Решение № 7581 от 12.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12441/2025
- Вид
- Решение № 7581
- Подписан
- 12.12.2025
- В сила
- 12.12.2025
- Състав
- Александър Ангелов, Петя Тошкова Стоянова Владимирова, Даниела Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, т. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 83, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 7581 гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Александър Ангелов
Членове:
Петя Т. Стоянова Владимирова
Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно гражданско дело № 20251100512441 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на “Топлофикация София“ ЕАД, за отмяна на Разпореждане от 08.10.2025г., постановено по изп.д.№20257880400636 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение искането за намаляване размера на определените за събиране разноски за адвокатско възнаграждение от 400лв. на 200лв., както и да бъде редуциран размера на дължимата пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, съгласно материалния интерес по изп.дело.
Сочи се, че постановения отказ е незаконосъобразен, като се излагат подробни съображения.
Взискателят не е взел становище по жалбата.
Съдебният изпълнител, на когото е поверено воденето на изп. дело изп.д.
№20257880400636 ЧСИ М.К. депозира мотиви по обжалваното разпореждане, в които заявява единствено, че представените от длъжника писмени доказателства не отговарят на събрания по делото доказателствен материал и твърденията на длъжника не следвало да бъдат безусловно кредитирани и уважени.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Изп.дело №20257880400636 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788, с район на действие СГС е образувано по молба с вх.№9870 от 12.09.2025г. на взискателя Д.О.Ц., чрез адв.К.П. срещу “Топлофикация София“ ЕАД, към която е приложен Изпълнителен лист от 08.07.2025г., издаден по гр.дело №63812/2020г. по описа на СРС, за осъждане на “Топлофикация София“ ЕАД да заплати разноски за адвокат в размер на 100лв. за въззивната инстанция. С молбата е поискано да бъдат събрани още следните суми:5 лв. такса за издаване на ИЛ, 100лв. адвокатски хонорар по изваждане на изп. Лист, 200лв. адвокатски хонорар по образуване на изп.дело, 50лв. адвокатски 1 хонорар по процесуално представителство и водене на изп.дело и 45лв. такси за ЧСИ.
Независимо от така направеното искане, в представения Договор за правна защита и съдействие е отбелязано заплащане на възнаграждение от 400лв.
В покана за доброволно изпълнение, е посочено, че задължението по изп.дело възлиза на 953,06лв., от които 110,24лв. неолихвяеми вземания, 105лв. присъдени разноски, 400лв. разноски по изп.дело, 337, 82лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ. В Постановление от 17.09.2025г. са приети разноски по изп.дело 400лв. адвокатско възнаграждение, 337,82лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, в това число такса по т.26 в размер на 73,82лв. По изп.дело обаче е представена само една фактура за сумата от 40лв. такси за образуване на изп.дело и изготвяне и връчване на покана. Видно от изп.дело е наложен запор на банкови сметки на “Топлофикация София“ ЕАД и е постъпило пълно плащане на сумата. От “Топлофикация София“ ЕАД е подадено възражение срещу приетите разноски и таксата по т.26. Със съобщение от 08.10.2025г.
ЧСИ М.К. е уведомил “Топлофикация София“ ЕАД, че възражението е оставено без уважение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.
По основателността на жалбата съдът намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
“Топлофикация София“ ЕАД е поискала изрично определяне на възнаграждение за взискателя в размер на 200лв., т.е. минималния такъв по Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр.14 от 2025г.), като Съдът е обвързан от параметрите на жалбата и не може да намали възнаграждението под посочения от жалбоподателя размер.
Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. (чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.). Адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минималния размер от 200 лева, тъй като от изп. Дело не се установява извършване на никакви изп.действия. видно от молбата за образуване на изп.дело, процесуалния представител на взискателя дори не е посочил изпълнителен способ. Единствено е поискано събраните суми да бъдат преведени по конкретна банкова сметка. Следователно единственото, което процесуалния представител на взискателя е направил е да подаде молба за образуване на изп.дело. Настоящият съдебен състав съобразява мотивите по т. 10 от ТР № 3 по тълк.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, според които молба за образуване на изпълнително дело е нередовна, ако в нея взискателят не е посочил изпълнителен способ. Следователно дори и образуването на изп.дело не е извършено от адвокат Петров съобразно изискването на закона и практиката. Воденето на изпълнително дело включва действия, различни от образуване на делото, поради което на взискателя не се следват разноски извън тези за образуване на изп.дело в размер на 200лв.
Поради изложеното възражението на “Топлофикация София“ ЕАД се явява 2 основателно и отказа на ЧСИ М.К. да намали разноските до размер от 200лв. следва да бъде отменен.
От страна на “Топлофикация София“ ЕАД е подадено възражение единствено по отношение на размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Следва да се посочи, че по изп.дело липсва постановление за определяне размер на разноските. Представена е сметка, от която е видно, че са начислени такси по т.1 за образуване на изп.дело в размер на 20лв., по т.5 за изготвяне и връчване на покана – 20лв., но не и за каквито и да е други разноски. По отношение на тези такси обаче не е подадено възражение от страна на “Топлофикация София“ ЕАД, не са предмет на жалба и не следва да се обсъжда дължимостта им. В Постановление от 17.09.2025г. е приет размер на такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 73,82лв.
Пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и т. н. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение по чл. 290 от ГПК № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., IV ГО на ВКС/. Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също се дължи такса и т. н. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.
Ето защо, дължимата в настоящия случай пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, за паричното вземане в размер от 100лв., попада в хипотезата на б. "а" от същата, а именно 10лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на съдебен изпълнител по изп.д. №20257880400636 по описа на ЧСИ М.К., направен с Разпореждане от 08.10.2025г., да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение от 400лв. в изпълнителното производство над сумата от 200 лева, като НАМАЛЯВА приетите разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в изпълнителното производство до размер от 200лв.
ОТМЕНЯ отказ на съдебен изпълнител по изп.д.№20257880400636 по описа на ЧСИ М.К., направен с Разпореждане от 08.10.2025г., да намали размер на пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изп.д.№20257880400636 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 КЧСИ, с район на 3 действие СГС, като НАМАЛЯВА разноските, начислени по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ до сумата от 10лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4