Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 19.05.2022, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 69/2022
Вид
Решение № 32
Подписан
19.05.2022
В сила
19.05.2022
Състав
Мартин Данчев Данчев, Пламен Димитров Стефанов, Галина Христова Нейчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. С., 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222200600069 по описа за 2022 година Производството е въззивно и е по реда на глава ХХI от НПК /чл.313 и сл. от НПК/, т.е. за проверка на невлязла в сила присъда на Районен съд – С..

Образувано е по въззивна жалба на адв. Т.Т. от АК – С., в качеството му на защитник на Б. Б. К. от гр. С. и лично от подс. Б. Б. К. срещу Присъда № 260084/13.12.2021 год. постановена по НОХД № 345/2020 год. по описа на Районен съд – С..

С атакуваната присъда подсъдимият Б. Б. К. е признат за виновен в извършването на: престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК - за времето от 29.12.2018г. до 01.01.2019г. в гр.С., в условията на продължавано престъпление, на два пъти, се заканил с убийство на ЗЛ. Р. С. от гр.С., с думите „Ще те убия, ще те запаля“ и това заканване е възбудило у С. основателен страх за осъществяването му.

На подсъдимия на Б. Б. К. на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години.

- престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, от НК - на 01.01.2019г. в гр.С., се заканил с убийство на ЯН. ЯН. М. от гр.С., с думите „Ще те убия, ще те затрия, ще те погреба“ и това заканване е възбудило у М. основателен страх за осъществяването му.

На подсъдимия на Б. Б. К. на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ 1 месеца.

- престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, от НК - на 01.01.2019г. в гр.С., се заканил с убийство на П. ХР. М. от гр.С., с думите „Ще те убия“ и това заканване е възбудило у М. основателен страх за осъществяването му.

На подсъдимия на Б. Б. К. на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца.

- престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, от НК - на 01.01.2019г. в гр.С., се заканил с убийство на М. Р. М. от гр.С., с думите „Ще те убия“ и това заканване е възбудило у М. основателен страх за осъществяването му.

На подсъдимия на Б. Б. К. на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца.

- престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1, от НК - на 01.01.2019г. в гр.С., се заканил с убийство на В. М. Ч. от гр. С., с думите „Ще те убия“ и това заканване е възбудило у Ч. основателен страх за осъществяването му.

На подсъдимия на Б. Б. К. на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подс. Б. Б. К. е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 27, ал.1 от НК , с присъдата си Районния съд е присъединил към неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от СЕДЕМНАДЕСЕТ години по НОХД № 336/2012 год. на Окръжен съд С. наказанието по настоящото производство изцяло, като му определя ОБЩО наказание „лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ години ДВА месеца и ОСЕМ дни, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

С присъдата подс. К. е осъден да заплати на ЗЛ. Р. С. сумата от 250 /двеста и петдесет/ лв., представляваща направените от нея разноски.

С присъдата подс. К. е осъден да заплати на М. Р. М. сумата от 250 /двеста и петдесет/ лв., представляваща направените от нея разноски.

С присъдата подс. К. е осъден да заплати на ЯН. ЯН. М. сумата от 150 /сто и петдесет/ лв., представляваща направените от него разноски.

С присъдата подс. К. е осъден да заплати на П. ХР. М. сумата от 150 /сто и петдесет/ лв., представляваща направените от него разноски.

С присъдата подс. К. е осъден да заплати на В. М. Ч. сумата от 500 /петстотин/ лв., представляваща направените от него разноски.

С присъдата подс. К. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-С. направените по досъдебното производство разноски в размер на 2772 /две хиляди седемстотин седемдесет и два/ лв.

С присъдата подс. К. е осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд С. направените в съдебното производство разноски в 2 размер на 360 /триста и шестдесет/ лв.

Във въззивната жалба на подс. Б. Б. К., по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, се изразява несъгласие с атакуваната присъда, като счита същата за постановена при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като присъдата почива изцяло на неверни показания. Посочва, че съдът не е установил до край истината по делото, а свидетелите са били допуснати и разпитвани заедно всички в съдебната зала. Във въззивната жалба е направено искане за получаване от мобилните оператори разпечатка от телефоните „на свидетелите, които са роднини“. Твърди се, че същите са лъжесвидетелствали.

Жалбоподателят прави искане за отвод на всички съдии от Окръжен съд С. на осн.чл.29 ал.1 от НПК и желае делото да се разгледа в „друг равен съд в гр.П.“. Желае разпит на всички негови свидетели по делото.

Във въззивната жалба на адв.Т. защитник на подс .К. се сочи ,че присъдата е постановена в противоречие със събраните по делото доказателства, като се прави искане присъдата да бъде отменена и постановена нова от въззивната инстанция, с която подсъдимия Б. Б. К. бъде признат за невиновен. Алтернативно се прави искане делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Районен съд С..

Постъпило е възражение от адв. Н., повереник на частните обвинители М. Р. М., ЗЛ. Р. С., П. ХР. М. и ЯН. ЯН. М., с която се оспорва изложеното в жалбите на подсъдимия и неговия защитник .Сочи се, че не са налице основания за отвод на съдиите от ОС-С., че пострадалите действително са присъствали в съдебната зала като такива и в качеството им на частни обвинители по време на техния разпит, и не е налице допуснато процесуално нарушение. Иска се жалбите да бъдат оставени без уважение, като се потвърди присъдата изцяло като правилна и законосъобразна, и се претендира за присъждане на разноските, сторени във въззивното производство.

