Решение № 247 от 10.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20265001000266 по описа за 2026 година

С реше ние № 350/12.12.25 г., постановено по т.д. № 65/25 г. на ОС Стара Загора, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД ЕИК: 121265113 е осъдено да заплати обезщетения за неимуществени вреди болки и страдания от телесни увреждания, получени в резултат на ПТП, настъпило на 31.07.2024 г.,

- на И. К. Д. ЕГН ********** –60 000 лв., като е отхвърлена претенцията му за разликата до 80 000 лв. – частичен иск от 160 000 лв., - на Т. И. П. ЕГН ********** – 80 000 лв. , като е отхвърлена претенцията й за разликата до 180 000 лв. – частичен иск от 220 000 лв.;

- на Й. К. А. ЕГН ********** - 120 000 лв., като е отхвърлена претенцията му за разликата до 150 000 лв. – частичен иск от 200 000 лв.;

- на Р. И. П. ЕГН ********** - 40 000 лв., като е отхвърлена претенцията й за разликата до 50 000 лв. – частичен иск от 80 000 лв.

Сумите са присъдени ведно със законна лихва, считано от 13.08.24 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени претенциите на всички ищци за законна лихва за периода 07.08.2024 г. до 12.08.2024г., като 1 неоснователни.

В полза на Т. И. П. ЕГН ********** е присъдено и обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение в размер на 2835,40 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2024 г. до окончателното плащане.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО осъдено да заплати и сумите:

ДРУЖЕСТВО

ЕВРОИНС“

АД е

28 053 лв. – адвокатско възнаграждение /с включен ДДС/ за оказана безплатна правна помощ на адв. П. К.,

12 114 лв. – ДТ по сметка на ОС Стара Загора;

769 лв – разноски в полза на ищците И. К. Д., Т. И. П., Й. К. А. и Р. И. П..

И. К. Д., Т. И. П., Й. К. А. и Р. И. П. са осъдени да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД разноски в размер на 967 лв.

С определение № 119/11.02.26 г., постановено по същото първоинст.дело, е отхвърлена молбата на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД за изменение на решението в частта му за разноските по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ.

Подадена е въззивна жалба срещу горното решение от И. К.

Д. и и Т. И. П. в частта му, с която са отхвърлени исковете им против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди от ПТП, настъпило на 31.07.2024 г. за разликата над 60 000 лв. до 80 000 лв. – частична претенция от 160 000 лв. за И. Д. и разликата над 80 000 лв. до 180 000 лв. – частична претенция от 220 000 лв. за Т. П., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.08.2024 г., до окончателното изплащане.

Подадена е и въззивна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД против същото решение в частта му, с която са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от телесни повреди от същото ПТП в полза на Т. И. П. - за разликата над 50 000 лв. до присъдените 80 000 лв., на Й. К. А. ЕГН ********** – за разликата над 2

50 000 лв. до присъдените 120 000 лв. и на Р. И. П. ЕГН ********** – за разликата над 16 000 лв. до присъдените 40 000 лв., както и в частта относно началния момент на присъдената законна лихва – 13.08.24 г.

Подадена е насрещна въззивна жалба от Й. К. А. и Р. И. П. против същото решение в частта му, с която са отхвърлени исковете им за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за разликата над 120 000 лв. до150 000 лв. – частична претенция от 200 000 лв. за Й. А. и за разликата над 40 000 лв. до 50 000 лв. – частична претенция от 80 000 лв. за Р. П., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.08.2024 г., до окончателното изплащане;

Подадена е и частна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД против определение № 119/11.02.26 г., постановено по същото първоинст.дело, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на решението в частта му за разноските по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ.

В жалбите на физическите лица – пострадали от ПТП се подържат доводи за заниженост на присъдените размери на обезщетения, като се развиват подробни съображения относно конкретните обстоятелства, които следва да бъдат преценени при неговото определяне. Считат, че първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота всички събрани по делото доказателства относно получените телесни увреждания от всеки един от жалбоподателите, конкретно преживените болки и страдания, както и всички останали обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението.

Оспорва се извода за наличие на съпричиняване от страна на Й. А. и Р. П., като се излагат подробни съображения в обратна насока в насрещната въззивна жалба. Иска се решението да бъде отменено в отхвърлителната му част, като се уважат исковете за неимуществени вреди до пълните им претендирани размери, заявени като частични искове, както следва:

До размер на 80 000 лв. – частичен иск от 160 000 лв. за И. К. Д., или да се присъди допълнително обезщетение от 20 000 лв.;

До размер на 180 000 лв. – частичен иск от 220 000 лв. за Т. И. П., или да се присъди допълнително обезщетение от 100 000 лв.;

До размер на 150 000 лв. – частичен иск от 200 000 лв. за Й. А., или да се присъди допълнително обезщетение от 30 000 лв.;

До размер на 50 000 лв. – частичен иск от 80 000 лв. за Р. П., или да се присъди допълнително обезщетение от 10 000 лв., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 13.8.24 г. до окончателното им изплащане.

