Решение № 150 от 07.05.2026, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. К., 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320102299 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД.

Ищцовото дружество - „С.Б.Х.“ ООД твърди, че на 22.01.2016г. с нотариален акт за покупко-продажба № 28, том I, peг. № 508, дело № 27 от 2016г. на Нотариус Т.Р. град К., ищцовото дружество прехвърлило на ответното дружество недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН имот с идентификатор ***, находящ се в с. А, община С, област П с площ от 5800 кв.м. за продажна цена от 2000 лева, при данъчна оценка на имота от 11 136 лева. Твърди, че от имейл от 21.01.2016г. изпратен от адв. Е.С. на „С.С.” ЕООД несъмнено се установявало, че описаният нотариален акт за покупкопродажба № 28, том I, peг. № 508, дело № 27 от2016г. на Нотариус Т.Р. бил привиден. Същият не цели да направи „С.С.” ЕООД собственик на процесния имот. С този нотариален акт дружества са сключили привиден договор с цел кандидатстване по програма към Министерство на земеделието, за която програма ответното дружество е имало опит в областта на строителството.

Към този изпратен на 21.01.2016г. имейл бил приложен и „Договор за обратно изкупуване“, който всъщност бил Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, подписан между страните на 10.03.2016г., по силата на който дружество „С.С.” ЕООД се е задължило да прехвърли обратно на „С.Б.Х.” ООД недвижимия имот след 48 месеца и за същата продажна цена от 2000 лева. Това се е случило на 08.05.2020г. с нотариален акт за покупкопродажба № 17, том II, peг. № 1711, дело № 190 от 2020г. на Нотариус Т.Р., която сделка е предмет на предявения от НАП иск за същата продажна цена от 2000 лева, при данъчна оценка на имота от 11 136 лева.

Междувременно, с искова молба от 2025г., Национална агенция за приходите (НАП) е предявила иск за обявяване на недействителна сделката от 1

08.05.2020г. с нотариален акт за покупко-продажба № 17, том II, peг. № 1711, дело № 190 от 2020г. на Нотариус Т.Р., поради наличие на задължения на „С.С.” ЕООД, по която е налице висящо гр.д. № 933/2025г. по описа на КрлРС, което обуславя и правния им интерес от настоящия иск. Но, процесния недвижим имот реално не е и никога не е бил собственост на „С.С.” ЕООД, тъй като сключената сделка е била привидна и с нея никога не се е целяло „С.С.” ЕООД да стане собственик на имота, нито му е предавано владението.

Също така, всички данъци за имота са плащани само и единствено от „С.Б.Х.” ООД.

Съобразно чл. 26 от ЗЗД, нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Съобразно константната практика на ВКС, привидни договори са тези съглашения, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договора.

Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, какъвто е и настоящият случай, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна.

Симулативното действие е нищожно и то не произвежда никакви прави действия, така че всеки заинтересован може да се позове на действителното положение на нещата, без ограничение със срок, защото възможността да се разкрие симулацията не е някакво особено право, което се погасява по давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата.

Симулативни са и онези сделки, чиито правни последици страните не желаят да настъпят.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да обяви за нищожна, поради привидност сделката, обективирана в нотариален акт за покупкопродажба № 28, том I, peг. № 508, дело № 27 от 2016г. на Нотариус Т.Р. гр. К. с всички произтичащи от това правни последици.

Ответното дружество - „С.С.“ ЕООД намира предявения иск за основателен и не оспорва твърденията на ищеца, като намира, че те отговарят на действителността. Посочва, че на 22.01.2016г., „С.Б.Х.“ ООД прехвърлил на „С.С.“ ЕООД недвижим имот с ПИ ***, находящ се в с. А, общ. С.

Съставен бил нотариален акт за покупко-продажба № 28, том I, peг. № 508, дело № 27 от 2016г. На същата дата двете фирми се договорели, че „С.Б.Х.“ ООД ще си върне имота от „С.С.“ ЕООД, за което ще подпишат договор за обратно изкупуване. Уговорено било „С.Б.Х.“ ООД да продължи да владее имота, както и че ще продължи да поема всички разходи по него. „С.С.“ ЕООД придобил имота привидно, с цел - кандидатстване по програма към Министерство на земеделието (която не се реализира), т.к. дружеството отговаря на изискванията на програмата.

На 10.03.2016г., „С.С.“ ЕООД сключило със „С.Б.Х.“ ООД, Предварителен договор за покупко-продажба на същият имот (обратно изкупуване), като страните се договорели в рамките на 48 месеца да сключат окончателен договор под формата на нотариален акт за покупко-продажба.

На 08.05.2020г. бил съставен нотариален акт № 17, том II, рег.№ 1711, дело 190 от 2020г., с който „С.С.“ ЕООД прехвърлил обратно на „С.Б.Х.“ ООД, описания поземлен имот. По този начин изпълнил условията на 2

Предварителния договор подписан на 10.03.2016г.

Базирайки се на изложените факти и обстоятелства, твърди че „С.С.“ ЕООД никога не е било собственик на посоченият имот, а го е придобило само привидно.

Намира, че описаното в исковата молба от „С.Б.Х.“ ООД, както и приложените към нея документи, напълно отговарят на действителността.

Няма възражения срещу изложеното в исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

В открито съдебно заседание, проведено на 08.04.2026г., ищецът моли с оглед признанието на предявения иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД от ответника, на основание чл. 237, ал 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесете съобразно признанието.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК, тъй като изрично ответникът е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за основателен и доказан по основание, като счита, че същият следва да бъде уважен. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По отношение на разноските:

Разноски не се претендират, поради което такива не се присъждат.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради привидност, сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 28, том I, рег. № 508, дело № 27/2016г. на нотариус Т.Р. с район на действие Районен съд – К., сключена на 22.01.2016г. между „С.Б.Х.“ ООД, като продавач и „С.С.“ ЕООД, като купувач, с предмет следния недвижим имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. А, община С, област П.

РЕШЕНИЕТО е постановено при признание на иска на основание чл.

237, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

Й.А.

4