Определение № 11 от 10.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив, 10.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500011 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274,ал.2,изр.1,предл. второ, вр. чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК.

Обжалвано е определението, постановено в открито съдебно заседание на 6.12.2023 г. от Окръжен съд-Хасково по в.гр.д. № 768/2023 г. , с което е спряно производството по делото на основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 3901/2023 г. на ВКС, 4 ГО.

Жалбоподателят А. Д. Т. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 10 571/14.12.2023 г.

Ответникът по частната жалба С. М. Й. не е взел становище по нея.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по въззивно гражданско дело № 768/2023 г. на ОСХасково е образувано по подадената на 15.09.2023 г. от С. М. Й. въззивна жалба против решение № 147/17.08.2023 г. по гр.д. № 808/2022 г. на РС-Х..

Производството по делото на районния съд е образувано по подадената на 15.09.2022 г. от А. Д. Т. против С. М. Й. искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде на 1 ищеца като на собственик на имота владението върху недвижим имот в гр.Х., съответно описан. С решението от 17.08.2023 г. районният съд признава за установено по отношение на С. М. Й., че А. Д. Т. е собственик на поземления имот и осъжда Й. да предаде на Т. владението на този имот.

В подадената от Й. въззивна жалба е заявено искане производството по делото на окръжния съд да бъде спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, тъй като той е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение №52/20.04.2022 г. по гр.д. № 447/2021 г. на Апелативен съд-Пловдив, с което решение е потвърдено решение № 5/11.03.2021 г. по гр.д. № 728/2020 г. на ОС-Хасково в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против Т. иск за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на същия имот от 30.09.2005 г., и решението по делото за отмяна се явява преюдициално по отношение на спора по гр.д. № 808/2022 г. на РС-Х., защото за да е основателна една ревандикационна претенция е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота-предмет на иска и че същият се владее от ответника без правно основание, именно които факти ще бъдат изяснени при повторното разглеждане на делото за обявяване на предварителния договор за окончателен.

С отговора на въззивната жалба ответникът по нея А. Т. моли искането за спиране на въззивното дело да бъде оставено без уважение като неоснователно.

С молба от 16.11.2023 г. жалбоподателят Й. поддържа искането си за спиране на делото, като представя определение № 2644/20.09.2023 г. по гр.д.

№ 3901/2023 г. на ВКС, 4 ГО, с което е допусната до разглеждане неговата молба за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 от ГПК на влязлото в сила съдебно решение № 52/20.04.2022 г. по в.гр.д. № 447/2021 г. на АС-Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 5/11.03.2021 г. по гр.д. № 728/2020 г. на ОС-Хасково в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против А. Т. иск с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.09.2005 г. по отношение на посочен поземлен имот в гр. Х., като производството по делото на ВКС не е приключило, насрочено е за 6.12.2023 г.

С молба от 5.12.2023 г. ответникът по въззивната жалба А. Т. заявява становище, че искането за спиране на производството по делото до 2 произнасяне от ВКС по гр.д. № 3901/2023 г.

С обжалваното определение от 6.12.2023 г., постановено в първото по делото открито съдебно заседание, въззивният окръжен съд взима предвид представените с молбата от 16.11.2023 г. писмени доказателства и предмета на спора по въззивното дело и намира, че са налице основания за спиране на производството по делото по чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д. № 3901/2023 г. на ВКС. Съдът приема, че произнасянето по иска с правно основание чл. 19,ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.09.2005 г., сключен между страните С. Й. и А. Т., е от съществено значение за правилното решаване на съдебния спор с правно основание чл.108 от ЗС, касаещ същия имот и между същите страни. Затова съдът спира производството по въззивното дело на основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 3901/2023 г. на ВКС.

За определението на окръжния съд жалбоподателят А. Т. е уведомен на 13.12.2023 г. и на 14.12.2023 г. подава частната жалба с вх. № 10 571/14.12.2023 г. С частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като делото на ВКС е относно възобновяване на дело с влязло в сила съдебно решение, а съдебните решения се ползват със стабилитет и това, че е инициирано производство по отмяна не означава, че спорът между страните е висящ и е налице основание за спиране на производство като настоящото.

Заявено е, че ако ВКС при произнасянето по искането за възобновяване откаже допускането му, то ответникът по настоящия иск ще подаде нова молба за възобновяване на друго основание и по този начин е възможно в продължение на години да шиканира и протака произнасянето на съда по настоящото производство. Затова се иска определението за спиране да бъде отменено и делото да бъде върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съгласно разпоредбата на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК съдът спира производството, когато в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Както е указано в мотивите на тълкувателните решения на ВКС, ОСГТК № 8/7.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г., № 2/19.11.2014 г. по тълк.д. № 2/2014 г. и № 1/9.07.2019 г. по 3 тълк.д. № 1/2017 г., основанието за спиране по чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК е налице когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със СПН ще бъдат признати или отречени права или факти от значение за субективното право по спряното производство, като обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения, която връзка на обусловеност е налице с оглед съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора при обусловения иск е предпоставено от установителното действие на СПН на решението по преюдициалното правоотношение, поради което връзката между делата в хипотезата на чл.