3

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на процесуалния им представител адв. К..

От страна на ЗД „Евроинс“ АД се излагат оплаквания в обратна насока по отношение определените размери на обезщетения за Т. П., Й. А. и Р. П., като се счита, че същите са завишени и се иска в съответно обжалваните осъдителни части решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят исковете както следва: на Т. И. П. - за разликата над 50 000 лв. до 80 000 лв., на Й. К. А.– за разликата над 50 000 лв. до 120 000 лв. на Р. И. П. ЕГН ********** – за разликата над 16 000 лв. до присъдените 40 000 лв.,

Иска и отмяна на решението в частта, с която върху присъдените суми за имуществени и неимуществени вреди е присъдена законна лихва от дата 13.08.24 г., като вместо това се присъди законна лихва, считано от изтичане на срока по чл. 496, ал.1 от КЗ.

Иска се и отмяна на определение № 119/11.2.26 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, като вместо това се постанови друго, с което се уважи молбата на застрахователното дружество за намаление на присъдените разноски за адвокатски хонорар.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове по чл.432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за неиумеществени и имуществени вреди, причинени на ищците вследствие ПТП, настъпило на 31.07.24 г.

Исковете по чл.432 КЗ са разгледани като процесуално допустими - предявени след отправено искане от пострадалия, получено от застрахователя на 13.08.2024 г, при липса на плащане от страна на застрахователя, с което е спазено изискването на чл.432, ал.1, вр.чл.380 КЗ.

Безспорно по делото е било и обстоятелството за наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на увреждащия автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ****, валидно към датата на произшествието.

Прието е, че е налице основание за ангажиране отговорността на 4 застрахователното дружество предвид наличието на виновно и противоправно поведение на водача на увреждащия автомобил, което е установено на база прието заключение на КСМАТЕ. Приет е за установен следният механизъм на настъпване на ПТП:

Произшествието е настъпило на 31.07.2024, около 21:20ч., на път 11-57, км.11+700 (между с.М. и с.С.), в тъмната част на денонощието, суха асфалтова настилка. Пътят е с две ленти за двупосочно движение.

Произшествието е в зоната на надлеза на автомагистрала „Тракия“. Лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № **** се е движил в посока към с.С..

Автомобилът се е приближавал към десния завой преди изкачването към надлеза. В същото време срещу него се е движил т.а.М., управляван от ищеца И. К. Д., в който като пътници са пътували останалите трима ищци.

Товарният автомобил е излязъл на правата след като е преминал същия завой.

Водачът на л.а.Рено не се е ориентирал в пътната обстановка и е навлязъл в лентата за насрещно движение. След като е осъзнал грешката си е задействал спирачките, но е последвал удар между двата автомобила.

Мотивиран е извод, че вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а. „Рено Лагуна“ С.С.М., който при управление на автомобила не се е ориентирал в пътната обстановка и е навлязъл в лентата за насрещно движение.

Против горните изводи не се излагат оплаквания от страните във въззивното производство, като в необжалваните си осъдителни части първоинстанционното решение е влязло в сила.

Във въззивното производство е представено и споразумение по протокол от 16.03.26 г. по нохд № 65/26 г. на Радневски районен съд, с който С.С.М. е признат за виновен в това, че на 31.08.25 г. в землището на с.С. по път 11-57, км.11+700 при управление на Лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № **** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал.1,т.1 от ЗДвП, чл. 6, ал.1 от ЗДвП, чл. 8, ал1 от ЗДвП и чл. 20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – на И. К. Д., Т. И. П. и Й. К. А., подробно описани.

По отношение на ищеца И. К. Д. е установено по делото на база представената медицинска документация и прието заключението на КСМАТЕ, че като пряк и непосредствен резултат от настъпилото ПТП същият е получил следните травматични увреждания: контузия на главата, открита рана и охлузвания на главата, контузия на гръдния кош, счупване на 2,3 и 4 ребра вдясно и 3 и 4 ребра вляво, което счупване е причинило трайно затруднение в движението на снагата травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема,

5 счупване на талуса /скочна кост/ на десния крак, закрито, което е причинило трайно затруднение движението на десния долен крайник.

След инцидента пострадалият е транспортиран от екип на спешна помощ до УМБАЛ „Д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора с оплаквания от болки в гръдния кош, долните крайници и със затруднено дишане.

Направени са всички необходими клинично –лабораторни и инструментални изследвания, консултации с неврохирург, гастроентеролог, ортопед-травматолог. При направен КАТ на гръден кош е установено счупване на 2,3 и 4 ребра вдясно и 3 и 4 ребра вляво. Пострадалият е напуснал самоволно клиниката на 1.8.24 г., поради което е дехоспитализиран /епикриза № 16371/24 г. – л. 62 от първоинст.д./

На 02.08.2024 г. е постъпил в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр.