Определение № 203 от 18.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 203 гр. Бургас, 18.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20262100600063 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Постъпила жалба от А. Н. К. с ЕГН **********, с адрес *******************, ********** – действащ със знанието и съгласието на своята майка Е.А.С. с ЕГН **********, с адрес ******************* и Е. Н.

К. с ЕГН **********, действайки чрез законния си представител Е.А.С. с ЕГН **********, чрез упълномощеният им процесуален представител адв. Петко Желев Хубеков от АК-Бургас, срещу Определение № 3065 от 22.12.2025 г., постановено по НЧД № 3931/2025 г. по описа на БРС, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура Бургас от 07.07.2025 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 3388-554/2024 г. по описа на Пето РУ на МВР – Бургас, вх. № 10029/2024 г., пор. № 2613/2024 г. по описа на БРП.

Посоченият съдебен акт се протестира най-общо с доводи за неправилност и незаконосъобразност, като в жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че трите плащания от 04.04.2023 г. в размер на 400 лв.– плащания за месец януари 2023 г.; 11.05.2023 г. в размер на 400 лв. – плащане за месец февруари 2023 г. и от 15.06.2023 г. в размер на 400 лв. – плащане за месец март 2023 г. се отнасят за процесния период. Твърди се също така, че обвиняемият все още дължи 2800 лв. за месеците – април, май, юни, юли, август и септември 2023 г. и септември 2024 г. В жалбата се предявява искане 1 за отмяна на атакуваното определение и делото да се върне на прокуратурата за продължаване на разследването.

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 7 НПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от А. Н. К. с ЕГН **********, с адрес *******************, ********** – действащ със знанието и съгласието на своята майка Е.А.С. с ЕГН **********, с адрес ******************* и Е. Н. К. с ЕГН **********, действайки чрез законния си представител Е.А.С. с ЕГН **********, чрез упълномощеният им процесуален представител адв. Петко Желев Хубеков от АК-Бургас, срещу постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.07.2025 г., по ДП № 3388-554/2024 г. по описа на Пето РУ на МВР – Бургас, вх. № 10029/2024 г., пор. № 2613/2024 г. по описа на БРП.

Наказателното производство по посоченото ДП е водено срещу Н.Д.К. за престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК за това, че в периода м. април 2023 г. до месец септември 2024 г. включително в гр.

Бургас, след като е бил осъден с решение № 799 от 06.06.2017 г., по гр. д. № 7893/2016 г. по описа на БРС, влязло в сила на 27.01.2018 г. да издържа своя низходящ – сина си А. Н. К., роден на *********** г. с ЕГН ********** в гр.

Бургас, чрез неговата майка и законен представител Е.А.К. /понастоящем С./, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно седем месечни вноски, всяка от които по 200 лв. или общо 1400 лв., като деянието извършил повторно – престъпление по чл. 183, ал. 4, от НК и затова, че в периода м. април 2023 г. до месец септември 2024 г. включително в гр. Бургас, след като е бил осъден с решение № 799 от 06.06.2017 г. по гр. д. № 7893/2016 г. по описа на БРС, влязло в сила на 27.01.2018 г., да издържа своя низходящ – дъщеря си Е. Н. К., родена на ********* г. с ЕГН ********** в гр. Бургас, чрез нейната майка и законен представител Е.А.К. /понастоящем С./, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно седем месечни вноски, всяка от които по 200 лв. или общо 1400 лв., като деянието извършил повторно – престъпление по чл. 183, ал. 4, от НК.

С обжалваното определение, районният съд, солидаризирайки се с приетата за установена в постановлението на прокурора фактическа обстановка и анализирайки доказателствената съвкупност, е стигнал до извод 2 за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК . В допълнение районният съд е посочил, че формално е осъществен съставът на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК /в случая в условията на повторност/, но неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК, поради което същото деяние не се явява престъпление – арг. от противното на чл. 9, ал. 1, пр. 1 от НК. С тези мотиви първоинстанционният съд е потвърдил постановлението на прокурора, с което наказателното производство е било прекратено на основание чл. 199, ал. 1, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК .

Настоящият състав на ОС-Бургас счита, че въз основа на събраните до момента доказателства, може да се приеме за установена следната фактическа обстановка:

От ******* г. тъжителката Е. К. и обв. Н. К. били съпрузи. От брака им се родили три деца – А., роден на *********** г., М., роден на ********* г. и Е., родена на ********* г. През 2017 г. Е. К. и обв. Н. К. се разделили, като Е. продължила да полага грижи за децата им, като междувременно през 2017 г. детето М. се разболял и починал. Със съдебно решение № 799 от 06.06.2017 г. по гр. дело № 7893/2016 г. по описа на БРС, влязло в сила на 26.07.2017 г., Н.К. бил осъден да изплаща издържа на А. и Е., ежемесечно в размер на 200 лв., а за М. 400 лв., който същата година починал. Издръжката за децата трябвало да изплаща на майката Е. К., на която били присъдени родителските права. За присъдената месечна издръжка, майката се снабдила с изпълнителен лист и тъй като Н.К. не заплащал редовно дължимата издръжка за децата си, Е. К. подала молба при ЧСИ Д. Н. с район на действие – Окръжен съд Бургас било образувано изпълнително дело № 20188040400205, въз основа на Изпълнителен лист № 731 от 21.02.2018 г. издаден по гр.д. № 7893/2016 г. по описа на РС-Бургас, със страни взискател А. Н. К., чрез майка му и законен представител Е.А.К. и Е. Н. К., чрез майка й и законен представител Е.А.К. и длъжник Н.Д.К..