229,ал.1,т.4 от ГПК е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена и тя пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело. В случая съдът разглежда иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като страна по този спор (ответникът С. Й.) твърди, че за неговото решаване е от значение какво решение ще бъде постановено по спор между същите страни относно същия имот с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД, който спор обаче вече е бил решен с влязло в сила съдебно решение и понастоящем пред ВКС е образувано по молба на жалбоподателя и ответник по спора по делото за ревандикация С. Й. производство по реда на чл.303,ал.1,т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по спора с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД. Предметът на гр.д. № 3901/2023 г. на ВКС, по което до момента няма произнасяне, е основателност на молбата за отмяна при условията на чл.303,ал.1,т.1 от ГПК, поради което очевидно не съществува преюдициалност между производството по въззивното гражданско дело № 768/2023 г. на ОС-Хасково относно спора по иска с правно основание чл.108 от ЗС и производството по делото за отмяна на влязло в сила решение по иска с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД – гр.д.

№ 3901/2023 г. на ВКС. Съгласно данните относно делото в сайта на ВКС, по това дело на ВКС е постановено на 20.09.2023 г. определение по чл. 307,ал.1 от ГПК по допустимостта на молбата за отмяна, след което производството за разглеждането й е насрочено в открито съдебно заседание на 6.12.2023 г. съгласно чл.307,ал.2 от ГПК. Затова искането за спиране на производството по въззивното дело на Окръжен съд-Хасково е неоснователно и неправилно е 4 било уважено от съда. Тъй като спиране на съдебно производство по реда на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК се постановява когато между двете съдебни производство съществува преюдициалност, каквато е налице когато спорът по обуславящото правоотношение ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, то спирането е допустимо само когато спорът по преюдициалното правоотношение не е приключил с влязло в сила решение. Предвидената в чл.303 и сл. от ГПК възможност за отмяна представлява извънреден способ за защита на страните срещу последиците от влязлото в сила съдебно решение, като с молбата за отмяна по реда на чл. 303 от ГПК не се възстановява висящността на исковото производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, нито отпадат последиците от влизането на същото в сила. С решението за отмяна съдът се произнася само по отношение на това дали съществува или не твърдяното от молителя основание за отмяна, но не и по отношение на съществуването или не на самото спорно право, поради което то не формира СПН по отношение на преюдициалното правоотношение, което е условие за прилагане на хипотезата за спиране на производството по чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК, а възможност за спиране на производството съгласно тази разпоредба ще се създаде едва ако и когато молбата за отмяна на решението относно преюдициалното правоотношение бъде уважена, но това няма да е последица от решението за отмяна, а от възстановената висящност на обуславящото производство. Затова наличието на производство за отмяна по чл.303 от ГПК на влязло в сила решение във всички случаи, включително когато правилно е преценено и основателно е прието, че то е постановено по спор относно преюдициално правоотношение, не е основание за спиране на съдебното производство по реда на чл.

229,ал.1,т.4 от ГПК (в тази насока – определение № 302/14.05.2021 г. на ВКС по т.д. № 2128/2020 г., ТК, 1 ТО). По начало, тъй като редът по чл.303 и сл. от ГПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ за защита срещу последиците на това влязло в сила съдебно решение, то самата молба за отмяна и производството за произнасяне по нея не може да създаде и не създава абсолютна отрицателна процесуална предпоставка (процесуална пречка) за упражняване на правото по друг иск.

Установява се следователно, че в случая не е налице основание за спиране на въззивното производство по в.гр.д. № 768/2023 г. на ОС-Хасково по спора между страните с правно основание чл. 108 от ЗС с оглед 5 неприключилото производство по гр.д. № 3901/2023 г. на ВКС за отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на чл.303,ал.1,т.1 от ГПК, поради което обжалваното определение като неправилно следва сега да бъде отменено. Делото следва сега да се върне на окръжния съд за предприемане на съответните съдопроизводствени действия.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението, постановено в открито съдебно заседание на 6.12.2023 г. от Окръжен съд-Хасково по в.гр.д. № 768/2023 г. , с което е спряно производството по делото на основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 3901/2023 г. на ВКС, 4 ГО.

ВРЪЩА делото на същия съд и състав на Окръжен съд-Хасково за предприемане на съответните съдопроизводствени действия.