Решение № 133 от 29.10.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Русе, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Радославова

Членове:

Велизар Т. Бойчев

М. Драгнев при участието на секретаря Светла Пеева в присъствието на прокурора С. Гр. Г. като разгледа докладваното от М. Драгнев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224500600546 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК

С Присъда № 52/29.04.2022 год., постановена по НОХД № 824/2021 год., РС- Русе признал подс. Н. П. К., роден на ***** г. в гр. Р., живущ в гр.

Р., с българско гражданство, средно образование, неженен, осъждан реабилитиран, работи в ,,М.-**“ гр. Р., като работник - поддръжка, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 23.05.2019 г. в гр. Р., в съучастие като извършител, подпомогнат от М. Г. М. от гр. Р., причинил на Е. Г. В. от гр. Р. средна телесна повреда - счупване на челюст, резултат от двустранно счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131 ал. 1, т. 12, вр. чл.

129 ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20 ал. 2 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл. 66 от НК отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

И признал подс. М. Г. М., роден на ****г. в гр. Р., живущ в гр. Р. българско гражданство, средно образование, неженен, неосъждан, работи като управител на „М.-*** гр. Р., ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 23.05.2019 г. в гр. Р., в съучастие като помагач, подпомогнал чрез умишлено улесняване подс. Н. П. К. от гр. Русе, да причини на Е. Г. В. от гр. Р., средна телесна повреда - счупване на челюст, резултат от двустранно счупване на 1 долната челюст, довело до трайно затрудняване дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл. 66 от НК отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от Н. П. К. чрез адв. Н.

И. К. от АК-Р.. В нея се навеждат доводи за необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на постановената присъда.

Жалбоподателят поддържа, че остава неизяснен въпроса кога е настъпило счупването на челюстта на пострадалия, тъй като при разчитане на рентгенография, направена в 4,50 ч. на 23.05.2019г., не е било установено увреждане. Намира още, че тъй като сбиването е възникнало въз основа на строго личен мотив и извън питейното заведение, на улицата, по която към този момент не е имало минувачи, то не са налице хулигански подбуди.

Смята, че при определяне размера на наказанието не са били взети предвид обществената опасност на деянието, дееца и смекчаващите вината обстоятелства.

Иска от въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подс. Н. П. К. или евентуално да преквалифицира деянието като такова по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК и съответно намали размера на наложеното наказание.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от М. Г. М. чрез адв. О.

И. Б. от АК-Р.. В нея се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановената присъда. Жалбоподателят поддържа, че остава неизяснено участието в извършването на процесното престъпление от страна на пос. М. М., като в тази връзка сочи противоречия в показанията на свидетелите. Смята, че здравословното състояние на М. М. не е позволявало да задържа пострадалия и да му нанася удари, както е прието в мотивите на присъдата. Оспорва да са налице хулигански подбуди, сочи че евентуално престъплението следва да се квалифицира по състава на чл. 132 НК.

Иска от въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подс. М. Г. М. или да върне делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание представителят на РОП оспорва жалбата, счита първоинстанционната присъдата за правилна и законосъобразна. Смята, че районният съд е осъществил цялостен и обстоен анализ на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност. Набляга на показанията на св. Радева и Александрова, които са били очевидци на случилото се. Сочи, че от медицинската документация и съдебномедицинската експертиза се установява момента на настъпване на телесното увреждане – счупване на челюст, което съвпада с датата и часа на инкриминираното деяние.

2

Присъединява се към подробните мотиви на районния съд относно извършването на престъплението по хулигански подбуди. Иска от въззивния съд да потвърди обжалваната присъда.

В съдебно заседание адв. Н. Б. – повереник на Е. Г. В. се присъединява към становището на РОП. Излагат се доводи, припокриващи се с тези на държавното обвинение.

В съдебно заседание адв. Н. К. – повереник на Н. К., поддържа жалбата с посочените в нея съображения. Излага доводи в насока, че престъплението не е било извършено по хулигански подбуди.

В съдебно заседание адв. О. Б. – повереник на М. М., поддържа жалбата с посочените в нея съображения. Излага доводи сходни с наведените в жалбата и допълнението към нея. Добавя, че пострадалия В. има интерес да имплицира подс. М., който е парично обезпечен, за да насочи към него претенцията си за репариране на вредите, причинени му от престъплението.

Смята, че за подс. М. е налице внезапен умисъл, който изключва хулиганския мотив за извършване на престъплението. Сочи, че дори другия подс. В. да е имал такъв мотив, то за М. следва да се приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 2 НК, отнасяща се до ексцеса при съучастие.

Подс. М. подържа казаното от защитника си в съдебно заседание.

Допълва, че показанията на свидетелките Р. и А. следва да се оценяват с оглед техните негативни, според него, характеристични данни. Сочи за роднинската връзка на пострадалия със св. Х. и подчиненото положение на св. Р. и А. спрямо нея.

В последната си дума подс. Н. К. казва, че двамата с пострадалия са се спречкали, но не смята, че в резултат на това В. е бил със счупена челюст.

В последната си дума подс. М. М. казва, че не е извършил престъпление спрямо пострадалия.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.05.2019г. пострадалият Е. В. бил в гр. Р. на празненство по случай раждането на дете на негов колега от ф.к. „Д.. Преди да се прибере в жилището си в с. Н. отишъл до заведение „М.“, находящо се в гр. Р. на ул.

„А.“, за да види братовчедката си св. Х., която работи в същото като барман, както и за да изчака жена си да го прибере до вкъщи с автомобил.

