Решение № 1417 от 11.11.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2479/2024
- Вид
- Решение № 1417
- Подписан
- 11.11.2024
- В сила
- 03.12.2024
- Състав
- Елена Димитрова Герцова
Цитирани разпоредби
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1417 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330202479 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-009453/12.01.2023г. на ВПД Началник Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Р. М. Ч., ЕГН **********, на основание чл.183, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Р. М. Ч. в жалбата си моли съда да отмени издаденото наказателно постановление /НП/ като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, за което излага конкретни аргументи. В съдебно заседание редовно призован, се представлява от процесуалния му представител адв. Т.
К., която поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира направени разноски по делото.
Въззиваемата страна - ВПД Началник Група в ОД на МВР Пловдив Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище оспорва жалбата и пледира наказателното 1 постановление да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Р. М. Ч. за това, че на 27.11.2022г. в 13:55 часа в гр.Пловдив, на ул. „Васил Левски“ – кръстовище с бул. „Дунав“ управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с рег.
№ ** лична собственост, като извършва следното нарушение: 1. Водачът от лента предназначена за движение наляво обозначена с пътен знак „Г3“ и надлъжна пътна маркировка „М10“ – движение наляво, водача преминава направо. 2. Не представя контролен талкон към СУМПС, с което е извършил:
1. Не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка, с което виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП. 2. Не носи контролния талон от свидетелството за управление.
С това виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН G A № 823502 от 27.11.2022г., съставен от Ю. Н. Ч. – полицай при ОД на МВР Пловдив, Сектор „ПП“ Пловдив, с идентично фактическо описание и правна квалификация на деянието.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, в това число и писмо от Община Пловдив ведно с копие на чертеж „Организация на движение кръстовище ул. „Васил Левси“ и бул. „Дунав“ към проект „Циклограми за промяна на светофарните уредби /осигуряване възможност за десен завой/, по списък“, тъй като всички те са обективни, логични и безпротиворечиви.
Въпреки горното Съдът констатира, че в разглеждания случай са налице основания за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно, поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени 2 нарушения на процесуалните правила.
Относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и при извършена служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира неизпълнение на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и по-точно ясно, пълно и недвусмислено излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и неговото описание. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретния случай никъде не е посочено в каква посока се е движел водача на ППС в момента, в който е нарушил горната разпоредба като не се е съобразил с пътните знаци и маркировка. Посочва се единствено, че водачът на ППС е извършил нарушение на ул. „Васил Левски“ – кръстовище с бул. „Дунав“. От постъпилото като доказателсто по делото копие на чертеж „Организация на движение кръстовище ул. „Васил Левси“ и бул. „Дунав“ е очевидно, че на същото кръстовище има две възможности за завой наляво с пътна маркировка за наляво, а именно от ул. „Васил Левски“ към бул. „Дунав“ посока запад или от бул. „Дунав“ към ул. „Васил Левски“ посока гр. Карлово на север. Липсата на тези данни е съществен пропуск в издаденото НП, като следва да се отбележи, че тяхното установяване не може да се извлича единствено от доказателствата, събрани по делото, без да е намерило отражение в съдържанието на АУАН и НП.
На следващо място, в наказателното постановление деянието е наказано по реда на различни норми. Нарушението по пункт 1 от НП, а именно несъобразяване на поведението с пътните знаци и маркировка е наказано по реда на чл. 183, ал.2, т.2 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба 20 лв., водач, който нарушава правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение. В случая нарушението, което се наказва по реда на цитираната санкционна норма по никакъв начин не съответства на вмененото във вина на жалбоподателя наришение по чл. 6, т.1 от ЗДвП в хипотезата на несъобразяване с пътните знаци и маркировка.
Гореизложеното налага извод, че АУАН и НП са съставени, респ. издадени в разрез с императивните изисквания съответно на чл. 42, т.4 от ЗАНН /досежно АУАН/ и чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 7 от ЗАНН /досежно НП/, изискващи 3 задължителни реквизити съответно за акта и за постановлението, а именно ясно, пълно и недвусмислено излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и неговото описание, точно и коректно посочване на на санкционната норма, като последното се определя на плоскостта на законосъобразното определяне на вида и размера на наложеното наказание.
Коментираните нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, тъй като ограничават възможността му да разбере кои факти и обстоятелства следва да оборва, какво точно нарушение му е вменено във вина, както и каква следва да е адекватната санкция за същото, а също и ограничава преценката на съда относно правилното и законосъобразно квалифициране на деянието и определяне на наказанието. Допуснатите нарушения са неотстраними в настоящата въззивна инстанция с оглед контролните функции на същата, поради което и налагат отмяна на наказателното постановление.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
С настъпилата законодателна промяна, като след промените с ДВ, бр. 67 от 2023 г. от 04.08.2023г., в чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДВП е отпаднало задължението на водачите да носят контролен талон към СУМПС. Със същото изменение е премахнато и санкционирането на водачите по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за неносенето на талон. Тоест законодателят е преоценил обществената опасност на извършеното и то вече не представлява административно нарушение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Поради това и в случая следва да намери приложение чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и наказателното постановление в тази част следва да се отмени.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 22-1030-009453/12.01.2023г. на ВПД Началник Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Р. М. Ч., ЕГН **********, на основание чл.183, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП 4 е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП., следва да бъде ОТМЕНЕНО изцяло, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно направена с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 12.09.2024г., в който е посочено, че е платена цялата уговорена сума в размер на 500 лева в деня на сключването му на 12.09.2024г. за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че с оглед действителната и правна сложност на делото следва да се присъди минималният размер, който към датата на договора и съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство се равнява на сумата от 400 лева, като до пълния претендиран размер от 500 лева искането следва да се остави без уважение.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-009453/12.01.2023г. на ВПД Началник Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Р. М. Ч., ЕГН **********, на основание чл.183, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Р. М. Ч., ЕГН ********** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – 5 гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6