Решение № 416 от 06.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330201260 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №25 – 1030 – 008843 от 04.12.2025г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на С. П. В., ЕГН: ********** на осн. чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева /с равностойност в евро - 51,13 евро/ за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата, се иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление /НП/. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателката не се явява и не се представлява от процесуален представител. По делото преди съдебното заседание е постъпило становище от процесуалния й представител – адв. С. П., с което поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се иска същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар.

1

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лицето, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 09.05.2025г., около 21.15 часа, жалбоподателката паркирала собствения си лек автомобил Мерцедес ЦЛА 220, с рег. №****, в зоната на кръстовище, образувано между ул.„Йоаким Груев“ и ул.„Златарска“ в гр.

Пловдив. Действията й били установени от С. Г. Т. – **** при сектор „Пътна полиция в ОДМВР – Пловдив, поради което същият съставил глоба с фиш GT*16210670 от 09.05.2025г., в отсъствие на водача. Срещу фиша постъпило възражение от В., депозирано в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив на 13.05.2025г. По повод на депозираното възражение и във връзка с констатираното нарушение на В. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA №4725366 от 17.11.2025г. за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителката, която го подписала без възражения. Възражения срещу съставения АУАН не били депозирани в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на С. П. В., ЕГН: ********** на осн. чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева /с равностойност в евро - 51,13 евро/ за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства – показанията на свидетеля С. Г. Т.

/актосъставител/, които са логични, обективни, непротиворечиви и съответстващи на събраните писмени доказателства. Свид. Т. установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателката нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. По силата на посочената разпоредба престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. От доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от жалбоподателката, че на посочената в АУАН и в НП дата, тоя е паркирала собствения си лек автомобил Мерцедес ЦЛА 220, с рег. №****, в зоната на кръстовище, образувано между ул.„Йоаким Груев“ и ул.„Златарска“ в гр. Пловдив, което паркиране е в нарушение на цитираната законова разпоредба.

При извършената служебна проверка обаче съдът констатира, че при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление и налагащо отмяната на последното.

АУАН е съставен след изтичане на предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН преклузивен 3-месечен срок. Съобразно правилата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, в общия случай, какъвто е и настоящият, не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. От доказателствата по делото се установява, че нарушителката В. е била открита още на 09.05.2025г., т.е. на датата на извършване на нарушението. Същата не е посочила друго лице, което да е ползвало автомобила по време на извършеното нарушение, за да се приеме, че именно от момента на подаване на декларацията по чл.188 от ЗДвП започва да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН. В противоречие със законовите разпоредби АУАН е съставен повече от шест месеца след това – на 17..2025г., което е сторено извън преклузивния тримесечен срок от откриване на нарушителя. Обстоятелството, че В. не се е явила за съставяне на АУАН на 30.05.2025г., след като е била надлежно поканена за това, макар и по телефона, както и че полицейските служители не са успели да осъществят връзка с нея след това в продължителен период от време не оправдава действията на актосъставителя да състави АУАН след преклузивния 3-месечен срок.

3

С оглед на горното следва да се приеме, че в случая към момента на съставяне на АУАН е съществувала абсолютна процесуална пречка за образуване на административнонаказателно производство и същото е изначално опорочено. Съответно, като не е преценил обективно горното обстоятелство и не е прекратил административнонаказателната преписка, наказващият орган е издал един незаконосъобразен акт, който следва да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл.63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 205 евро за адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството.

От представителя на въззиваемата страна своевременно е релевирано възражение за прекомерност, което настоящият съдебен състав намира за основателно, поради следните съображения:

Действително претендираният размер на адвокатско възнаграждение попада в хипотезата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Същевременно съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/ 16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, §1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т.1 от постановеното решение чл.101, §1 ДФЕС вр. член 4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско 4 възнаграждение. В т.3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по - горе съображения и като взе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, която е сравнително ниска и не се отличава съществено от типичната за подобен вид нарушения; имуществения интерес от водене на делото – глоба в размер от 100 лева – еврова разностойност 51,13 евро, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права; вида и обема на осъществената адвокатска защита и съдействие, съдът намира, че не следва да се присъди в цялост претендираното адвокатско възнаграждение, а следва да се присъди възнаграждение в размер на 70,00 евро. За този си извод, съдът съобрази и горецитираните постановки на решението на СЕС, поради което и намира, че именно това е възнаграждението което следва да бъде присъдено за положения от адвоката труд.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25 – 1030 – 008843 от 04.12.2025г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на С. П. В., ЕГН:********** на осн. чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева /с равностойност в евро - 51,13 евро/ за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на С. П. В.,

ЕГН:********** сумата от 70,00 /седемдесет/ евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд 5

-

Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6