Присъда № 36 от 20.02.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 6787/2023
- Вид
- Присъда № 36
- Подписан
- 20.02.2024
- В сила
- 07.03.2024
- Състав
- Светослав Николаев Узунов
Цитирани разпоредби
- чл. 133, ал. 1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 316 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 308 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 36 от 20.02.2024г., постановена по НОХД № 6787/23г. по описа на ПРС – Х н.с.
От Районна прокуратура – Пловдив е внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 87/2022 г. по описа на РУ-Труд при ОДМВР – Пловдив, пр. пр. № 1646/2022 г., по описа на Районна прокуратура – Пловдив, срещу Е. И. Я., ЕГН ********** за извършено от нея престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2, пр. 4-то, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 18.01.2022г. в гр. Пловдив, съзнателно се е ползвала пред Р. Л. Г. – *** в група „Административнонаказателна дейност, информационно-аналитична дейност и отчет на пътнотранспортните произшествия и водачите“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, от неистински официален документ, удостоверяващ завършено образование – Диплома за средно образование серия С – 01 № 2240167, Рег. № 000109/03.07.2001 год. на името на Е. И. Я., ЕГН: **********, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Производството по делото се е развило по общия ред.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението, като счита, че същото се явява безспорно доказано от обективна и субективна страна. Намира, че подсъдимата следва да призната виновна, като й се наложи наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години. Счита, че направените по делото разноски следва да бъдат възложени на подсъдимата, а приложените по досъдебното производство веществени доказателства следва да останат по делото.
Защитникът на подсъдимата намира, че събраната доказателствена съвкупност е противоречива, като обвинителната теза се явява разколебана.
Счита, че с оглед липсата на настъпили вредни последици и добрите характеристични данни на подсъдимата, деянието следва да се квалифицира като маловажен случай. Моли съда да оправдае подсъдимата по повдигнатото по-тежко обвинение и да бъде освободена от наказателна отговорност, като се приложи чл. 78а от НК и й се наложи административно наказание „глоба“ в размер, ориентиран към минимума.
Подсъдимата Я. в хода на съдебното производство не дава обяснения. В правото си на лична защита поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли, ако бъде призната за виновна, да й бъде наложена само глоба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
Подсъдимата Е. И. Я. е родена на **** г. в ***, с адрес в *****, б., българска гражданка, не посочва образование, работеща, неомъжена, неосъждана, с ЕГН: **********.
Подсъдимата Я. не притежавала свидетелство за управление на моторно превозно средство, нито имала необходимото образование за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Поради желанието й да се сдобие със СУМПС, на неустановена дата преди 18.01.2022 год. подс.
Я. се снабдила с неистински документ, на който бил придаден вид, че представлява диплома за завършено средно образование, серия С – 01 № 2240167, с регистрационен номер 000-109/03.07.2001 год., на нейно име, с посочен издател „Средно-професионално училище по хранително – вкусова промишленост“ – гр. Пловдив. В дипломата било удостоверено, че подсъдимата е придобила средно образование с професионална квалификация „техник – технолог“, както общият среден успех от следването бил „Много добър“ - 5,28“.
На 18.01.2022 год. подсъдимата Я. посетила сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, намираща се на адрес гр. Пловдив, ул.
„Напредък“ № 2. Там тя лично подала Заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство с входящ номер № 977/18.01.2022 год., към което приложила изискуемите от закона документи, включително неистинската диплома за средно образование. Документите били приети за обработване от св. Г., работеща на длъжност „***“ в група „Административно – наказателна дейност, информационно – аналитична дейност и отчет на пътнотранспортните произшествия и водачите“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.
След като прегледала предоставените от подс. Я. документи, на св. Г. направило впечатление, че представената Диплома за средно образование серия С – 01 № 2240167 Рег. № 000-109/03.07.2001 год. на името на Е. И. Я., ЕГН : ********** била с нетипично оформление, както и че наименованието на учебното заведение, посочено в нея, било изписано по различен начин, а именно „Средно-професионално училище по хранително – вкусова промишленост“ – гр. Пловдив. Поради това св. Г. се усъмнила в истинността на посочения официален документ и уведомила за случая прекия си ръководител - В.Б..
След отправено запитване до Директора на „Професионална гимназия по хранителни технологии и техника“ – гр. Пловдив – св. Л. Г., се установило, че подсъдимата не е записвана като ученичка и няма регистриран документ в регистрационните книги за издадените документи за завършена степен на образование на посоченото учебно заведение. През 2001г. „Професионална гимназия по хранителни технологии и техника“, гр. Пловдив е била с наименование „Техникум по хранително-вкусова промишленост“, гр.
Пловдив. Видно от направената справка, не е издавана диплома за средно образование серия С – 01 № 2240167, с регистрационен номер 000109/03.07.2001 год. на името на подсъдимата Е. И. Я. с ЕГН: **********, като е посочено и че такъв регистрационен номер въобще не съществува. По 2 делото е приложено и копие от Протокол на държавната зрелостна комисия за придобиване на средно образование и/или на държавната зрелостна комисия за придобиване на професионална квалификация – за окончателни оценки от всички изпити за учебната 2000/2001 год. - юнска сесия на Техникум по хранително-вкусова промишленост“, гр. Пловдив (с настоящо наименование „Професионална гимназия по хранителни технологии и техника“, гр.
Пловдив), № 117 от 29.06.2001 год., от който е видно, че подс. Я. не е завършвала, като името й не е сред имената на завършилите средно образование за посочената година.
