Решение № 333 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110101775 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, за сумата от 11 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от получени увреждания, изразяващи се в множество счупени ребра, контузия на други части на китката и дланта, открита рана на главата, мозъчно сътресение, вътречерепна травма, увреждане на лумбосакралните коренчета, за периода от 16.09.2024г. до м.01.2025г., вследствие на попадане в необезопасена и несигнализирана дупка и поради бездействието на ответника и неизпълнение на задълженията му да поддържа и ремонтира за своя сметка обектите на техническата инфраструктура на своята територия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 16.09.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 16.09.2024 г., около 13:00 часа в **********************, на улица, наименувана ***************, находяща се между блоковото пространство на бл.

41А и бл. 41 и в близост до супермаркет ********************, губи равновесие и пада в необезопасена и необозначена неравност /дупка/ на пътното плътно. Твърди се, че при инцидента на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в множество счупени ребра, контузия на други части на китката и дланта, открита рана на главата, мозъчно сътресение, вътречерепна травма, увреждане на лумбосакралните коренчета. След падането, ищецът бил приет в *********************, където му бил направен преглед, като съгласно лист за преглед № 214245 на ищцата е поставена диагноза множество счупвания на ребра, контузия на други части на китката и дланта, открита рана в други области на главата. Твърди, че съгласно амбулаторен лист № 2427030560F5 от 26.09.2024г. на ********************* на ищцата е поставена диагноза мозъчно сътресение, а съгласно амбулаторен лист № 2427860А4D2С по описа на ************** на ищцата е била поставена диагноза вътречерепна травма, доуточняване, увреждане на лумбосакралните коренчета. Поддържа, че преди инцидента е била изключително жизнен и инициативен човек, като цял живот е била преподавател в *****************, катедра по *******************, с 42г. трудов стаж, през който е достигнала академична длъжност „професор“. Твърди, че на 68 г. възстановяването й от такива увреждания е много трудно, 1 като към датата на подаване на исковата молба ищцата се нуждаела от допълнителни грижи и помощ. Посочва, че в резултат на получените увреждания е търпяла болки, страдания и ежедневен дискомфорт. Твърди, че наред с физическите болки търпи и сериозни психически последици, като посттравматичен стрес, нервност, тревожност, безсъние, чувство за непълноценност, засилена емоционалност, с възможност за преминаване в постоянна психическа болест. Поддържа, че претърпените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което е неизпълнението от страна на ответника на задължението да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, които са негова собственост съгласно пар. 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, за който път ответникът е длъжен да полага грижи за поддържането му в изправно състояние съгласно чл. 167 ЗДвП.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск по основание и размер. Оспорва, че е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск поради това, че не се установява настъпилата вреда, противоправно поведение на служител на ответника, както и причинно следствена връзка между вредите и инцидента. Посочва, че не са посочени в исковата молба точното място и час на инцидента, както и поради каква причина ищцата е загубила равновесие. Сочи, че същата е съпричинила вредата поради неположената дължима грижа от нейна страна към собствената си лична безопасност, включително и с оглед наличните й заболявания. Моли за отхвърляне на иска. В условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение.

В съдебно заседание ищецът И. В. Д., редовно призован, не се явява лично, не се представлява. С молба с вх. № 351300/28.10.2025г. моли за уважаване на исковите претенции.

Ответникът ************** редовно призован в съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Д.Г.А.Ж., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства по делото на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпределената и указана на страните доказателствена тежест в процеса на основание чл. 154 от ГПК, именно ищецът следваше да докаже осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно: осъществяване фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - деяние /действие или бездействие от страна на служители на ответника, обстоятелството, че именно ответникът е имал задължението да осъществява контрол за поддържането на сочения участък в причинна връзка с което е настъпването и механизма на инцидента, вида и характера на неимуществените вреди, причинна връзка между деянието и вредите, противоправност на деянието, като на основание чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. При релевирано от ответника възражение за съпричиняване в негова доказателствена тежест е да установи, че ищецът е допринесъл за настъпване на уврежданията.

По делото единствения обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване факт от предмета на доказване е факта, че ************** стопанисва и е собственик на въпросния процесен участък, като това обстоятелство е обявено за безспорно с протоколно определение на съда от 03.06.2025г. За доказване на механизма на инцидента и точната му случаемост и причинно следствената връзка между него и твърдените от ищцата вреди, както и с оглед доказване на претърпените от ищцата вреди по делото е допуснато събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля ПБ.Д., син на ищцата и на В.Ц.К., пряк свидетел на инцидента.

В показанията си свидетелят Д. възпроизвежда, че майка му се обадила на 2

16.09.2024г., около 12:00 часа, като звучала крайно уплашена. Уведомила свидетеля, че е паднала и изпитва силна болка и не може да диша. Свидетелят тръгнал незабавно към кв.

