Решение № 267 от 26.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. София, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20221001000157 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 261584 от 10.12.2021г., постановено по т.д.№ 277/2021г. по описа на СГС Столична община е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД на основание чл.79,ал.1 от ,предл. първо и чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 45669,34лв., представляваща цена за м.01.2018г. по Договор № СОА16-ДГ56-1196/ 02.12.2016г., сключен между Столична община като възложител и МТК Гроуп“ ООД като изпълнител, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2021г. до окончателното й плащане, и сумата от 13 878,41лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 15.02.2018г.-12.02.2021г.

Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Столична община с искане същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Поддържа, че клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора между страните е нищожна поради противоречието й с императивните норми на чл.30, ал.1, т.7, вр.чл.210 от ЗЕ и съответно не може да послужи за индексиране на цената по този договор. При условията на евентуалност се моли тя да бъде заменена с друг текст като вместо „данните на НСИ“ да се счита, че промяната от 20% следва да е в цената на горивата съгласно „данните на Комисията за енергийно и водно регулиране и на НСИ по отношение на смазочните материали.“

Развиват се доводи, че съгласно решенията на КЕВР цената на природния газ за 1 крайните потребители се е повишила с 23,04%,а не с 35,29%, както сочат данните на НСИ и като се вземе предвид и намалението на цената на ГСМ с 8,75%,то общото увеличение става 14,28%. Това означавало, че не се осъществило условието на чл.5, ал.4, т.2 от договора и липсва основание за увеличаване на цената. Съдът неправилно тълкувал понятието „ГСМ“ (гориво-смазочни материали ) и не отчел, че следва да се вземат предвид стойностите и на двата посочени по-горе компонента.

На следващо място в жалбата се поддържа, че с обжалваното решение е дадено неправилно тълкуване на клаузите на чл.5, ал.4, т.2 и т.3 като е прието, че увеличението на цената настъпва автоматично без да е необходимо провеждането на преговори. Страната счита, че кумулативно следва да са налице и двете предпоставки, посочени в текста от договора- увеличение на цената на ГСМ с повече от 20% и постигане на съгласие за такова увеличение. Поддържа, че писмата на „МТК Гроуп“ ООД до Столична община представени по делото и съдържащи искания за увеличение на цената не представляват предложение за преговори за съответния месец, тъй като предхождат същия и не съдържат конкретни статистически данни информация данни за цените на горивата и другите ГСМ. При липса на проведени преговори, не можело да се приеме, че се е стигнало до увеличаване на цената, а приетото от съда, че това е станало автоматично било неправилно. Клаузата на чл.5, ал.4 от договора давала възможност да бъде направено мотивирано предложение от страна на превозвача за промяна в цената на превоза, но било необходимо да бъде подписано писмено споразумение за това.

Градският съд не взел предвид новонастъпилите факти, които се установявали от представените на 18.11.2021г. документи, а именно – сключването на споразумение от 20.01.2021г. за уреждане на отношенията между страните и споразумение от 05.10.2021г. съобразно решения на Столичния общински съвет от 17.12.2020г. и 09.09.2021г. и извършените плащания в общ размер на 1 872 739,99лв. Освен това въз основа на Протокол с рег.№СОА21-ТД26-4103(18) от 16.11.2021г. на 22.11.2021г. на ищеца били изплатени още 1 164 447,47лв. за периода от м.януари 2021г. до м.октомври 2021г. включително.

Подчертава се, че ищецът вече се е възползвал от предвидения в чл.5,ал.4 от договора механизъм за компенсация като за периода от м.декември 2016г. до м.октомври 2021г. на същия била изплатена сума в размер на 3 037 187,46лв.

Развиват се съображения, че ищецът не може да се позовава едновременно на двете хипотези на чл.5,ал.4 от договора и че позоваването на едната хипотеза автоматично изключва другата. Изложени са доводи и във връзка с обосноваността на първоинстанционния съдебен акт със събраните доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон- нормите на чл.86 и чл.84 от ЗЗД.

Въззиваемата страна „МТК Гроуп“ ООД е подала отговор на жалбата, с който я оспорва. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Във връзка с възражението за нищожност на клаузата на чл.5,ал.4,т.2 от договора се изтъква,че това възражение не е направено с отговорите на исковата молба и допълнителната искова молба и поради това съдът следва да прецени дали същото не е 2 преклудирано. Изложени са съображения и по съществото на същото като е посочено, че то е неоснователно.

Коментирани са и останалите оплаквания в жалбата като е изразено становище за тяхната неоснователност.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , приема следното:

Предявените искове са правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

С подадената искова молба МТК Гроуп“ ООД е заявила претенция за осъждане на Столична община да заплати сумата от 45 718,90лв., представляваща неплатената разлика за индексирана цена на извършената транспортна дейност по градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23 , 24/24А , 25, 26, 28, 29, 31, 81 ,86, 117, 118 и 119 от общинската схема на Столична община през месец януари 2018г. по чл.5, ал.4, т.2 от Договор № СОА16-ДГ561196/ 02.12.2016г., сключен между страните по делото.

Ищецът твърди, че с този договор е поел задължението да осъществява автобусни превози по посочените линии на градския транспорт, а ответникът- да заплаща възнаграждение съобразно изминатия пробег. Съгласно чл.5, ал.1 Столична община се е задължила да заплаща цена в размер на 3лв. за километър пробег. Плащането следвало да бъде извършвано ежемесечно като 30% от същото се дължало авансово – до 15 число на текущия месец, а останалата част – до 14 число на следващия месец. В чл.5,ал.4 били договорени възможности за промяна на цената на извършвания превоз при определени условия. В т.2 е предвидено, че това може да стане при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цента на към датата на подписване на договора.