От заключението на назначената и извършена техническа експертиза, отразена в Протокол № 372/08.06.2023год. по описа на сектор „БНТЛ“ при ОДМВР – Пловдив, е установено, че представеният за изследване документ – Диплома за средно образование серия С – 01 № 2240167 Рег. № 000109/03.07.2001 год., издадена на името на Е. И. Я. ЕГН : ********** от „Средно професионално – техническо училище по хранително-вкусова промишленост“ – гр. Пловдив, е неистински документ. До достигано на този извод, вещото лице е стигнало, след като се е уверило, че вътрешните меки страници на предоставената за изследване диплома не са отпечатани, а са изцяло принтирани с цветен мастиленоструен принтер, номерът на документа не е положен с висок печат, а е принтиран, както и отпечатъците от печат са принтирани.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. (включително прочетените показания на св. Г. при условията на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК) и Г., които съдебният състав намира за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване и изцяло съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
Свидетелката Г. разяснява за процедурата по подаване на документи за издаване на СУМПС, като изрично посочва, че при заявление за издаване на първо свидетелство за управление на МПС, същото задължително се подава лично от заявителя – в случая подс. Я.. Подсъдимата е вписала имената и подписа си в съответното заявление от 18.01.2022г. (л. 39 от ДП), поради което и няма никакъв спор, че именно тя е подателят на заявлението и на документите, сред които и процесната диплома за средно образование. По отношение на възраженията на защитника във връзка с показанията на св. Г., 3 следва да се посочи, че същата изрично разясни, че само се е усъмнила дали представеният документ е неистински, но няма нужната експертиза да може да прецени сама това обстоятелство, а единствено следва да уведоми прекият си ръководител, като въпросът дали съответната диплома е истинска или не е предмет на последваща проверка. Поради това и какви са обстоятелствата, които са усъмнили св. Г., се явяват ирелевантни, още повече, че същата изрично заяви в съдебното заседание, че не винаги при последващите проверки се е оказвало, че съответните документи са неистински.
Свидетелката Г. изрично разяснява, че при извършените проверки подсъдимата Я. не фигурира в регистрационните книги за издадени документи за средно образование на училището, нито е издавана диплома за средно образование с посочения регистрационен номер (такъв дори не съществува). Описаното от свидетелката напълно съответства и на писмо изх.
№ АД-01-515/26.01.2022г. от РУО-Пловдив, издадено съгласно доклад от св.
Г. изх. № РД-22-744/21.01.2022г., от което се установява още и че в предоставеното копие са посочени лица за членове на зрелостна комисия, които не са работили като учители в училището, както и че печатът и подписът на директора, поставени на дипломата, не съответстват на тогава действащия печат и директор на училището. Свидетелката посочва още, че към 2001г. училището е носело наименование „Техникум по хранителновкусова промишленост“, което задължително се е вписвало в издаваните дипломи и в личните картони на учениците и което липсва в използваната от подсъдимата диплома. Обстоятелството, че към даден момент училището е носело наименование „Средно-професионално училище по хранителновкусова промишленост“ се явява ирелевантно, след като от една страна липсва изписването „Техникум“, но най-вече след като дипломата и подсъдимата липсват в който и да е регистър на завършили и след като нито един от другите реквизити – участници в зрелостната комисия, подпис и печат на директора, се различават от истинските.
Съдът кредитира и заключението на приетата по делото съдебнотехническа експертиза като изготвена от вещо лице – специалист в съответната сфера, аргументирана подробно, като вещото лице отговори в пълнота и на въпросите, зададени му от страните и от съда при изслушването му в съдебното заседание. По отношение на възражението, че вещото лице не е сравнявало дипломата с други такива, съдът следва да уточни, че в случая такова сравнение не е било и необходимо, с оглед характеристиките на процесния документ – не отпечатан, а принтиран с цветен мастилено-струен принтер, с номер, който не е положен с висок печат, а е принтиран и с принтирани отпечатъци от печат.
Гореописаната фактическа обстановка се установява и от представените по делото писмени доказателства, доказателствени средства и веществени доказателства – справка за съдимост, характеристична справка, Протокол на държавната зрелостна комисия за придобиване на средно образование № 117/29.06.2001г., процесната диплома серия С – 01 № 2240167, с регистрационен номер 000-109/03.07.2001 г., Заявление за издаване на 4
СУМПС от 18.01.2022г., писмо изх. № АД-01-515/26.01.2022г. от РУОПловдив, доклад от директорката на ПГХТТ – Пловдив изх. № РД-22744/21.01.2022г., личен картон на А.К., писмо изх. № РД-22-1288/04.05.2022г. от директорката на ПГХТТ – Пловдив, писмо № 317р-5478/03.05.2022г. от ОДМВР-Пловдив ведно с длъжностна характеристика и др., в които липсват съществени противоречия и които допълват посоченото от свидетелите Г. и Г..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата Я. е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението чл.316 вр. чл. 308, ал. 2, пр. 4-то, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 18.01.2022г. в гр. Пловдив, съзнателно се е ползвала пред Р. Л. Г. – *** в група „Административнонаказателна дейност, информационно-аналитична дейност и отчет на пътнотранспортните произшествия и водачите“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, от неистински официален документ, удостоверяващ завършено образование – Диплома за средно образование серия С – 01 № 2240167, Рег. № 000-109/03.07.2001 год. на името на Е. И. Я., ЕГН: **********, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.