Около 2:00 ч. на същата дата пострадалият седнал в заведение „М.“ на една маса с братовчедка си св. Х. и св. Р. Р..

На съседната маса, намираща се в същото сепаре на около половин метър от масата на В., седели подс. М., подс. К. и св. А.. На 16.05.2019г. подс.

М. претърпял операция на щитовидната жлеза – Едностранна тиреоидна 3 лобектомия. Въпросната вечер той решил да почерпи подс. К., който го докарал с автомобил от С. до Р. тъй като М. не бил в състояние да шофира.

Подсъдимият М., подсъдимият К. и пострадалият В. били употребили алкохол.

Докато пострадалият В. си говорел със св. Радева за заболяването, от което и двамата страдали – захарен диабет, в разговора им се намесил подс.

К.. Той познавал бегло пострадалия В. отпреди, но отдавна не го бил срещал.

След размяна на реплики с пострадалия, К. започнал да го приканва да излязат извън заведението, за да се разберат „като мъже“. Към 3:00 ч. пострадалият В. напуснал заведението, като подс. К., а непосредствено след него и подс. М., го последвали по стълбите към улицата. С. Х. помолила св.

Радева и св. Александрова да се качат нагоре, за да проверят да не се случи нещо на пострадалия В.. На улицата извън заведението подс. К. повалил на земята с удар пострадалия В., след което подс. М. го задържал да не се изправи докато К. продължил да му нанася удари с ръце и крака по тялото и в областта на главата. След известно време пострадалият успял да се надигне от земята и да се отскубне от нападателите си. Усетил, че нещо не е наред с челюстта му, чувствал я като че ли виси, имал и други наранявания по тялото.

Тениската му била разкъсана, имало кръв по него. В следствие на нападението Е. В. получил следните увреждания: двустранно счупване на долната челюст; охлузване на носа; охлузвания на лява лакетна става, двете колене и двете подбедрици.

След като видели какво се случва св. Р. и св. А. слезли в заведението и съобщили, че подс. К. нанася побой на В., докато подс. М. го държи. Поради това св. Х.подала сигнал на телефон 112. На мястото пристигнали св. А.П., С.Д. и С. С., дежурни полицаи, които възприели, че фланелката на пострадалия В. била разкъсана и по лицето му имало кръв, докато по подс. К. не били налични никакви наранявания. В. отказал медицинска помощ и си тръгнал от местопроизшествието, като се запътил към мястото, от което щяла да го прибере съпругата му. В 4:40 ч. пострадалият посетил Спешно приемно отделение в У., където му били направени рентгенови снимки, от които не били установени фрактури. На сутринта, тъй като продължавал да усеща силна болка в областта на лицето, отишъл в У., където му бил направен ЯМР и лекарите констатирали счупване на челюстта му на две места. На същата дата 23.05.2019г. му била направена операция – „Прилагане на шини“ за установената фрактура на челюстни кости в М..

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:

Обяснения на М. М. и Н. К., показанията на св. Е. В.; А. П.; С. Д.; С. С.;

.Р.; Р. Р. С. Х.; А. А., както и прочетените по реда на чл. 281 НПК такива.

Писмените доказателства - Справки от бюлетин за съдимост и 4

Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на пос.

М. и К.; Акт за смърт № 027712.02.2020г. на А.А.; Съдебномедицинско удостоверение № 9072/2019г. и др. медицинска документация, като и всички други документи приложени по делото.

Както и експертната интерпретация на процесуално годните доказателствени източници чрез заключенията на:

Съдебномедицинската експертиза № 1090/2020г., от която е видно, че Е.

В. е получил следните увреждания: двустранно счупване на долната челюст.

Охлузване на носа. Охлузвания на лява лакетна става, двете колене и двете подбедрици. Описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидент на 23.05.2019г. по начин описан в представените свидетелски показания. Тези увреждания следва да се преценят по медико-биологичен признак като трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни.

Допълнителна комплексна съдебномедицинска експертиза № 2063/2021г., заключението на която е, че счупването на долна челюст на Е. В. е било налично при извършване на рентгеновите снимки на череп в 04:55 ч. на 23.05.2019г. Счупването е било получено преди 04:55 ч. на 23.05.2019г. и добре отговаря да бъде получено при процесния инцидент от 23.05.2019г., установените счупвания се виждат на рентгенови снимки на череп-фас и профил, извършени в 04:55 ч. на 23.05.2019г. в У.и същите не са настъпили непосредствено преди извършването на КТ- изследване в МДЛОД Скенер Диагностик, проведено в 09:55 ч.

Които отчасти си противоречат и се интерпретират от съда както следва:

На първо място е необходимо да бъде изяснен въпроса за момента, в който е настъпило увреждането. Действително, видно от медицинската документация от 23.05.2019г. от Спешно отделение към У. на процесната дата не са били установени данни за фрактури върху Е. В.. Тези писмени доказателства, обаче, противоречат на резултатите от КТ изследване на главен мозък и мандибула, направено на 23.05.2019г. в 09:55 ч. в МДЛОД Скенер Диагностик, Съдебномедицинско удостоверение № 9072/2019г., Съдебномедицинската експертиза № 1069/2020г., Допълнителна комплексна експертиза № 1090/2020г., показанията на Е. В., както и приложените на електронен носител по делото рентгенови снимки. Въпросът кога е настъпило увреждането на челюстта на В. е отговорен еднозначно в изготвената допълнителна съдебномедицинска експертиза. С нея се установява, че счупването на челюстта на пострадалия е било получено преди 04:55 ч.