Решение № 322 от 02.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Варна, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20213110203009 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Й. Л. Д., ЕГН **********, срещу Електронен фиш серия К №2622261, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника, в качеството на законен представител на собственика „.“ ЕООД, ЕИК на превозното средство „Ауди Ку 7", peг.№СВ1799ВХ, е наложено административно наказание глоба в размер 50.00 лв.

Въззивникът счита оспореният ЕФ за незаконосъобразен, неправилен и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същият да бъде отменен. Твърди, че липсват данни за извършителя на нарушението – управляващото заснетото МПС лице. Твърди също, че липсва фактическо описание на нарушението като е посочено само, че е осъществено „нарушение за скорост“, както и че не отразено, на какъв режим е работела посочената система за видеоконтрол. Твърди, че няма яснота, дали въззивника е санкциониран като физическо лице, управлявало МПС или като законен представител на собственика. Изтъква, че ЕФ не отговаря на изискванията на закона и не представлява годен административен акт, с който могат да се налагат наказания, не съдържа данни за издателя си и прави невъзможна преценката дали административно-наказващият орган попада сред лимитативно изброените в чл.47 ЗАНН лица. В с. з., въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Докладвана е писмена защита, съдържаща твърдение, че към датата на нарушението, въззивникът Й. Д. е била управител на дружество – ползвател на съответния л. а., а негов собственик е друго търговско дружество.

Претендира се присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като 1 правилен и законосъобразен. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш /ЕФ/ серия К №2622261, е съставен от ОД на МВР Варна, срещу въззивника Й. Д., в качеството на представляващ „.ЕООД, за това, че на 22.03.2019 г. в 15.24 ч., в с. ., обл. Варна, път III-207, до стопански двор на ЕТ „.“ с. ., посока гр. Тервел, е извършено нарушение за скорост с автомобил „Ауди Ку 7", peг.№., установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1M-600, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 67 км/ч – нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП.

При констатация, че регистриран собственик на превозното средство в информационната система на МВР е юридическото лице „.“ ЕООД, ЕФ бил издаден спрямо въззивника Й. Д., в качеството й на представляващ собственика на автомобила, на която била наложена глоба в размер 50 лв за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП.

По делото липсват данни, въззивникът Й. Д. да е представяла писмена декларация на основание чл.189, ал.5 ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението и копие от СУМПС на същото.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – ЕФ серия К №2622261, Протокол №4-8-18 от проверка на мобилна система за видеоконтрол, снимков материал, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. №324р-4527 от 26.03.2019 г., разпечатка от ел. система за връчване на ЕФ.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Видно от материалите по АНП – разпечатка от АИС АНД, в информационната система на МВР е отразено, че ЕФ е връчен на въззивника на 16.06.2021 г., спрямо която дата, отразената с пощенско клеймо дата 24.06.2021 г. на плика на процесната жалба, сочи предявяване в законоустановения срок.

Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 ЗАНН и чл.189, ал.4 ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Възраженията на въззивника, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като въззивникът се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните 2 постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл.42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД МВР Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано, в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимост на оспорването, но не и за законосъобразността на ЕФ, а очевидно в случая жалбата срещу ЕФ е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

Като собственик на процесното МПС в ЕФ е посочен „.“ ЕООД, ЕИК ., с представляващ въззивникът Й. Д., съобразно регистрираните в официалните масиви на МВР данни за собственик на МПС към датата на нарушението. В ЕФ е посочен и ЕГН на въззивника, както и че с фиша се налага „глоба“. Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице, законен представител на ЮЛ – собственик/ползвател, ясно сочи, че за процесното нарушение, извършено при управление на МПС, собственост на ЮЛ, именно на основание чл.188, ал.2 ЗДвП е ангажирана отговорността на неговия законен представител.

Не посочването на разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗДвП като правно основание за налагане на наказанието с въпросния ЕФ, не опорочава същия в степен да бъде отменен на това основание, доколкото не е налице съществено засягане на правото на защита на наказаното лице. Разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗДвП е пределно ясна: „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Тя не се нуждае от никакво тълкуване и именно защото е обща, тя се прилага и при случаи като процесния.

От събраните доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип „TFR - 1M 600“, което представлява мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения. Доколкото в ЕФ е посочено, че важащо за съответния участък в населеното място е общовалидното ограничение по чл.21, ал.1 ЗДвП, отправеното от въззивника възражение за липса на отразяване в ЕФ за наличие на ограничаващ скоростта знак, е ирелевантно.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по т. д. №1/2013 г. на ВАС, издаването на ЕФ е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със 3 съответните предварителни обозначения за съществуването им ( чл.165, ал.2, т.6 и т.7 ЗДвП ), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

В настоящата си редакция чл.189, ал.4 ЗДвП (Нова – ДВ, бр.10 от 2011 г., изм., бр.19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 9 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към дата на установеното с процесния ЕФ нарушение - 22.03.2019 г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на ЕФ, чрез използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.