Разпореждане № 35972 от 21.04.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 35972 гр. София, 21.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Частно гражданско дело № 20221110111392 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „С. К.“ ООД срещу АЛ. СЛ. С., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за суми по договор за потребителски кредит, сключен на 27.02.2021г.

Със заявлението се иска присъждане на сумите:

- 191.69 лева – главница;

- 7.14 лева- възнаградителна лихва;

- 28.17 лева – договорна неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечаване на заема след сключване на договора;

- 17.49 лева – мораторна лихва и

- 50.00 лева – неустойка за забава.

Съдът намира, че по отношение на търсените неустойки заявлението следва да се отхвърли по следните съображения:

Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.

Сключеният между „С. К.“ ООД и АЛ. СЛ. С. договор за заем има характер на потребителски договор.

Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и 1 предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

Неустойката в настоящия случай е санкционна и в двете хипотези на чл.23 ОУ, респ. чл.21 ОУ, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението, независимо от размера й. Начислена по този начин, неустойките са по същество добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските правоотношения. С нея рискът от оценката на кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към ответника, което е недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната предварителна информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие. Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката за неустойка за противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което отхвърля заявлението в тази част.

Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и коригираните в издадената заповед суми за разноски, а именно – 18.36 лева държавна такса /за горницата до 25.00 лева не се присъжда/, както и 36.72 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по НЗПП в размер на 50.00 лева и присъдено съобразно уважената част от исковата претенция /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Тъй като са разноски в заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за частичното им отхвърляне.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „С. К.“ ООД, в частта относно сумата от 28.17 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за обезпечаване на задълженията по договор за паричен заем 501270/27.02.2021г., сключен с АЛ. СЛ. С., начислена за периода 27.02.2021г.

– 17.05.2021г., както и в частта относно сумата 50.00 лева – неустойка за допуснато просрочие в плащанията.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския 2 градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3