След образуване на изпълнителното дело Н.К., продължил да не изпълнява задължението си за изплащане на дължимата издръжка за двете си деца. Това принудило Е. К. да подаде жалба в РП-Бургас, като било образувано досъдебно производство и в последствие било образувано НОХД № 4249/2019 г. по описа на РС-Бургас, по внесен обвинителен акт, с повдигнато обвинение срещу Н.К. за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, приключило с осъдителна присъда „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от три години. Присъдата влязла в сила на 25.02.2020 г.

Въпреки осъждането му бащата Н.К. продължавал да не плаща редовно издръжката за двете си деца, поради което майката подала нова жалба, като в последствие било образувано НОХД № 2233/2020 г. по описа на РС-Бургас, което наказателно производство, поради извършено плащане от страна на бащата, приключило с присъда по която на основание чл. 183, ал. 3 от НК не е наказан, в сила от 23.01.2021 г.

По нова жалба от майката, отново било образувано ДП, което 3 приключило с внесен обвинителен акт в РС-Бургас, където било образувано НОХД № 2592/2023 г. по описа на съда. С Присъда № 49/26.03.2024 г., влязла в сила на 11.04.2024 г. бил признат за виновен по чл. 183, ал. 4 от НК и бил осъден на „Пробация“ при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца; безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа, както и обществено порицание.

Настоящото досъдебно производство № 554/20.09.2024 г. е било образувано по подадена поредна жалба от майката Е.А.К. /сега С./ до РПБургас на 02.07.2024 г. за дължими месечни издръжки от страна на бащата за сина му А. и дъщеря му Е. за периода от месец април 2023 г. до месец юни 2024 г. включително.

В хода на разследването от страна на Н.К. са представени четири вносни бележки и едно платежно нареждане, от които се установява, че е превел по банков път на Е.А.С. сумата от 3200, 00 лева, като само във вносната бележка от 1200 лв. е посочено, че са за месеците юни, юли и август 2024 г. В останалите вносни бележки и платежното нареждане не е посочено за кой период се отнасят. По досъдебното производство е представено и банково удостоверение от „УниКредит Булбанк“ с изх. № 0402-94-014353 от 08.10.2024 г., от което се установява, че К. все още има неизплатени задължения за издръжка за двете си деца. Посоченото обстоятелство било потвърдено и от Е.

А.С., като на проведения на 09.10.2024 г. разпит същата е посочила, че Н.К. все още не е изплатил всички суми за процесния период.

При така установените фактически положения и на базата на събраната доказателствена съвкупност, настоящият състав на съда не споделя извода на районния съд и на прокурора, че наказателното производство следва да бъде прекратено поради несъставомерност от обективна и субективна страна на деянието, за което е образувано наказателното производство.

Безспорно е установено, че за периода от месец април 2023 г. до месец юли 2024 г. включително, Н.К. не е изпълнявал задължението си, вменено със влязлото в сила решение № 799 от 06.06.2017 г. по гр. дело № 7893/2016 г. по описа на БРС, влязло в сила на 26.07.2017 г., да заплаща месечна издръжка за сина си А. и дъщеря си Е., като дължимата сума за този период възлиза на 5600,00 лв, независимо дали по-късно сумата е заплатена изцяло или все още има неплатени месечни вноски. В хода на проведеното разследване не са установени обективни пречки, възпрепятстващи изпълнението на това задължение, до колкото липсват данни за заболяване, нетрудоспособност, регистрация в Бюрото по труда или предприети действия за търсене на трудова заетост или доход. С оглед горното и като се има предвид, че К. е в трудоспособна възраст и вече осъждан с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК , съдът намира, че тези обстоятелства пораждат необходимостта от проверка и преценка дали в конкретния случай са налице признаците на квалифицирания състав по чл. 183, ал. 4 от НК , който въпрос първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди и да прецени в 4 определението си.

От друга страна, съдът не споделя извода на прокурора и първоинстанционния съд относно малозначителност на деянието. Разгледано в контекста на продължителното неизпълнение, размера на задължението и наличието на предходни осъдителни присъди, не може да се приеме за малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК . Това е така, тъй като малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или въздействието му е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В случая не може да се говори нито за пренебрежимо малко закъснение при плащането на издръжката, нито за незначителна сума.

Напротив, четиринадесет последователни неплатени месечни вноски в размер на 5600 лв. всяка, просрочена с месеци и без наличие на обективни причини, както и обстоятелството, че К. вече е осъждан за същото престъпление, сочат на висока степен на обществена опасност на извършеното. Поведението на К. се отличава с трайно неизпълнение на задължението за издръжка, което изключва възможността деянието да се приеме за малозначително. Макар задължението да е изпълнено впоследствие, /което обстоятелство не е изяснено изцяло/, то това е направено едва след образуване на наказателното производство. В този смисъл събраните по делото данни сочат на съзнателно и продължително неизпълнение, което засяга интересите на децата и не разкрива белези на ниска обществена опасност.

Доколкото съществени факти, имащи значение за правилната правна квалификация на деянието, са останали необсъдени от страна на районния съд, съдът приема, че заключението му за липса на деяние, което да представлява престъпление по чл. 183 от НК, е формирано при непълна правна преценка и без изводите да почиват на цялостен анализ на събраните доказателства.