Определение № 492 от 13.10.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 492 гр. Търговище, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.НОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. П.

СТЕЛА ИВ. И.НОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П. Въззивно частно гражданско дело № 20253500500364 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на „СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ (СН (Luxembourg) SARL), частно дружество с ограничена отговорност (societe a responsabilite limitee), учредено и съществуващо съгласно законите на Великото херцогство Люксембург, със седалище и адрес на управление ул.

„Никола Бове” № 2А, L-1253, Люксембург, регистри-рано в Търговския и дружествен регистър на Люксембург (Registre de commerce et des societes, Люксем-бург) под номер B289822 чрез адв. Ц. К., вписана в САК – заявител по ч.гр.дело № 257/25 г. по описа на Районен съд – Търговище срещу определение № 946 от 30.07.2025 година, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 131/25.02.2025 год. и издадения въз основа на нея Изпълнителен лист от 25.02.2025 год., на осн. чл.

415, ал. 5 от ГПК.

В жалба се излагат съображения, че определението е неправилно.

Твърденията са, че искът е предявен в указания от заповедния съд срок, като с молба от 18.07.2025 г. заявителят е уведомил заповедния съд за предявения иск. В молбата 18.07.2025 г. е допусната техническа грешка, като е депозирана към ч. гр. д. №258/2025 г.. вместо към ч. гр. д. № 257/2025 г., по което са дадени указания за предявяването на иска. От съдържанието на исковата молба е видно, че същата се отнася за вземанията по ч.гр.д. №257/2025 г., по описа на Районен съд – Търговище, поради което заповедният съд е следвало да приеме, че срокът за предявяването на иска е спазен. На следващо място се излагат твърдения, че при редакцията на чл. 415, ал. 5 от ГПК от 2024 г., заповедният съд е задължен да следи служебно за предявяването на иска в 1 едномесечен срок. Доколкото става въпрос за приложението на процесуална норма, то тя се прилага за напред, още повече, че в преходните и заключителните разпоредби на ГПК (Изм. с ДВ бр. 67 от 2024 г.) не е предвидено започналите до влизането в сила на този закон заповедни производства да се приключват по досегашния ред. Съгласно указанията на заповедния съд, срокът за предявяването на иска е бил до 25.07.2025 г., т.е. след влизане в сила на чл. 415, ал. 5, изр. второ ГПК, при това положение заявителят няма задължение да представя доказателства за предявяването му.

Задължението е за съда, който в случая е обезсилил издадената заповед, без да извърши проверка дали е предявен иска след депозиране на възражение по нея. Поради горното моли, атакуваното определение да бъде отменено. Със жалбата е направено възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение на насрещната страна, с искане то да бъде намалено на 200 лв.

Въззивният съдът констатира следното:

Ч.гр.д.№ 257/25 по описа на Районен съд Търговище е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК на СиЕйч Люксембург САРЛ (CH Luxembourg SARL), уникален код В289822, със седалище и адрес на управление: Великото херцогство Люксембург,ул. „Никола Бове“ № 2А, L- 1253, представлявано от Паскал Ламбилон, чрез пълномощник „Лено Кредит Сървисес“ ЕООД, ЕИК 207821656, със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, ул. „Калофер“ № 1, ет.5, представлявано от Александър Тонков, действащ чрез адв. И. Я. от АК - Пловдив против ЕТ „МАРИНА 23 - МАРИНА СТЕФАНОВА“ ЕИК 206223268. Заявлението е депозирано на 21.02.2025 година. Въз основа на депозираното заявление е издадена заповед по чл. 417 от ГПК № 131 от 25.02.2025 година и изпълнителен лист въз основа на нея.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, против заповедта е депозирано възражение от длъжника. Поради това с Определение № 800 от 25.06.2025 година, заповедният съд е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането по издадената заповед, в месечен срок от съобщаването, както и че следва да представи доказателства за това по делото. Указани са и последиците по чл. 415, ал. 5 от ГПК. За определението заявителят е бил уведомен на 25.06.2025 година. От тази дата за него е започнал да тече срока за предявяване на иска за установяване на вземането по издадената заповед, ведно със задължението му да представи доказателства за това, пред заповедния съд. Месечният срок е изтекъл на 25.07.2025 година и доколкото пред заповедния съд не са представени доказателства за предявяването на иска, издадената заповед за изпълнение е била обезсилена с Определение № 946 от 30.07.2025 година. Със същото определение в полза на длъжника по заповедта са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 4 190 лв.

С оглед установените факти, съдът приема следното: Със въззивната 2 частна жалба е направено възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ в заповедното производство. Възражението за прекомерност е упражнено своевременно, като с оглед характера на производството, може да бъде направено едва след постановяване на определението, с което съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение. Поради което заявено възражение за прекомерност във въззивната частна жалба по същество е искане за изменение на съдебния акт, в частта относно присъдените разноски. Приложимия за което процесуален ред е този по чл. 248 ГПК и компетентен да се произнесе по молбата е заповедният съд.

С оглед на горното, делото следва да се върне на заповедният съд, за произнасяне по молбата по чл. 248 от ГПК, след което, делото да се изпрати на въззивния съд за произнасяне по депозираната въззивна частна жалба.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА ч.гр.д. № 257/25 на Районен съд – Търговище за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК по молбата за изменение на определение Определение № 946 от 30.07.2025 година, в частта относно присъдените разноски.

