Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 232 от 10.08.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 846/2026
Вид
Решение № 232
Подписан
10.08.2026
В сила
08.09.2026
Състав
Магдалена Момчилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Сливен, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20262230200846 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба, подадена от Р. М. М. ЕГН **********, чрез адв.

Ж. Б. от АК - Бургас срещу Наказателно постановление № 26-0804000438/14.05.2026 г. на Началник Сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен , с което на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 255.65 евро/500.00 лева и Лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и му са отнети общо 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган - Началник Сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Районна прокуратура - Сливен, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и анализира събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.03.2026 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 4075175 против жалбоподателя за това, че на 27.03.2026 год. около 10:55 часа в общ. Сливен, на път I-7, с посока на движение с.Зимница, управлява собствения си товарен автомобил „Ивеко 35С16” с рег.№ *****, като при извършена полицейска 1 проверка се установило, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, като било отбелязано, че регистрацията е прекратена от 09.12.2025 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и била извършена справка с ОДЧ. В акта било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1, предл. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 27.03.2026 год. (л. 13 от делото).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 26-0804-000438 от 14.05.2026 год., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 255,65 евро / 500,01 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни точки. В обстоятелствената част на НП било отразено, че материали са изпратени в РП-Сливен по данни за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, извършена била проверка, която завършва с Постановление за отказ да се образува наказателно производство с вх.№ 2748/26 от 12.05.2026 г. с мнение за налагане на административно наказание.

В НП било отразено, че в случая деянието е типично за вида си, то не се отличава от останалите такива; изпълнителното деяние на нарушението засяга обществените отношения, свързани с правилата за движение по пътищата и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Посочено било, че НП се издава на основание Постановление за отказ да се образува наказателно производство с вх.№ 343000-6270/12.05.2026 г. НП било връчено лично на жалбоподателя на 16.06.2026 год. (л. 10 от делото).

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели М. Р. Р. и Д. Д.

Ш. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал.

Безспорно е установено от доказателствата, а не се и спори между страните, че на процесната дата и час при проверка извършена от полицейски служители, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Ивеко 35С16” с рег.№ *****, негова собственост, в посочения участък, който бил със служебно прекратена регистрация от 09.12.2025 г.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Двете изисквания са дадени кумулативно, т. е. следва да са изпълнени и двете, като неизпълнението на което и да е от тях представлява административно нарушение.

В този смисъл управлението на автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, представлява нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да е било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо.

В този смисъл е налице осъществено от обективна страна административно нарушение. От субективна страна обаче не са събрани доказателства, че е налице умисъл у жалбоподателят, т. е. че същия е бил наясно, че управлява автомобил с прекратена регистрация. След служебно прекратяване на регистрацията на МПС служителите на ОД на МВР- Сливен не са изпълнили задължението си по чл. 143, ал. 10, изр. 1, предл. последно от ЗДвП, както и по чл. 18б, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба №I45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно да уведомят собственика на превозното средство за извършената служебна дерегистрация.

Съобразно приложените справки от АНО, не може да бъде установено, че действително собственикът на МПС е бил надлежно уведомен за служебно прекратената регистрация.С оглед на изложеното по- горе е видно, че вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение не е съставомерно от субективна страна, тъй като липсва каквото и да е доказателство, че жалбоподателят М. към въпросната дата 27.03.2026г. е съзнавал, че управлява нерегистрирано моторно превозно средство.

Въпросът дали се наказва в този случай водачът на моторното превозно средство вече е решен с Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на ОСНК на ВКС и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело №3/2022г., според което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В тази смисъл Решение № 1109 от 12.06.2026 година постановено по к.а.н.дело № 174/2026 година по описа на Административен съд – Сливен.

Поради това съдът приема, че административнонаказващият орган съобразно правомощията си по ЗАНН, не е направил необходимото и не е 3 събрал доказателства, че собственикът на моторното превозно средство е бил наясно с обстоятелството, че регистрацията на автомобила, който е управлявал е била прекратена по чл.143, ал.10 от ЗДвП, а именно поради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“, за да бъде прието, че водачът изобщо е бил наясно с това.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение, доколкото един от елементите от фактическия състав на административно нарушение е умисъла, а този елемент при жалбоподателя не е налице, поради това съдът счита, че издаденото НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

По делото няма представени доказателства за направени от жалбоподателя разноски, липсва представен списък с разноски и договор, поради което съдът не следва да присъжда разноски за адвокат.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0804-000438/14.05.2026 г. на Началник Сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен , с което на Р. М. М., с адрес гр. ***** е наложено на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 255.65 евро/500.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и му са отнети общо 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4