Тъй като автобусите, с който се извършва превоза използват като гориво метан, то следвало да бъде взета предвид цената на природния газ съгласно решенията на КЕВР. Към датата на подписване на договора същата била 286,60лв. за 1000 куб.м., а с решение № Ц22/28.12.2017г. същата била променена на 352,65лв. Същата действала за исковия период. С оглед на това обстоятелство ищецът счита, че е осъществена хипотезата на чл.5,ал.4,т.2 от договора и цената за километър пробег автоматично се е увеличила с 2,5% и е станала 3,075лв. без ДДС и 3,69 лв. с ДДС. Ответникът заплатил възнаграждение за м. януари 2018г.,базирано на първоначалната цена. Оставала дължима разликата от 45 717,69лв.

Ищецът твърди, че е поискал от ответната страна актуализиране на цената по договора през процесния период, но било отказано провеждането на преговори по този въпрос. При това положение тази страна счита, че цената се е увеличила автоматично с посочения по-горе процент, а клаузата, която предвиждала задължително подписване на споразумение визирала случаите, при които процентът трябва да бъде различен - съответно по-висок или по-нисък.

Ответната страна Столична община е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че процесният договор не е влязъл в сила. Ако все пак се приемело, че е влязъл в сила, то за начална дата,от която да се борят сроковете по договора следвало 3 да се счете датата на въвеждане в експлоатация на първата линия и това е 26.07.2017г.

Освен това в клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора била допусната техническа грешка при определяне на началната дата, от която се следи за промяна на цената на гориво-смазочните материали, като това следвало да не е датата на подписване на договора- 02.12.2016 г., а тази на влизането му в сила- след представяне от изпълнителя на оригинал на влязло в сила определение за прекратяване на водено между страните административно дело, или найрано - датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия, която беше посочена по- горе. Счита, че страните всъщност са придали значение именно на дата на влизане в сила на договора между страните предвид съдържанието на чл.3 от същия и именно тя била релевантният момент, от който се брояли всички срокове, включително и този по чл.5,ал.4.

Изтъква, че договорът е сключен чрез конкурс съгласно редакцията на чл.19,ал.1 от Закона за автомобилните превози към онзи момент като условията за провеждането му носели най-общите характеристики на обществените поръчки и най- важният критерий бил този за най-ниската предложена цена. Предвидените възможности за промяната й били само при настъпване и доказването на обективните обстоятелства, които обуславят такава промяна. Възнаграждението на изпълнителя по договора можело да бъде актуализирано само след провеждането на преговори. Моли се съдът да приеме,че определената в чл.5,ал.1 от договора цена можело да бъде променяна само веднъж при настъпване на предпоставките на чл.5,ал.4,т.2 от договора, а не при всяка промяна на цената на ГСМ с повече от 20%.

Развити са съображения,че изпълнителят не може да се позовава едновременно на клаузите на чл.5, ал.4, т .1 и на чл.5, ал.4, т.2 от договора, а позоваването на едната хипотеза автоматично изключвало приложението на другата.

Ако все пак съдът приеме, че са налице предпоставките за промяна в цената по договора, то се поддържа, че това трябва да стане, като преценката се направи считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия- 26.07.2017г. Освен това икономическата логика предпоставяла увеличението, при наличието на изискуемите предпоставки, да намери израз в цената за следващия период и поради това, ако има изменение на стойностите през месец януари, то трябвало да се отрази на цената през месец февруари. При условията на алтернативност се моли, ако съдът приеме за обосновано, че базовият период за изменение на цената е от сключване на договора –м.12.2016г., то при определяне на реалния и справедлив процент, с който следва да се повиши определената по договора базова цена, да се използват данните на НСИ. Ако пък съдът приеме,че цената на ГСМ е обвързана с решението на КЕВР за промяна на цената на природния газ, а не на НСИ, то съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.2 от договора, следвало да се съобрази дали ищецът е закупувал природния газ (метан) по цената за природен газ (метан) за клиенти, присъединени към газопреносната мрежа, определена от КЕВР, или по друга цена. Ако се закупува природен газ (метан) по цена на КЕВР, преценката за изменението следвало да се прави според съответните решения на КЕВР, като се съобрази, че КЕВР определя цената по 4 два начина - за 1000 nm3 и MWh, така че за да има съпоставимост и следвало да се изхожда от тази от двете цени, по която доставеният природен газ е фактуриран и заплащан от превозвача.

Оспорен е и искът за заплащане на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Моли се съдът да отхвърли същия и освен това заявява, че лихва не се дължи върху частта от възнаграждението, формирана от стойността на дължимия ДДС.

С допълнителната искова молба предявените искове се поддържат. Оспорват се възраженията, направени от ответника. Заявява се, че конкурсът, въз основа на който е сключен процесния договор, е проведен през 2008 г., а самият договор е подписан едва през месец декември 2016 г. Предложената от ищеца офертна цена е била 3,56 лева без ДДС за километър пробег, но цената е намалена на 3 лева в резултат на административен натиск от ответника. Сочи, че дори индексираната цена от 3,07 лева е с 0,50 лева по-ниска от тази, с която е спечелен конкурсът.