Определение № 7854 от 03.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7854 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100503447 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 577 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл.

32а от Правилника за вписванията (ПВ).

Образувано е частна жалба на „ЕКСЕНЕВЕКС“ ЕООД срещу определение № 123/10.02.2026 г., с което е отказано вписване по заявление, вх. № 8896/10.02.2026 г., подадена от Т.Г. – помощник-нотариус при нотариус В.В., с което е поискано вписването в имотния регистър, воден от Службата по вписванията, на договор за продажба на търговско предприятие със съответните приложения към него, с рег. № 4612/09.07.2025 г. за удостоверяване на подписите, и рег. № 4613/09.07.2025 г., том 2, акт № 179/2025 г. за удостоверяване на съдържанието, със следните страни – продавач:

„Совтранс Ауто“ ЕООД, ЕИК 204075116, купувач: „Ексеневекс“ ЕООД, ЕИК 204853460. Вписването на посочения договор в имотния регистър е поискано, доколкото в активите на търговското предприятие са включени недвижими имот.

Жалбоподателят - „ЕКСЕНЕВЕКС“ ЕООД, счита, че обжалваното определение е неправилно. Твърди, че са налице условията за вписване на договора за прехвърляне на търговско предприятие, тъй като изискванията на чл. 264 ДОПК не се прилагат за същия, а освен това вписването на прехвърлянето е извършено в ТРРЮЛНЦ, съгласно определение № 16/15.01.2026 г. по в.т.д. № 965/2025 г. по описа на САС. Освен това, разпоредбата на чл. 264 ДОПК се прилага, когато прехвърлителят по сделката има непогасени публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. В случая не се установява публичните задължения на „Совтранс Ауто“ ЕООД да подлежат на принудително изпълнение, поради което само на това основание следва да бъде извършено исканото вписване. Ето защо, моли обжалвания отказ за вписване да бъде отменен.

1

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 577 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определение № 123/10.02.2026 г. на Й.У.-Г. – съдия по вписванията в Софийски районен съд, е отказано вписване по заявление, вх. № 8896/10.02.2026 г., подадена от Т.Г. – помощник-нотариус при нотариус В.В., с което е поискано вписването в имотния регистър, воден от Службата по вписванията, на договор за продажба на търговско предприятие със съответните приложения към него, с рег. № 4612/09.07.2025 г. за удостоверяване на подписите, и рег. № 4613/09.07.2025 г., том 2, акт № 179/2025 г. за удостоверяване на съдържанието, със следните страни – продавач:

„Совтранс Ауто“ ЕООД, ЕИК 204075116, купувач: „Ексеневекс“ ЕООД, ЕИК 204853460. Вписването на посочения договор в имотния регистър е заявено, доколкото в активите на търговското предприятие са включени недвижими имот, индивидуализирани в приложение № 1 към договор за продажба на търговско предприятие на „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД.

Съгласно чл. 4, б. „а“ ПВ, вписват се всички актове, с които се прехвърля право на собственост. На основание чл. 6, ал. 1 и ал. 3 ПВ, подлежащите на вписване актове следва да съдържат: собственото, бащиното и фамилното име (име, съобразно отечественото право), местожителството (постоянния адрес) и единния граждански номер на страните; датата и мястото на издаването на акта; описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите; цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес. Когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В тези случаи към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива. На основание чл. 570, ал. 1 ГПК подлежащите на вписване, отбелязване или заличаване актове се представят в два или повече еднообразни екземпляра. Същото изискване е предвидено и в чл. 8, ал. 2 ПВ.

В чл. 264 ДОПК са въведени допълнителни изисквания при вписването на актове, с които се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижими имоти.

Съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК, прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като 2 непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

Посочената норма на закона е императивни, като целта на същата е доброволното изпълнение на публичните задължения, което представлява условие за извършаването на разпореждания с недвижимо имущество. Без съмнение, при прехвърлянето на търговско предприятие, в активите на което са включени недвижими имоти, се касае за прехвърляне и на самите имоти, част от търговското предприятие, поради и договорът за прехвърляне на търговско предприятие в посочената хипотеза подлежи на вписване в имотния регистър, воден от Службата по вписванията. Ето защо, процесната сделка за прехвърляне на търговско предприятие попада в обхвата на чл. 264 ДОПК, доколкото чрез нея е извършено разпореждане с недвижими имоти, поради което, за да се извърши вписване на същата в имотния регистър следва да са спазени изискванията на чл. 264, ал. 1 и ал. 4 ДОПК, т.е. да се извърши проверка от страна на съдията по вписванията по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Също така, не следва да има и непогасени данъчни задължения по отношение на имотите, предмет на разпоредителните сделки, като наличието или липсата на такива се удостоверява в данъчната оценка чл. 264, ал. 1 ДОПК.

В случай че лицата имат публични задължения, установени по предвидения в чл. 264, ал. 1 ДОПК начин, вписването може да се извърши след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.

В конкретния случай, видно от извършената проверка в електронния регистър на НАП, съдията по вписванията е установил, че прехвърлителят „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД има публично задължение в размер на 179537,26 лв., за събирането на което има образувано изпълнително производство при публичен съдебен изпълнител М.С..

Освен това липсата на непогасени данъчни задължения за имотите, част от 3 прехвърленото търговско предприятие, не е удостоверено в приложените по делото данъчни оценки на същите. Следователно, към настоящия момент не е налице условието на чл. 264, ал. 1 ДОПК за извършване на вписване на прехвърлянето на имотите, доколкото прехвърлителят има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и не е удостоверена липсата на непогасени данъчни задължения за имотите по предвидения затова начин. Не е налице условието и на чл. 264, ал. 4 ДОПК за извършване на вписването, тъй като няма данни задълженията – публичните задължения към НАП, установени в приложената за целта електронна справка, и данъчните задължения, касаещи имотите, предмет на разпореждането, да са заплатени – от длъжника или от купувача (в случай че длъжникът декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право).

Ето защо, правилно съдията по вписванията е постановил отказ да бъде извършено исканото вписване в имотния регистър, който следва да бъде потвърден, като подадената жалба бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ЕКСЕНЕВЕКС“ ЕООД срещу определение № 123/10.02.2026 г., с което е отказано вписване по заявление, вх. № 8896/10.02.2026 г., подадена от Т.Г. – помощник-нотариус при нотариус В.В., с което е поискано вписването в имотния регистър, воден от Службата по вписванията, на договор за продажба на търговско предприятие със съответните приложения към него, с рег. № 4612/09.07.2025 г. за удостоверяване на подписите, и рег. № 4613/09.07.2025 г., том 2, акт № 179/2025 г. за удостоверяване на съдържанието, със следните страни – продавач: „Совтранс Ауто“ ЕООД, ЕИК 204075116, купувач: „Ексеневекс“ ЕООД, ЕИК 204853460

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4