Решение № 599 от 07.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. Пловдив, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330201975 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 683784-F656128/29.12.2022 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на МЕГА 58 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения (14 дневен съгласно актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН) срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

1

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри:

МЕГА 58 ЕООД, с ЕИК ******* - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било длъжно не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2020 г., като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 септември на следващата година, т. е. до 30.09.2021 г.

При извършената служебна проверка се констатира, че от страна на търговското дружество не е подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. в ТД на НАП Пловдив. При проверката се установи, че през 2020 г. дружеството е осъществявало дейност. Дружеството има реализиран оборот от фискални устройства в размер на 18 944.50 лв., съгласно данни от справка

„ФИСКАЛНИ

УСТРОЙСТВА

С

ДИСТАНЦИОННА ВРЪЗКА".

Към датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството за 2020 г. не е заявен за вписване и не е представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията.

Нарушението е извършено на 01.10.2021 г. в гр. Пловдив. Нарушението е установено на 24.02.2022 г. - датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-48/24.02.2022 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 04-01-670/15.04.2022 г.

Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства.

Посоченото, обаче не е достатъчно за законосъобразност на НП.

ПО

ПОГАСЯВАНЕТО

НАРУШИТЕЛЯ ПО ДАВНОСТ.

НА

ОТГОВОРНОСТТА

НА

Съгласно чл. 34, ал.3 ЗАНН „ Образуваното административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.“ 2

Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение. Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК.

В цитираното вече Постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС се прие също така, че спрямо давностните срокове по чл. 34 ЗАНН приложение намират и правилата за спиране и прекъсване на давността.

Правилата за прекъсването и спирането на давността на плоскостта на административно-наказателния процес са изяснени в тълкувателната практика на стария Върховен съд, в която е уточнено, че сроковете по чл. 34 ЗАНН се считат за прекъснати с образуване на наказателно производство за същото деяние и не текат, докато наказателното производство е висящо.

Така изрично Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК.

В чл. 43, ал. 6 ЗАНН по нарочен законодателен път е въведено и специално основание, по силата на което давността по чл. 34, ал.3 ЗАНН не тече (тоест е спряна), а именно надлежно спиране на административнонаказателното производство.

Тоест основанията за спиране на давностните срокове по ЗАНН са две:

-наличие на образувано наказателно производство за същото деяние -или надлежно извършено спиране на административно –наказателното производство.

В процесния случай няма спор, че чисто формално НП е издадено след изтичане на шестмесечния срок от издаване на АУАН.

Това е така, доколкото АУАН е издаден на 18.05.2022г., а НП на 29.12.2022г.

За да обоснове законосъобразност на действията си, наказващият орган се позовава на спирането на административното производство, осъществено с разпореждане на наказващия орган от 02.11.2022г.

Същевременно съобразно трайната съдебна практика давността за издаване на НП се спира само ако самото спиране на административното 3 производство е извършено валидно и законосъобразно.

Така Решение № 365/23.2.2023г. на Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав, КАНД № 3196 по описа на съда за 2022 г. Решение №2733/19.12.2019г. на Административен съд – Пловдив, XXIII състав, дело № 3587 / 2019г.

Съдът намира, че в случая това не е така на две самостоятелни основания.

На първо място спирането по процесното дело е извършено от некомпетентен орган.

При липсата на изрично посочване в ЗАНН кой следва да спре производството, съдът намира, че при извършване на систематичното тълкуване на нормата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, следва единствено възможния извод, че това е не наказващият орган, а актосъставителя , доколкото именно негово е правото и задължението да състави АУАН и да обезпечи действията по неговото връчване, като на основание чл. 44, ал.3 ЗАНН преписката се изпраща на наказващия орган на много по-късен етап, а именно след извършено надлежно връчване на АУАН, а в случая спирането се e налагало именно поради невъзможност АУАН да се връчи, тоест на етап от производството, който все още се намира в компетентността на актосъставителя.

Така Решение № 383 от 13.02.2014 г. по н. д. № 3681 / 2013 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 900/29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 669/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

В този смисъл е и практиката на Административните съдилища от всички съдебни райони-Решение № 246 от 19.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 93 / 2021 г. на X състав на Административен съд – Пазарджик, Решение № 730 от 15.05.2015 г. по н. д. № 126/2015 г. на Административен съд – Благоевград, Решение № 1241 от 11.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 1193 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Варна, Решение от 17.02.2011 г. по к.а.н.д.

№ 265/2010 г. на Административен - съд Видин, Решение № 395 от 23.11.2012 г. по н. д. № 318 / 2012 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 109 от 06.04.2012 г. по н. д. № 21 / 2012 г. на Административен съд – Шумен, Решение № 170 от 15.06.2010 г. по к.н.а.х.д. № 158/2010 г. на Административен съд Стара Загора, Решение № 6920 от 11.11.2015 г. по 4 адм.д. № 4513/2015 г. на Административен съд – София, Решение от 02.07.2010 г. по а.н.д. № 10156/2010 г. на Административен - съд Велико Търново.

В процесния случай спирането е извършено не от актосъставителя, а от наказващия орган, което обуславя неговата формална незаконосъобразност.

На следващо място, за да бъде законосъобразно спирането на административно производство, според трайната съдебна практика то следва да е предшествано от надлежно извършено щателно издирване на търсеното лице.

Понятието „щателно издирване“ е трайно утвърдено в съдебната практика и под него се разбира: „издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време.

Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.“

Така Решение № 365/23.2.2023г. на Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав, КАНД № 3196 по описа на съда за 2022 г..

В процесния случай наказващият орган, за да обоснове наличието на предпоставката щателно издирване се позовава на два броя покани по пощата за връчване на АУАН и един брой посещение за лично връчване на известния адрес на дружеството.

И двете покани по пощата, видно от върнатите в цялост разписки, са нередовно връчени, като посочената причина е поради непотърсване от адресата.

Същевременно съгласно трайната съдебна практика връщането на пощенска пратка, с отбелязване, от което не може да се направи несъмнен извод, че адресатът е напуснал или трайно е преустановил 5 връзката си с адреса, каквото е това, че пратката не е потърсена:

-нито може да се приравни на надлежно лично връчване по чл. 58, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 180 НПК;

-нито е достатъчно, за да намерят приложение правилата за връчване по силата на уредените в закона фикции- чл. 40, ал.2 ЗАНН, -нито е достатъчно, за да се приеме, че е извършено щателно издирване на лицето.

Така Решение № 567/ 11 март 2014 година, трето наказателно отделение на ВКС по наказателно дело под № 2083/2013, Решение № 5787 от 07.06.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2007 г., Решение № 10620 от 20.10.2021 г. по адм. д. № 6330/2021 на Върховния административен съд, Решение № 7288 от 16.06.2021 г. по адм. д. № 50/2021 на Върховния административен съд, Решение № 15652 от 16.12.2020 г. по адм. д. № 8011/2020 на Върховния административен съд.