В с.з. пред настоящата инстанция подс. Б. Б. К., редовно призован, се явява лично и със защитника си адв.Т. от АК –С., редовно упълномощен от първата инстанция и адв.М.Х. от АК-С., редовно упълномощена за въззивната инстанция. Същият оттегля искането си за отвод на състава на съда.

Защитникът на подсъдимия адв.Т. пледира неговия подзащитен да бъде оправдан, като заявява ,че липсват доказателства събрани от първоинстанционния съд доказващи престъпленията в които е осъден, че неговия подзащитен, както от обективна така и от субективна страна не е осъществил деянията. Защитникът на подсъдимия - адв.Х. също пледира за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и постановяване на оправдателна такава. Адв. Х. алтернативно отправя искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В личната си защита подс . Б. Б. К. заявява, че не е извършил престъпленията за които е осъден, коментира показанията на пострадалите, като заявява, че не отговарят на истината и взаимно си противоречат. Моли да бъде оправдан.

3

В ход по същество представителят на Окръжна прокуратура – С. заяви, че жалбите на подсъдимия и неговия защитник са неоснователни, постановената присъда от първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, правилно е определен размера на наказанието и моли същата да бъде потвърдена изцяло.

Окръжен съд С., в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с въззивните жалби и възражението срещу тях, като изслуша становището на страните в съдебно заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали, включително събраните и в тази инстанция, и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери следното:

Въззивната жалба на подс. Б. Б. К. и въззивната жалба на адв.Т., защитник на подс.К., по повод на които е образувано настоящото въззивно производство, са подадени в законоустановения срок от страна с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, въззивните жалби са основателни.

Въззивният съд, за разлика от прокурора от Окръжна прокуратура С., намира, че в хода на съдебното производство пред Районен съд С. са допуснати редица съществени процесуални нарушения, които са неотстраними от въззивната инстанция и които са довели до ограничаване на правата на страните по делото, а в друга част са от категорията на абсолютните такива.

Първоинстанционният съд в мотивите към присъдата е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Б.К. от 21.06.2011 г. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 17 години, по чл.116, ал.1 т.6, вр. чл.115 от НК. По същото производство подс. К. е бил обвинен и за това, че е нанесъл средна телесна повреда на ЗЛ. Р. С.. Същата е пострадала и по настоящото наказателно производство. Подсъдимият и пострадалите пет лица З.С., Я.М., П.М., М.М. и В.Ч. живеели в кв.“Надежда“ – гр.С..

През 2011 г. подс. К. е извършил убийство на брата на пострадалата С., по особено мъчителен начин и с особена жестокост.

На 29.12.2018 г. свид. З.С. била с двамата си сина – Ради и П. в центъра на гр. С.. Подс.К. по същото време и той бил в центъра на града и след като видял свид.С. на отсрещния тротоар, започнал да я псува и да крещи, че ще излезе условно предсрочно от затвора и ще убие нея, децата й и докато спели, той щял да ги изгори заедно с къщата им. Съжалявал, че когато убил брат й, не успял да убие нея и мъжа й. Викал по улицата, че ще си довърши започнатото, защото затворът не го плашел, присъдата му била само на хартия. В затвора щял да лежи само 7-8 години. След като чула това свид.С. веднага се качила в такси и се обадила на тел.112. Като се прибрала в дома си в кв.“Надежда“, патрулният полицейски автомобил е бил пред тях.

Служителите на РУ-МВ-С. не взели отношение веднага, т.к. не знаели 4 подсъдимият къде се намира. Случилото се разказалата на свид. Я.М., с когото живеела на съпружески начала.

На 01.01.2019 г. около 23:00 часа свид.С. и семейството й били в дома си. Чули тропане по вратата. Къщата им била на два етажа. Свид. С. погледнала през прозореца на втория етаж и видяла подсъдимия с голям нож в ръце. Той бил гол до кръста и ритал с крака по пътната им врата. С подс.К. е имало и други хора, включително и майка му З.. Подсъдимият започнал да вика, че ще й запали къщата заедно с децата й в нея, че щял да довърши започнатото от него. Крещял на улицата, че ако знаел, че за убийство се лежи 8 години и има отпуски от затвора, щял да убие З. и мъжа й Янаки. Не съжалявал за нищо. След като спрял да вика си тръгнал. Свидетели на всичко това са били свид.С., съпруга й свид.М., синовете им и К. Ар., живуща на ул.“Бачо Киро“ № 24 и техният съсед свид.В.Ч., който преди няколко години закупил старата къща на подс. К.

Свид.ЯН. ЯН. М. живеел на семейни начала със свид.З.С.. На 01.01.2019г. около 23:00 часа М. бил в дома си на ул.“Пирин“ № 40а, заедно със семейството си. Чул тропане по пътната врата. От втория етаж на къщата, през прозореца видял подс.К., майка му З., жена му, първи братовчед на Б. – Я. и двамата сина на Я.. Навън се чували псувни. Подсъдимият викал на свид.М. да излезе и да си уредят сметките, а не да се крие. Заканил се на свид.М., че ще го убие, както убил А.. Подсъдимият бил в ръце с голям нож – кама в ръце. Заканил се на семейството на свид.М., че ще ги изсели, ще ги затрие и погребе. Майката на подсъдимия започнала да го умолява да си ходят и те тръгнали. Свидетели на случилото се били както семейството на М., така и свид.К. Ар. и В.Ч.. Подсъдимия често го пускали в отпуск от Затвора – Ст.Загора, ходел в кв.“Надежда“, въпреки че се преместил да живее в кв.“Комлука и винаги се заканвал с убийство.