Определение № 1112 от 12.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49515/2025
- Вид
- Определение № 1112
- Подписан
- 12.01.2026
- В сила
- 12.01.2026
- Състав
- ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 218 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1112 гр. София, 12.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110149515 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, съдът намира да са относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска привличането по делото на трето лице помагач на неговата страна. С твърденията си легитимира интереса на третото лице „ФДР – **“ ЕООД, решението да бъде постановено в полза на ищеца и в този смисъл правото му да встъпи по чл. 218 ГПК и искането по чл. 219 ГПК следва да бъде уважено.
Искането за допускане на ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено. ССчЕ следва да бъде изготвена след проверка на намиращите се у третото лице „ФДР – **“ ЕООД документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, поради което и искането за задължаване на третото лице помагач да представи посочените документи следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 13.03.2026г. от 09:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, ищецът и с препис от отговора на исковата молба на ответника.
ПРИЛАГА към материалите по делото ч.гр.д. № 2043/2025г., по описа на РС Казанлък.
КОНСТИТУИРА по делото като трето лице помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” АД, „ФДР – **“ ЕООД.
Третото лице да се уведоми за конституирането му по делото с препис от настоящото определение и за датата на следващото заседание.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
1
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „ФДР – **“ ЕООД в срок до о.с.з. да представи по делото посочените в ИМ документи.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ със задачи по ИМ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М..
Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен документ за внесен депозит.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.09.2025г. срещу „**“ ЕООД за заплащане на сумите, както следва: сумата от 85,20 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за небитов клиент с аб. № ** за периода от 01.12.2022 г. до 31.03.2024 г., както и сума в размер на 11,54 лева – лихва за забава за периода от 31.01.2023 г. до 31.03.2024 г., както и сумата в размер на 4,32 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2024 г., както и 0,82 лева, лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2023 г. до 02.09.2025 г., с които суми ответникът неоснователно се е обогатил.
След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между страните по делото не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество, поради което дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването. Заявява, че е изпратил писмо покана за заплащане на задълженията, като към настоящия момент погасяване не е налице.
Изтъква, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при ОУ, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Заявява, че ОУ се изготвят от „Топлофикация София“ АД и се одобряват от КЕВР. Твърди, че за процесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ – 033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението. Заявява, че въз основа на чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „**“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
Намира претендираните суми за недължими. Заявява, че процесните суми са платени в срок. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла тригодишна 2 погасителна давност, както на главния иск, така и на акцесорния.
По исковете с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже, че през процесния период е доставил на ответника топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния период, както и настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност;
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК горните обстоятелства, с изключение на обстоятелството за погасяване на дълга чрез плащане, не се нуждаят от доказване.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3