„С.“ и бързо стигнал до нея, като я видял седнала в близост до супермаркета, който е до блока, в който живее Д., с бинтована глава, кръв по лицето. Била вече извикана Бърза помощ, но свидетелят решил да действа по-бързо и откарал сам майка си до П.. След множество изследвания лекарите установили разкъсно-контузна рана на челото, комоцио вследствие удара, натъртена китка и две счупени ребра. Лекарите преценили че не се налага болничен престой, но препоръчали 20 дни да лежи на легло и да не извършва активни действия. Свидетелят посочва, че тези дни много помагал на майка си, която не била в състояние да се обслужва сама, имала световъртеж, болки в ребрата и и се гадело. Помагал на майка си във всекидневните й дейности, да се изкъпе, преоблече, готвел, поръчвал храна.

Д. била много уплашена, тъй като преди четири години загубила съпруга си и инцидента засилил страховете й как ще се справя сама. Споделя, че преди инцидента не е страдала от нарушения на вестибуларния апарат, редовно се разхождала, доколкото и имала препоръки в тази връзка заради наднорменото си тегло и диагностицирането й с хипертония. След инцидента ищцата започнала да залита и да се оплаква от световъртеж. Ищцата била преподавател в ****************** и била много деен и инициативен човек. Преди 6-7 години се пенсионирала, като след инцидента свидетелят забелязал съществен спад в жизнения и тонус.

Разпитана свидетелката К., познайница на ищцата от около 30 години, възпроизвежда в показанията си, че на въпросната дата – 16.09.2024г. чакала Д. да пазаруват заедно и да се разходят, тъй като било почивен ден. Свидетелката изчаквала ищцата до магазин *************, находящ се между блок 41 и 41А. Свидетелката споделя, че пътния участък между това блоково пространство бил много лош. Имало много дупки, които възпрепятствали безпроблемното придвижване. В момента в който възприела ищцата че се преближава, свидетелката възприела, как ищцата се опитва да заобиколи една дупка, която при предявени снимки и приобщени по делото като веществени доказателства, след оглед, с участието на страните, свидетелката потвърждава, че именно това е дупката, онагледена на снимков материал, приет на л. 40-41 от досието по делото. Ищцата явно не успяла да заобиколи дупката, спънала се и паднала. К. моментално отишла при ищцата, вдигнала я, като възприела състоянието на ищцата, което било тежко. Д. била цялата в кръв, не била в състояние да стои изправена. Притекли се на помощ и други хора, като едни от тях превързали ищцата, която плачела и стенела от болки. Възприела как ищцата се обадила на сина си който пристигнал много бързо. Също така К. възприела как ищцата пада по очи в дупката, като изразява съмнения, че явно в ръбовете на дупката, която била с диаметър от 40-50 см. се е ударила. Посочва, че и други лица от квартала са пострадали вследствие спъване и падане в процесната дупка, неравност на пътното платно. Най-прекият път до магазина минавал именно през тази уличка, имало и друг, но трябвало много да се заобикаля, което било непосилно, особено за възрастни хора. Дупката не била обозначена и обезопасена, както и свидетелката от 2004г., когато живеела в квартала до датата на инцидента не възприела някой да ремонтира тази дупка.

Съгласно изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза, съотносима на приетия по делото лист за преглед на пациент, амболаторен лист и рентгеново изследване, след инцидента на Д. е поставена диагноза: разкъсно-контузна рана в лявата челна половина, сътресение на мозъка, нарушен контур по задна мишнична линия суспектно за счупване на пето ляво ребро, като вещото лице е дало заключение, че описаните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начина, описан от ищцата, като е констатирана пряка причинно-следствена връзка между описаното падане и уврежданията. Тези увреди реализират признака временно разсройство на здравето, неопасно за живота. Раната на лявата челна половина е зараснала за около 12 дни, а сътресението на мозъка е преминало за около месец. Счупването на реброто е било 3 придружено със силна болка и страдание при дишане, кашляне, кихане и обръщане в леглото, която болка постепенно е започнала да отшумява за около един месец. Раната на челото при освидетелстване, вещото лице е констатирало, че е зараснала с образуване на белег от 2,5 см., трудно забележим и който ще остане за цял живот. Вещото лице е констатирало от експертното решение на ТЕЛК от 20.06.2024г. /с посочване, че годината не се чете/, прието на л.21-23 от досието по делото, че на ищцата се поставени диагнози “хронична исхемична болест на сърцето, хиатална херния с рефлукс езофагит, двустранна гонартроза – по – тежко изразена в лява колянна става, двустранна коксартроза, шийна и лумбална спондилоза и остеохондроза, състояние след счупване на втори поясен прешлени, остеопластика с трайни функционални промени, шийна, гръдна и поясна спондилоартроза, двустранна цервикобрахиална радикулопатия, двустранна лумбосъкрална радикулопатия, световъртеж от централен произход, без двигателен неврологичен дефицит, КАТ с корова атрофия и 30-40 % стестнение на лявата сънна артерия, намалено зрение на двете очи с корекция, като от тези заболяваня, вещото лице е посочило, включително поясни и в о.с.з. на 28.10.2025г., че замаяност и загуба на равновесие може да има от стеснението на лявата сънна артерия.