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________

4