Определение № 23043 от 04.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23043 гр. София, 04.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Частно гражданско дело № 20231110126599 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба от 10.01.2024г. от длъжника Н. П. Н., чрез адв. Ч., надлежно упълномощена, с искане съдът да допълни разпореждането си, с което е прекратил производството по делото, като на адв. Ч., предоставила безплатна правна помощ на длъжника, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Претендира се възнаграждението да бъде определено съгласно чл.6, т.3 от НМРАВ, евентуално по чл.11 НМРАВ, доколкото се касаело за частно производство. Поддържа се, че в случая възнаграждението се дължи не само за подаване на възражението, а и за запознаване с целия правен спор, вкл. и за направеното позоваване на изтекла погасителна давност.

Ответната страна по искането – “Софийска вода” АД, е подало отговор в законоустановения срок. Позовава се на решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело C – 438/2022г., съгласно което съдът не е обвързан от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Евентуално възнаграждението следвало да се определи по аналогия съгласно пар. 1 ДР на НМРАВ в размер, определен в нормата на чл.6, т.5 НМРАВ – за изготвяне на други молби, доколкото тези действия били най – близки до действията, свързани с подаване на възражението.

Съдът намира, че искането по чл.248, ал.1 ГПК е процесуално допустимо – подадено е в срока по чл.248, ал.1 ГПК от легитимирана страна.

С разпореждане от 15.12.2023г. по ч.гр.д. № 26599 по описа за 2023г. на СРС, 64 – ти състав на основание чл.415, ал.5 ГПК съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото. С разпореждането, с което е сложен край на производството по делото, съдът е пропуснал да се произнесе по направеното във възражението по чл.414 ГПК искане на адв.

Ч. за присъждане в нейна полза на разноски за предоставената от нея безплатна правна помощ на длъжника Н. Н.. Към възражението е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено безплатно предоставяне на правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 НМРАВ. В случая адв. Ч. има право на разноски при прекратяване на делото на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.78, ал.4, вр. чл.81 ГПК.

Страните спорят за размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че размерът на възнаграждението в случая следва да се определи съгласно чл.6, ал.1, т.2 (ред. преди изм бр ДВ 88 от 2022г.), вр. пар.1 ДР на НМРАВ, по аналогия като възнаграждение за писмена 1 консултация. Неоснователно се поддържа, че следва по аналогия да се приложи нормата на чл.6, ал.1, т.3 НМРАВ - възнаграждение за проучване на дело с даване на мнение по него , защото с подаване на възражението по чл.414 ГПК длъжникът не е длъжен да се мотивира (чл.414, ал.1, изр.2 ГПК), още по - малко да изчерпва всички свои възражения. Делото съдържа единствено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. Направеното в случая възражение за погасителна давност не налага запознаване с други материали по делото освен връчената заповед за изпълнение, в която е посочен периодът на претенцията. Неприложима е нормата чл.11 НМРАВ, защото касае хипотези за подаване на частни жалби, а в случая не става въпрос за иницииране на инстанционен контрол. Неоснователно е възражението на заявителя за изключване приложението на НМРАВ с позоваване на решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело C – 438/2022г. В случая определеният размер на възнаграждението по НРМАВ не противоречи на предвидената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, защото така определеният размер на възнаграждението е разумен и съответен на обема на предоставената адвокатска услуга.

Предвид горното постановеното разпореждане от 15.12.2023г. по ч.гр.д. № 26599 по описа за 2023г. на СРС следва да се допълни, като на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Ч., предоставила безплатна правна помощ на длъжника, следва да се присъди сумата от 60 лева – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА по реда на чл.248 ГПК разпореждане от 15.12.2023г. по ч.гр.д. № 26599 по описа за 2023г. на СРС, като ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление : гр. София, „Бизнес Център Интерпред Цар Борис“, бул. „Цар Борис III“№ 159, ет.2 и 3, да плати на адв. Д. Й. Ч., ЕГН **********, САК, адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Владайска“ № 19, партер, на основание чл.38, ал.2 ГПК сумата от 60 лева – разноски.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2