ДЕЛОТО да се изпрати незабавно на въззивния съд, след изтичане на срока за обжалване на акта по чл. 248 от ГПК, за произнасяне по депозираната частна въззивна жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 492 гр. Търговище, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.НОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. П.

СТЕЛА ИВ. И.НОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П. Въззивно частно гражданско дело № 20253500500364 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на „СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ (СН (Luxembourg) SARL), частно дружество с ограничена отговорност (societe a responsabilite limitee), учредено и съществуващо съгласно законите на Великото херцогство Люксембург, със седалище и адрес на управление ул.

„Никола Бове” № 2А, L-1253, Люксембург, регистри-рано в Търговския и дружествен регистър на Люксембург (Registre de commerce et des societes, Люксем-бург) под номер B289822 чрез адв. Ц. К., вписана в САК – заявител по ч.гр.дело № 257/25 г. по описа на Районен съд – Търговище срещу определение № 946 от 30.07.2025 година, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 131/25.02.2025 год. и издадения въз основа на нея Изпълнителен лист от 25.02.2025 год., на осн. чл.

415, ал. 5 от ГПК.

В жалба се излагат съображения, че определението е неправилно.

Твърденията са, че искът е предявен в указания от заповедния съд срок, като с молба от 18.07.2025 г. заявителят е уведомил заповедния съд за предявения иск. В молбата 18.07.2025 г. е допусната техническа грешка, като е депозирана към ч. гр. д. №258/2025 г.. вместо към ч. гр. д. № 257/2025 г., по което са дадени указания за предявяването на иска. От съдържанието на исковата молба е видно, че същата се отнася за вземанията по ч.гр.д. №257/2025 г., по описа на Районен съд – Търговище, поради което заповедният съд е следвало да приеме, че срокът за предявяването на иска е спазен. На следващо място се излагат твърдения, че при редакцията на чл. 415, ал. 5 от ГПК от 2024 г., заповедният съд е задължен да следи служебно за предявяването на иска в 1 едномесечен срок. Доколкото става въпрос за приложението на процесуална норма, то тя се прилага за напред, още повече, че в преходните и заключителните разпоредби на ГПК (Изм. с ДВ бр. 67 от 2024 г.) не е предвидено започналите до влизането в сила на този закон заповедни производства да се приключват по досегашния ред. Съгласно указанията на заповедния съд, срокът за предявяването на иска е бил до 25.07.2025 г., т.е. след влизане в сила на чл. 415, ал. 5, изр. второ ГПК, при това положение заявителят няма задължение да представя доказателства за предявяването му.

Задължението е за съда, който в случая е обезсилил издадената заповед, без да извърши проверка дали е предявен иска след депозиране на възражение по нея. Поради горното моли, атакуваното определение да бъде отменено. Със жалбата е направено възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение на насрещната страна, с искане то да бъде намалено на 200 лв.

Въззивният съдът констатира следното:

Ч.гр.д.№ 257/25 по описа на Районен съд Търговище е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК на СиЕйч Люксембург САРЛ (CH Luxembourg SARL), уникален код В289822, със седалище и адрес на управление: Великото херцогство Люксембург,ул. „Никола Бове“ № 2А, L- 1253, представлявано от Паскал Ламбилон, чрез пълномощник „Лено Кредит Сървисес“ ЕООД, ЕИК 207821656, със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, ул. „Калофер“ № 1, ет.5, представлявано от Александър Тонков, действащ чрез адв. И. Я. от АК - Пловдив против ЕТ „МАРИНА 23 - МАРИНА СТЕФАНОВА“ ЕИК 206223268. Заявлението е депозирано на 21.02.2025 година. Въз основа на депозираното заявление е издадена заповед по чл. 417 от ГПК № 131 от 25.02.2025 година и изпълнителен лист въз основа на нея.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, против заповедта е депозирано възражение от длъжника. Поради това с Определение № 800 от 25.06.2025 година, заповедният съд е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането по издадената заповед, в месечен срок от съобщаването, както и че следва да представи доказателства за това по делото. Указани са и последиците по чл. 415, ал. 5 от ГПК. За определението заявителят е бил уведомен на 25.06.2025 година. От тази дата за него е започнал да тече срока за предявяване на иска за установяване на вземането по издадената заповед, ведно със задължението му да представи доказателства за това, пред заповедния съд. Месечният срок е изтекъл на 25.07.2025 година и доколкото пред заповедния съд не са представени доказателства за предявяването на иска, издадената заповед за изпълнение е била обезсилена с Определение № 946 от 30.07.2025 година. Със същото определение в полза на длъжника по заповедта са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 4 190 лв.

С оглед установените факти, съдът приема следното: Със въззивната 2 частна жалба е направено възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ в заповедното производство. Възражението за прекомерност е упражнено своевременно, като с оглед характера на производството, може да бъде направено едва след постановяване на определението, с което съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение. Поради което заявено възражение за прекомерност във въззивната частна жалба по същество е искане за изменение на съдебния акт, в частта относно присъдените разноски. Приложимия за което процесуален ред е този по чл. 248 ГПК и компетентен да се произнесе по молбата е заповедният съд.

С оглед на горното, делото следва да се върне на заповедният съд, за произнасяне по молбата по чл. 248 от ГПК, след което, делото да се изпрати на въззивния съд за произнасяне по депозираната въззивна частна жалба.