Решение № 2 от 04.01.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Шумен, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й. Р. К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20213630201465 по описа за 2021 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 от ЗАНН .

Обжалвано е наказателно постановление № 23-0000322 от 12.05.2021 г. на директор на РД "Автомобилна администрация" гр. Варна, с което на "ЛАЛЕВ ТАКСИ" ООД, ЕИК 127599212, със седалище и адрес на управление гр. Шумен , ул.“Съединение“ № 68, вх.2, ет.2, ап. 21, представлявано от К. М. В., е наложена "имуществена санкция" в размер на 1 000 /хиляда/ лева на осн. чл. 104, ал.1 ЗАП, за нарушение по чл. 10 §.2, изр. 1 ,пр.2 от Регламент № 561/06 вр. чл. 78 ал.1 т 1 от ЗАП.

Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание представляващия дружеството - жалбоподател, редовно призован, не се явява лично. Депозирана е молба рег. № 11853 от 21.12.2021г. от упълномощен представител адв. И.Г. при ШАК със становище по същество.

Административно-наказващият орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61 ал.1 от ЗАНН , в съдебно заседание не се явява представител .

В съпроводителното писмо по преписката оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло, излага аргументи за неоснователност на жалбата .

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

"ЛАЛЕВ ТАКСИ" ООД, ЕИК 127599212, със седалище и адрес на управление гр.

Шумен , ул.“Съединение“ № 68 вх.2 ,ет.2,ап. 21 се представлява от К. М. В. , извършва международен автомобилен превоз на товари.

Дружеството притежава издаден от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари №1046.

В рамките на извършена комплексна проверка в седалището на дружеството в гр. Шумен, като било установено, че на 03.07.2020г. дружеството притежаващо лиценз на 1

Общността за превоз на товари №1046, не е организирало труда на водача Неджмидин Абтил С., с ЕГН ********** при извършване на обществен превоз на товари, видно от информация от дигитална карта на водача, пътен лист № 201290/03.07.2020г и товарителница № 312170/03.07.20г. с влекач марка „Скания“ от кат. N3, с рег . № Н 8728 ВТ, с монтиран дигитален тахограф марка Continental Automotiv, тип DTCO 1381, № 0003963615, попадащ в обхвата на Регламент № 561/06, по такъв начин, че същият да е в състояние да спазва изискванията на чл. 8 §.2, изр. 2 вр. чл. 4 ,буква „ ж„ ,второ тире от Регламент № 561/06, а именно за 24-часовия период на управление започващ на 02,14 ч. на дата 03.07.2020г., на водача не е осигурена намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа, като му е осигурена почивка от 7 часа и 15 минути, като намалението е 1 час и 45 минути .

Във връзка с констатациите, на 06.01.2021 г. в присъствието на представител на дружеството – жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия А-2020, № 284594, като актосъставителят е описал тези свои констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл. 10 §.2, изр. 1 ,пр.2 от Регламент № 561/06 вр. чл. 78 ал.1 т 1 от ЗАП.

Актът бил предявен на управителя и подписан от негова страна с отразяване:“Нямам възражения“. Писмени възражения не били депозирани в законовия срок.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено Началника на наказателно постановление № 23-0000322 от 12.05.2021 г. на директор на РД "Автомобилна администрация" гр. Варна, с което на "ЛАЛЕВ ТАКСИ" ООД, ЕИК 127599212, със седалище и адрес на управление гр. Шумен , ул.“Съединение“ № 68 вх.2 ,ет.2,ап. 21, представлявано от К. М. В., е наложена "имуществена санкция" в размер на 1 000 /хиляда/ лева на чл. 104 ал.1 ЗАП за нарушение по чл. 10 §.2, изр. 1 ,пр.2 от Регламент № 561/06 вр. чл. 78 ал.1 т 1 от ЗАП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, както и от присъединените писмени доказателства. Показанията на свидетеля следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. За съда не съществуват основания да не кредитират дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № РД – 08-30/21.01.20 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения .

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Съгласно § 1 т.1 от ДР на ЗАП по смисъла на този закон „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според §1 т.3 от ДР на ЗАП

2

Съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3.5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка,лицата по чл. 24 е, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент ЕО 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти /ЕИО/ № 3821/85 и / ЕО/ № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент / ЕИО/ № 3830/85на Съвета, наричан по–нататък „Регламент 561/06“ и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства ,извършващи международни автомобилни превози,съставена в Женева на 1 юли 1970 г.,наричана по нататък „ АETR „.

Съобразно чл. 10, § 2, от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета /Регламент (ЕС) № 561/2006 г./ транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава ІІ от настоящия регламент . Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава ІІ от настоящия регламент.

Съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. водачът ползва дневни и седмични почивки.

Съгласно § 2 на чл. 8, за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне 9 часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка.

Аналогично е дефинирането на понятието "намалена дневна почивка", дадено с разпоредбата на чл. 4, б. "ж", второ тире от цитирания Регламент. Съгласно първо тире нормална пък е онази дневна почивка, включваща всеки период на почивка с продължителност от поне 11 /единадесет/ часа, като алтернативно тя може да бъде взета на два пъти, при които първият период на почивка трябва да бъде непрекъснат с продължителност от поне 3 /три/ часа, а вторият – непрекъснат период с продължителност от поне 9 /девет/ часа.

Съгласно чл. 4 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета, понятието "дневна почивка" означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и който включва "нормална дневна почивка" и "намалена дневна почивка".

"Нормална дневна почивка", от своя страна, означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 /единадесет/ часа. Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3 /три/ часа, а вторият - непрекъснат период с продължителност от поне 9 /девет/ часа.

"Намалена дневна почивка" означава всеки период с продължителност от поне 9 часа, но по-къс от 11 часа. По време на всеки период от 24 часа след края на предишната дневна или седмична почивка трябва да се ползва нова дневна почивка, която е не по-малка от 11 /единадесет/ последователни часа. Най-много три пъти между две седмични почивки може да се ползва намалена дневна почивка с продължителност най-малко 9 /девет/ часа.

Нормалната дневна почивка може да се раздели на две части, първата от кoито е задължително минимум 3 /три/ часа, а втората – минимум 9 /девет/ часа.

В Преамбюла на Регламент (ЕО) № 561/2006 на ЕП и на Съвета в т. 17 се посочва, че настоящият регламент цели подобряване на социалните условия за работниците и служителите, които са обхванати от него, както и подобряване на общата безопасност по пътищата. Това се постига чрез разпоредби, отнасящи се до максималното време за управление за ден, за седмица и за период от две последователни седмици, разпоредба, която задължава водачите да ползват редовна междуседмична почивка поне веднъж на две последователни седмици, и разпоредби, които предписват, че при никакви обстоятелства дневната почивка не може да бъде по-малка от непрекъснат период от девет часа. Тъй като тези разпоредби гарантират достатъчна почивка и като се вземе предвид опитът от практиките по привеждане в изпълнение през последните години, системата за компенсиране на намалените дневни почивки вече не е необходима.

В конкретния случай е констатирано, че водачът, за 24-часовия период на 3 управление, започващ на 02,14 ч. на дата 03.07.2020г. не е била осигурена намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа, като му е осигурена почивка от 7 часа и 15 минути , като намалението е 1 час и 45 минути .