Решение № 404 от 29.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330100507 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, против С. К.

П., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 600 лева - главница по Договор за паричен заем с № *******г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 3.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 8399/06.10.2024 г. по ч.гр.д. № 16979/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХIV гр.с.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем с № *******г.., с краен срок за погасяване – 31.10.2023 г., по силата на който /член 4, ал. 1 от договора/ на ответника е предоставена сумата от 600 лева в деня на подписване на договора, като договорът служи за разписка за получената/предадената сума. Същата сума не била не е била върната, поради което ищецът е образувал заповедно производство. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител адв. В. В., с който се поддържа становище за неоснователност на предявения иск.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 8399/6.10.2024 г. по ч.гр.д. № 16979/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХXIV гр.с., с която е присъдена сумата от 600 лева, представляваща чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем с № 912242/15.08.2023 г.. Заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

Представен е договор за потребителски кредит № *******., сключен между С. К. П., ЕГН ********** и „СИТИ КЕШ“ ООД, като кредитор, според който на ответника е отпусната в заем сумата от 600 лева, който е следвало да се върне до 31.10.2023 г. и който договор е оспорен от особения представител на ответника в частта положения подпис за кредитополучател, като неистински.

За установяване истинността на подписа е изслушана СГрЕ с вещото лице К., от което се установява, че е положен от ищеца, ето защо съдът намира, че положения подпис е на ищеца и същият се счита обвързан от договора.

Изслушана е и ССЕ с вещото лице Р. Г., която съдът кредитира като компетентно изготвена и безпристрастно дадена, се установява че сумата е предоставена и усвоена от ответника. Установява се също така от вещото лице, че по договора за кредит не са постъпили плащания.

Изложените в отговора на исковата молба възражения, че има несъответствия между договора за кредит, искането за сключване и СЕФ са ирелевантни за спора, доколкото се търси само чистата главница по кредита, без останалите акцесорни задължения като възнаградителна лихва, неустойка и други и която главница се дължи и при недействителност на договора за потребителски кредит. Ето защо искат като основателен и доказан ще се уважи.

По разноските:

При този изход на спора се дължат разноски на ищеца, които се констатираха в размер на общо 985,96 лева по исковото производство и 42,11 лева по заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. К. П., ЕГН ********** дължи на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 сумата от 600 лева - главница по Договор за паричен заем с № ********г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 3.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 8399/06.10.2024 г. по ч.гр.д. № 16979/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с.

ОСЪЖДА С. К. П., ЕГН ********** да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 сумата от 985,96 лева разноски в исковото производство и 42,11 лева в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3