Определение № 560 от 25.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 560 гр. Варна, 25.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20233001000404 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба на Х. И. Г. от гр. ******, представляван от адв. П. Н. от ВАК, срещу определение № 176/19.05.2023г., постановено по т. д. № 13/2023г. по описа на ******ки окръжен съд, Търговско отделение, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 130 ГПК, поради липса на правен интерес.

В жалбата се заявяват оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от търсената защита по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за погасено по давност вземане, за което е издаден изпълнителен лист. Според жалбоподателя, правен интерес за ищеца не може да бъде отречен, доколкото в отговора на исковата молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр. София не се отрича истинността на твърденията в исковата молба, че въз основа на изпълнителен лист за процесното вземане е било образувано изпълнително производство, а и след прекратяването му длъжникът е бил търсен от ответника- частен правоприемник на титуляра по изпълнителния лист, с искане за заплащане на сумите, за които е издаден изпълнителния титул.

Релевират се доводи, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, без 1 да е необходимо наличието на висящо изпълнително производство.

Жалбоподателят цитира практика на ВКС – Определение № 513 от 24.11.2016г. по ч.т.д. № 1660/2016г. на ВКС, I- во т.о., Определение № 410 от 20.09.2018г. по ч.т.д. № 3172/2018г. на ВКС, IV- то г.о., Решение № 60282 от 19.01.2022г. по гр д. № 903/2021г. на ВКС, III- то г.о. и Решение по гр.д. № 1812/2015г. на ВКС, IV- то г.о.

Искането към въззивния съд е за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по исковете, с присъждане на съдебноделоводни разноски за частното производство.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Насрещната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр. София, представлявано по пълномощие от адв. Р. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Направено е и евентуално искане - в случай на уважаване на частната жалба разноските и за двете съдебни инстанции да останат в тежест на ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждането на делото и е признал иска.

Съставът на АпС - Варна, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна и провери данните по делото, намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Първоинстанционният ******ки окръжен съд е бил сезиран с искова молба на Х. И. Г. от гр. ******, представляван от адв. П. Н. от ВАК, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр. София, за погасено по давност вземане за сумата 45 782.82 лв. В исковата молба правният интерес от търсената защита е основан на твърденията, че „Банка ДСК “ АД е бил титуляр на изпълнителната сила по отношение на процесното парично вземане по силата на издаден в полза на този кредитор срещу длъжника Х. И.

Г. изпълнителен лист за исковата сума 45 782.82 лв., а това вземане е прехвърлено на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр. София с договор за 2 продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 16.07.2018г. Излага се също, че след цедиране на вземането длъжникът е получил писмо от цесионера, с което е уведомен за непогасено и изискуемо парично задължение в размер на 45 782.82 лв. към „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр. София, което е поканен да погаси в седмодневен срок. Освен писмото, ищецът е получавал и телефонни обаждания от „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр. София във връзка със събиране на вземането. Твърди се, че считано от 17.10.2022г., (пет години след последното изпълнително действие на праводателя- цедент), ответникът не разполага с право на принудително изпълнение въз основа на издаден в полза на праводателя му изпълнителен лист, тъй като съгласно чл. 110 ЗЗД „С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок“. Представя се справка за кредитна задлъжнялост, издадена от БНБ, Централен кредитен регистър, на 30.11.2022г., съгласно която датата на последния отчет за вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр. София е 31.10.2022г., т. е. след сочената дата на погасителна давност.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр. София заявява признание на иска в отговора и допълнителния отговор, и повдига спор по въпроса за отговорността на разноски, като претендира приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. В открито съдебно заседание, проведено на 11.05.2023г., в което не се явяват представители на страните, е даден ход по същество и делото е обявено за решаване.

За да отмени определението за даване ход по същество и да прекрати производството по делото окръжният съд е приел, че правен интерес от самостоятелно установяване на погасяване по давност на вземания би могъл да се признае ако кредиторът, освен че иска от длъжника и го кани извънсъдебно да плати вземането, твърди, че то не е погасено по давност, а в случая ответникът признава иска, както и че последиците от погасителната давност могат да се релевират само с възражение против осъдителен иск на кредитора.

Настоящата съдебна инстанция намира обжалвания съдебен акт за неправилен, по следните съображенията:

Разбирането за относимостта на правния интерес, като процесуална предпоставка за всички искове, и най - вече за установителните такива 3 предвид действието на съдебното решение по тях, следва от общото съображение, че правораздавателната дейност трябва да се използва само когато това е наистина необходимо за целения от страната правен резултат.

В случая, съображенията на първоинстанционния съд, че последиците от погасителната давност могат да се релевират само с възражение против осъдителен иск на кредитора игнорират факта, че ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр. София е частен правоприемник, който може да упражни право на принудително изпълнение въз основа на издаден в полза на праводателя му „Банка ДСК “ АД изпълнителен лист, т. е. недопустимо е предявяване на осъдителен иск от цесионера за вземане, за което е издаден изпълнителния титул на цедента.

Заявеното в хода на производството признание на иска от ответника не води до недопустимост на производството, тъй като при прекратяване на делото целта на ищеца да отрече правото на принудително изпълнение на ответника със сила на пресъдено нещо не е постигната, респ. интересът на ищеца от постановяване на решение за уважаване на отрицателен установителен иск не е удовлетворен.

Съгласно практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, длъжникът- ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание и издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Изтичането на давността не изключва принудителното изпълнение, защото настъпването й не лишава кредитора от възможността да образувано ново изпълнително производство въз основа на изпълнителното основание, с което разполага, или да направи искане за нов способ за изпълнение, респ. съдебният изпълнител не може да откаже да образува изпълнително дело или да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения му изпълнителен лист.

4

Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции относно правния интерес от търсената защита обжалваното определение следва да се отмени с указания до първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въпросът за отговорността за направените съдебно – деловодни разноски за настоящото частно въззивно производство следва да бъде разрешен от първоинстанционния съд в зависимост от изхода на делото по съществото на спора и съобразно правилата на чл.78 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съставът ва ВнАпС, ТО, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 176/19.05.2023г., постановено по т. д. № 13/2023г. по описа на ******ки окръжен съд, Търговско отделение, и ВРЪЩА делото на ******ки окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5